Липсват крясъците в огледалото и
миглите пръскащи кръв върху четката за зъби и
чехлите посрещащи дяволи и
звездната акупунктура бодяща очите и
въздухът напоен с нектар от цъфтящи ъгли ...

Бурният вятър отвя дъждовете
и тежките мрачни мъгли.
Спокойно и мъдро небето
отново в синьо блести.
Полите си разтърси земята ...

Животът е борба. Животът е болка. Животът е стремеж. Той е полет и падение. Песен и плач. Сълза и усмивка. Животът едва ли може да бъде описан с няколко възторжени изречения. Той е всичко това, което се случва всеки ден. Именно - това, което се случва. Значи, животът определено е действие. А бездейс ...

В болка от самота
увяхна розата на нежността,
че ти си със своя съпруг,
а туй не съм аз, а друг.
Колко мъка в мене има, ...

За една мечта
Вдишваш надълбоко чуждата отрова. Задушен от завистта на заблудени мечтатели. За всяка твоя мечта са опънати по десет бесила. Но вървиш напред с високо вдигната глава и усмивка за заблуда на врага. Единствената ти сила е желанието да излезеш от калта. Замерват те с камъни, чупят костит ...

ОВЧАРЯТ
Погледнато отвисоко, селото почти не се виждаше. Задушени от буйната Еманкова гора, малките бели къщици приличаха на разхвърляни сред поляна цветя. Прашен път се извиваше зад сивата църква над селото и се губеше в далечината.
Съмваше се. Дядо Стоимен, селският овчар, се забърза. Хората сигур ...

Ръждясали релси
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...

Давай, майсторе, скарата пали,
хубава кайма имаш ти, нали,
изпечи за мен сал едно кюфте,
че шкембето ми още си расте.
Всъщност, майсторе, направи ги две, ...

Тя
(молбата на майка ми)
Тя, винаги толкова хулена,
рисувана в краски най-черни...
Тя, ужасяваща, караща да треперим... ...

Откъсвам грозд от дива лоза,
израснала над скалата до кея,
последвам вкусвайки сладкия сок на плода,
и с поглед над залива като птица се рея.
Рибари с изпечени от соленият вятър лица, ...

Любовен звук
Аз казах днес, че искам
да бъда част от твоята душа.
Ще повтарям винаги, че те обичам,
макар далеко си от мен сега. ...

Сродната душа
Сред тъмни нощи, бели дни,
сред мисли, някак си самотни.
След всичко бледо, казват,
доброто предстои. ...

Коминочистач решѝ,
вместо по комини,
да започне с нашите душѝ,
но му се „размина“.
Всички коминочистачи ...

Виновен съм пред теб, любима!
Не исках да те наскърбя…
Насила чувства аз не взимам!...
Но аз и свойте не хабя!
За мене любовта е свята… ...

Кой в душите ни болни опитва да бърка?
Сърцето да къпе в порой от сълзи.
Живота отвсякъде борим с мъка,
в ушите си чувам от свой се пази.
Душите мечтаят за обич, за чиста любов, ...

Едно сиво мишленце,
едно мишо детенце,
много огладняло.
Ама, толкова много,
че чак му прималяло! ...

Зомбита,
Стотици, хиляди зомбита.
Гонят ме
С ужасни, разкривени лица,
Злобни очи и ...

„Изгревът, камшичен удар, всеки лъч.
Градът виси на примка, глъч.
Вените му тъпчат бледни контури,
дебнеща жлъч в Хора-Кобури.
Смог от клишета - техен покров, ...

Полет и отлив
Във небето полет –
въздухът ме топли.
След настъпилия отлив –
водорасли, котви.

Всяка секунда боли с твоето име,
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...

Аз съм Едмунд Шулц и цял живот съм бил жертва на административни грешки.
Самото ми раждане е резултат на административна грешка. Родителите ми дълго време не можели да имат деца и прибегнали до оплождане ин витро. В документите обаче, поради случайното разсейване на младежа, който записвал данните н ...

Върху криле от вятъра се носи
полъх от угасналата жар,
в която пламъци червенокоси
превърнаха се в спомен стар...
И сиво-черна ще се скита ...

Ще доплувам до теб
като спомен забравен,
като допир, отнет
от мига изоставен!
И ще бъда вълна ...

Стомна и вода
Ти си стомна,
на силен огън изпечена.
Аз съм тиха вода,
приела твоите форми.

България събуди се без мен,
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само ...

Една любов, една жена, една изповед
на Петя
Вълните на спокойното море
нежно галят брега.
След залеза, от потъмнялото небе ...

Беше тиха и спокойна юлска вечер. Жегата, която ни изпоти минимум три пъти през деня и заради която изядох една кофа сладолед, тъкмо си бе отишла с последните слънчеви лъчи. Въпреки това все още се усещаше задухът, който те кара да искаш да лежиш и да не правиш нищо. Беше ме обзел един такъв мързел, ...

Пъстървата се готви по закон
с търпение, защото тя е дива....
Босилек слагам... резенче лимон...
и ето – става още по красива!
Пъстървата от кожата събличам, ...

НА ВРЕМЕТО В ЗАДЪХАНИЯ БЯГ
На времето в задъхания бяг, един след друг изнизаха се дните,
в косите ми белеят преспи сняг и бръчки са прорязали очите,
но още нося в своето сърце - онази не изтляваща жарава
от ласките на твоите ръце, която нощите самотни сгрява! ...

Господи, аз я загубих...
(Ех, заблуди и китарени листи)
Господи, не съм те чувал
от две-три седмици...
(Е те така е, твърде си свадлив) ...

Пухче от дърво
От дървото пухче долетяло
нежно ме докосна и замря.
И наивно, във невинност бяла
проговори: “Що си се заврял ...

РАЗВЯТА СИНЕВА
Красотата съвсем навреме се показва,
за да ми спре дъха почти ненадейно.
Земята чудните си приказки разказва,
а капки дъждовни блещукат чародейно. ...

Скелет в хижата след теб
Някак си всичко притихна,
полегна и се сви.
За последно ти се усмихна
и всичко стана „преди”. ...

- Катя, хайде по-бързо! От петнайсет минути ме залъгваш, че си тръгнала. Тези номера вече не минават! Знам, че още си във вас. - гневният глас на Мира излизаше от телефонната слушалка и кънтеше досадно в главата на момичето.
Катерина от своя страна за пореден път оглеждаше стаята си с надеждата да н ...

Ти мълчиш. Ти винаги мълчиш.
Ах, как се уморихме от мълчание!
Аз виждам, че с очите си крещиш,
макар да сме на вечност разстояние.
И молиш ме да дойда, но сама. ...

ЧАКАШ ЛИ МЕ
Чакаш ли ме… чакаш ли ме, майко,
все така във своя ъгъл свита?
Всяка сутрин знам замесваш, майко,
за синът си, баницата вита. ...

Пресъхнала уста, горчи дълбоко в душата,
сърцето търси болката сега.
Не ме е страх, приятелю, от самотата,
забравили за любовта. Това, това ни е греха.
Пресъхнала уста. Вярата изгубили в сърцата, ...

Един уличен фукльо
Този черен дръглив котарак,
този уличен фукльо,
най-нахално превзе моя праг
и не иска да мърда от тука. ...