Къде си, народе?
Защо очите си затваряш?
Защити страната си народе.
Да ги грабят, хулят и погребват спри да позволяваш!
Нека нашето да си остане наше ...

До бука в есенната дреха,
на коренището в пръстта,
минава границата реха
между живота и смъртта.
С години вятър, дъжд изнасят ...

Екзистенциално*
...Нощта красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак-
замислям се: Животът е безумие,
но по-прекрасен да е няма как!... ...

Като в моминска пазва ляга
между билата си Видрар
и всеки път сърце ме стяга
пред среща с моя Буридал.
При него аз ще съм на гости – ...

Главоблъсканица
Уважаеми Обстоятелства,
извинете ме, честичко липсвам.
Затова не създавам приятелства,
с Усложнения, от които ми писва. ...

В света на цветята
е слънце,
пчелен жужеж,
славееви трели
и пеперуден шептеж. ...

Мълчи ми се наяве, и насън...
и тихичко редя си строфи под луната.
Уханието на узряла дюля тази нощ
пак спомени в душата ми разбужда....
... ...

... Със теб се чувствам истинска и цяла,
не бих разбрала, че съм остаряла ...
Какво те прави толкова различен?
Две много топлички ръце,
едно голямо истинско сърце, ...

Наричаме ги напаст, бежанци,
натрапници, ислямски терористи,
мигранти или просто чужденци
заплашващи реда. На прима виста,
първосигнално гоним ги с омраза, ...

Жажда
Жажда за живот.
Жажда за любов.
Жажда за нежност и усмивка.
Колко безбройни жадувания. ...

Не си отивaй! Толковa си истинскa!
Нaвярно още миг ще си тaкaвa.
Докaто вълноломно се рaзплискaш
и кaпчиците слееш в огледaло.
Докaто рaвномерно боядисaш ...

Понякога в очите ми почиват
опитомени, весели тайфуни
и амфори тъгата си изливат,
и заледен е пътят помежду ни.
Понякога на вятъра приличам - ...

Животът нека
бъде стих, а не от стих
живот да правим...

Есен вън, а народът за пролет мечтае,
но как да дойде тя - никак не знае.
Кога нормално ще живеем,
а не в мизерия да тлеем?
За първото шанс за нас има, ...

Всяка есен върви по слани и по зъбери,
и не пази боички, и слънце за после.
Между бавни реки като луда забързва,
безазщитна такава и мокра до кости.
Ще обрули листа и бездомните стихове ...

Четиридесетият ден
Със болести бе тялото пропито,
изстрадало земята го пое.
Сълзите съхнат. Мъка неизтрита
напомня некрологът със портрет. ...

Рекламни усмивки... Прикрита тъга
в студения дом на сърцата...
Физическа близост - против самота.
И щастие.
С вчерашна дата. ...

Витринен прозорец и вятър
на бели вълни.
Пищен зимен театър
с натежали Ели.
Пукот на пламък, ...

Аз искам
винаги да съм изправен.
Това е
сложено във моя нрав.
И искам ...

Рисува песни мойта мандолина,
прегласят и възторжени гърла!
Сърцата пърхат в малката градина-
разперва Младостта крила...
Луната се усмихва закачливо. ...

ВКУСЪТ НА АНАНАСА
Посвещава се на отиващото си поколение
и на неговите несбъднати мечти.
В отделението е задушно. Прозорците не се отварят, на двора е ноември. Или декември?
Миризма на белина, смесена с миризма на болест... ...

Една нощ край морето...
Във тази нощ, като луна студена,
огрян от толкоз мъртва светлина
Животът даже ще замръзне в мене
не дойдеш ли ти с малко топлина... ...

Мъгла се спуска над града
мъгливи улици с мъгливи хора
обвити в красива самота
и търсещи понякога опора.
Мъгливи изгреви изпраща есента ...

Триединство
ReмаТе
Какво си ти за мен
- чудна галактика,
необятна вселена ...

В безкрайно дълги и кратки,
лунни и безлунни нощи,
аз тебе чакам, чакам още!
Макар две години пръстите на ръцете ни да не се събират -
сърцата да са едно не спират. ...

Обожавам часа, в който пътищата ни в един се пресякоха...
Обожавам улицата, на която, осъдени на среща, се видяхме...
Обожавам нощта, в която заедно се открихме и познахме...
Обожавам нещата, които ми казваш и правиш, те ме подлудиха...
Обожавам ги, любов моя, обожавам всички тези неща, които ни съб ...

Тук нощите слепи без теб се роят,
изтръпнали струни китарни мълчат,
безсънно очакване в сърцето струи
и стон на часовник полунощно брои.
Изнизват се мигове, безвестно мълчат, ...

Пиши ù с думи прости, с нещата от деня;
За четири стени, за вази без цветя.
Не ù рисувай облаци, звезди, луни, слънца.
За мъдростите късно е; сред тях ще е сама.

По пътя в ледено студена нощ,
едвам престъпвам с крачката широка.
Посипвам с пепел смръзналата площ,
запален от незнайна гняв жестока.
Изгарям от бездушно чувство на безсилие и бяс, ...

Когато слънцето се скрие
и ангелите вечер затворят очи,
едно момче за теб любовна проза пише,
но ангелите плачат, че им липсваш ти....
Точно когато луната се показва ...

Нощта смирено в дланите заспива,
докосва всяка наша тайна неизречена,
а луната все така бродира...
необятното звездно небе.
Вълшебно е когато аз притихвам... ...

По мършрут непознат,
случайно вървях.
Вяло замислен,
случайно съзрях.
Край пътя играчка. ...