ВЕЧНОСТ
Магическа е тази реалност и сякаш в измислен свят
ще видиш живот в щастие и болка - вечен кръговрат.
Времето не ти е враг, защото няма край или начало,
а ти си единна същност - образ докоснат в огледало. ...

Когато те яде съмнението...
Когато измамата сърцето
ти гори!?
Когато питаш?Но настреща
виждаш, гледащи встрани ...

Минавах по пътя към тебе погледнах,
прозореца тъмен отново мълчи.
Замислен! На пейка отсреща аз седнах,
За болката мислех. До кога ще горчи?
Любов в сърцето, в душата ми обич, ...

Има истории,
скрити от времето.
В края на всеки септември
все завалява
и някак си тъмното ...

Писмо в бутилка
Писмо в бутилка изпращам ти, майко,
и моля се да го получиш ти.
С него обичта си да изкажа,
и за живота свой да разкажа. ...

Бъдещето в кашони
Прерових всичките кашони
с надписи и без такива -
тез прашлясали картони -
дом последен на илюзия красива ...

Нездравословно ми бодваш карфици по мислите,
пишеш рецензии на живота ми...
А помисли ли, че акупунктурата писва ми?
Липсва ми нещо, липсва ми подгъва...
Липсват ми сивото, гънките, другото... ...

Сега нежно ще се измъкна
от прегръдката на плюшеното мече,
в топлите пантофи ще се вмъкна
и нетърпеливо ще си направя кафе.
Светът все още спи ...

Любов по кожата се стича
и омайва, и блести,
и мъжките очи привлича,
и се раждат в тях мечти...
Но ти един избранник имаш, ...

Бог от милостта Си на всекиго раздава –
на беден и богат, на добър и лош.
Никой на земята не я заслужава,
но ето че живеем чрез нея ден и нощ.
Тази милост Божия не чака отплата. ...

„Човек трябва да умее да слуша и да гледа, ако иска да се радва на живота.“ Знам, че звучи банално. Мисля, че второто зрение и третото ухо не винаги е достатъчно. Човек трябва да е и в добро разположение на духа, ако иска да се усмихва и да се радва пълноценно. За мен това са почивните дни. Отдавна ...

Не забравям.
Помня като слон.
Всичко, което си ми дала
и това, което аз не съм ...
Чу ли онзи стон? ...

Не ни достигна въздух да опазим любовта,
задъхахме се някъде по пътя
без кислород сърцето заболя
разви аритмия от неразбрани чувства
Не ни достигна час, най-много два ...

Какво е болка?
Усещане чрез мозъка -
пепеляво сиво,
пронизващо незримо,
понякога катрано черно, ...

Тъй хороскопът ми рече -
водолян си, Вал и ще си овалян -
и взе, че позна, дяволът черен.
Сега съм така овъргалян
в паяжина от дълг и човечност ...

Любовта е страшна клетва неизречена -
на душите топлата безмълвна тайна:
аз и ти, ти аз - да бъдем вечно вречени
и венчани на небето с гриф: "незнайно".
Който я пристъпи, умъртвява себе си. ...

За билки
В градините на младостта,
там където вятър скита
и на цветовете сладостта
ме опива до насита. ...

Прогони скръбта
Докосна душата ми нежна
не мога да живея в мрака.
Имам нужда от тебе! Аз съм тъжна
научи ме да обичам, сърцето ще чака. ...

Човек не може с най-голямата си обич да живее.
Страстта изгаря го и той започва да се губи.
Но туй не пречи чак до гроб той да милее,
Да вкуси пак греховно най-желани устни.

* * *
Кристалната решетка на тъгата
запълва Есента с листи...
Останала в Лятото, душата ми
спомените пренаписва...

Алитерационно стихотворение
Не прокопса Прокопи — пиперът му непрекопан
парливо подхвърля: «Пари по поръчка не падат.
Пръв с пръдльовци покер пердашиш — прахосник обран.
Прахът на предци теб, пройдохата, праща във ада.»

На топличко съм седнал, до стъклото,
и гледам водните камбанки...
А спуснатите върви от небето,
са вързали крайкъщната полянка!
До вчера беше жарко лято... ...

тучният житен
клас е наведен
празният е и
щръкнал и вреден
тъй и с човека ...

Дървета от вятър люляни.
Отгоре е синьо небе.
Отдолу са цветни поляни
и слънцето топло гребе.
И птиците лупинги правят - ...

Усмивката на слънцето през пролетта,
най-красивата мечта,
която някой някога е имал -
това е моята любима.
И за туй цвете за милиони ...

Любовта е безмозъчно нежна,
не познаваща страх, разстояние,
нелогична, лежерна, небрежна,
извисена, със чар, с обаяние.
Любовта боса гази в полето, ...

Времето върви не бърза,
бавно ходи - тъпче със крака.
През години болката отхвърля от плещите на старостта.
Облик сбръчкан с времето вървял.
И той с бастунче леко тропка, тихо свел глава. ...

Щрих
Нощ, мастилено петно
разтваря сенките на мрака
вопъл, на сподавен глас гнездо
по улицата пуста бяга ...

Нов ден, точно навреме за себе си, за да и простиш. Продължаваш си казваш, но имаш цел, далечна. Вървиш и се оглеждаш, ще я намериш! Търсиш, нея есента, спираш и виждаш сивота, дошла е. Вали топъл дъжд, стоиш навън и си мислиш, време имаш. То е пред теб, но ти трябва да я хванеш. Ловиш звездите вече ...