Чаят горчи, захарта му е малко,
сипвам още, но по-сладък не става.
То не стига, че той ми горчи,
ами и душата ми е празна.
Денят е прекрасен, такъв го обичам ...

В шепите вятърът носи
дъх на уханни липи,
люшват глави дългокоси
стройните сънни върби.
Тихо на пръсти в покоя ...

/разказ с продължение/
Васил. Мъж на средна възраст, добре сложен, почти висок. Това, което правеше впечатление от пръв поглед бе бялата му коса. Побеля още преди да навърши четиридесет. Макар и побеляла, косата му бе чуплива, гъста и падаше на талази над челото. Наследство. Тъмните му очи контрасти ...

Съпруга, искат, да съм съвършена -
безшумно да се движа у дома.
Да нямам избор - да съм наранена,
че в кухнята е моята съдба!
Изтънчено да чистя - като хала ...

Ще има винаги за някого да мислим
оти́шъл си от нас и от света,
пак страницата на живота ще прелистим-
отронва се във миг една сълза!
А споменът проблясвайки в сърцето ...

Плача, като малко дете
загубено в тъмна гора,
студено е и съм сама.
Мама я няма.
С усмивка като слънце ...

Филмът изглежда скучен,
ролите – отиграни:
опашка въртя като куче
пред своя стопанин.
Ще ме погалиш, когато ...

Понякога съм стъклено прозрачна -
кристали с вкус на морска сол.
Така в дланта си скривам тишината.
И тя утихва в незрящата си роля.
А мислите ми - белезникав пясък, ...

И нявга, може би,
живота ще ни срещне.
Щастлив без мен
и аз без теб.
И в тази среща ...

Моля те, изчакай ме.
Ще се върна..един ден.
Ще се върна при теб..някога.
Когато цветята разцъфтят
и уханието заличи раните в сърцето. ...

Десет години брак
Познаваше я толкова добре. Знаеше, в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже, какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата ка ...

ПУШКА БЕРДАНКА
„Продай си нивата – купи си пушка!” Стефан Пешев
Ресторантът беше почти празен, но бай Никола отиде до масата на лесничея, покашля се притеснено и попита:
— Свободно ли е при Вас?
Ленко се усмихна, преглътна залъка и посочи с вилицата стола отсреща: ...

СРОДНИ
Р. Чакърова
Да вярвам ли, че си ме заобичал?
Или отново маската да сложа...
Да...Ние, всъщност, по невяра си приличаме, ...

Денят отстъпваше място на вечерта, сенките се издължаваха като смешни тела на чудовища, а небето гореше в оранжево-червени краски. Казват, че това било време за романтика и наслада. Но за 11 годишният Петър, това беше времето, когато онзи човек, когото наричаше баща, се прибираше. Не виждаше романти ...

Не мога да кажа, че съм атеист, но не съм и вярващ, аз съм човек, който има необходимостта да вярва, но не може, понеже това е абсурдно за него. Кои са духовните учители? Вярват ли те в бог? Аз мисля, че съм като тях и отговорът е “не”. Тези духовни учители са отхвърлени от обществото, поради това, ...

Лена пристъпи прага на квартирата и се огледа. Очакваше всичко друго, но не и това — съвсем обикновен интериор. Розови тапети, красиви мебели… нямаше ни една висяща малка глава, ни една заклана кокошка, ни една вуду кукла… крайно време е да спре мексиканските сериали.
— Мадам Сичиха, тук ли сте?
— Д ...

Аз съм звяр,
който не може да диша,
поробен в клетка
на извратено съзнание.
Плод съм ...

Бях малък, бях "юноша бледен", бях мъж.
Преминах върхът си, надолу заслизах
и сякаш пораснах- ей тъй- изведнъж,
и гордо перчема нагоре зализах.
Но времето скоро скрои ме кюляф ...

Ще си тръгна от живота ти ... тихо.
Ще прошепна последно за сбогом.
Ще закътам дълбоко в сърцето си,
спомена за късната обич.
И ... оставям ти всичките изгреви, ...

СПАСЕНИЕ
Конче малко нощем бяга бързо, в галоп, през съня.
Радвам му се и се питам що ли ще рече това.
Може би ще отпътувам и не ще се върна тук?
Или пък душата иска да препуска в свобода? ...

Няма по-жестока болка от това да те няма до мен,
да седя отново сама свита в ъгъла,
пуснала любимата ни песен, сипала любимото ни питие.... без теб...
Да не чуя гласа ти, да не те видя, да не те прегърна...
това убива и разкъсва душата ми, и всичко в мен крещи, ...

Прокрадваш се бавно до мен...
С устни рисуваш жарава...
В ухото ми тихо шептиш...
Кръвта ми тече като лава...
С ръцете по мене пълзиш... ...

И поредния скучен ден, бихте си помислили. Но не. Все още не мога да се отърся от спомена за локвата кръв идваща от входната вратата на най-добрата ми приятелка Лидия. Беше 19:29, след минута трябваше да я взема от тях, за да отидем на вечерята по повод сватбата на леля ми. Беше най-малката от семей ...

In dem abendlichen Garten
Wandelt des Alkaden Tochter;
Pauken- und Trommetenjubel
Klingt herunter von dem Schlosse.
„Lästig werden mir die Tänze ...

Балада за истината и лъжата
Владимир Висоцки
Нежната истина ходеше в дрехи красиви.
Тя за блажените нищи докарана бе.
Ала лъжата коварна подмами я хитро. ...

Препрочитаме ден и нощ
Книгата Божия,
преповтаряйки образи,
случки, картини...
А душите ни тръпнат ...

Моят грях
Беше отдавна. И толкова кратко.
Аз спях във люлка- раменете на татко.
След това люлката се продъни
и животът ми дяволски се издъни. ...

...По пътя на влюбените стъпки...
Тръгнал той да се прибира
почти заспал и много изморен,
когато по пътя си към вкъщи
видял как тя покрива небето ...

Призори чува се
песента на птиците,
спокойният ропот
на близката река.
Ведрото слънце изгрява, ...

Следобедът ухае на смокини,
предчувствия и ябълков нектар.
Залутан лъч във песъчливи дипли,
задъхан на перваза ми е спрял.
Часовникът е строг, надежден стража. ...

В гърдите ми, докато въздух има,
дорде очите ми съзират красота.
Ще бъде лято всяка зима,
а всичко друго, знам, е суета.
Мечтая ли и звънък глас извивам, ...