Да взема огън
Любов.
Чувство, което преминава
като тръпка по тялото.
Думите "Любов" И "Обичам те" ...

Аз искам, Боже, да я има
във всеки лош и хубав ден.
Във пролет, лято, есен, зима
от нея да съм озарен.
Сезоните със нея даже ...

Лунната соната
По черните клавиши на нощта,
пробягват леко нежни, бели пръсти.
Небето се изпълва с красота,
вълшебно щом звездици го поръсят. ...

НЕ СМОГНА ЛИ...
Сред сивота,
студенина и злост -
над бездна от бездушие -
увисвам. ...

ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА
Стоя със спомените си и разсъждавам.
И виждам, че сега съм променен.
Усещам, че с науките си изоставам
и част от новостите са далеч от мен. ...

Непознат мъж по тротоарите крачи
в този сив ден глухоням, изтрезнял.
Няма мисли тук, а въпросите значат
грешна стъпка в още повече кал.
По чадъра ми - купол на църква, ...

Песента приветства те, момиче!
Тез' нозе ще сетят ли миг благ?
Ти все още палиш сам-самичко
свойте клечици сред дебнещ сняг...
Гледаш - вред звезди безбройни мигат! ...

Притихват онемели, в плен на тъмнината,
те са възлюбените дъщери
на черната Нощ, необятна.
И тайна в светлината им искри.
Как била орисана Нощта, ...

Няма да те мразя!
Нима виновен съм, че ме повали болестта?
Нима виновен съм, че желаех силно да живея?
Нима виновен съм, че обичах безусловно всеки?
Нима виновен съм, че никого не мразех? ...

Различни сме хората,
скитаме по тази земя.
Нямаме волята да бъдем
свободни птичи ята.
На водата приличаме, ...

Липсваш ми...
Липсваш ми както на пустинята липсва капчица вода!
Липсваш ми както на тъмнината липсва лъч светлина!
Липсваш ми както на затворника липсва свободна!
Ти за мен си всичко на света! ...

Когато можем да се върнем към себе си
Да разграбим усмивките си
в мълчание
Да прозрем
че никога не сме говорили ...

Работа си търсят постоянно
В това време толкова нехайно
Нямат ни парички, ни късмет
Ех, веднъж да сложат дните в ред!
Тя учителка е по литература ...

Когато вечер теб те няма -
измислям си, че си звезда,
търкулвам слънцето зад хълма
и идвам с нощ от чудеса.
Събирам време и пространство, ...

Мария Събева
07.03.15
Кръговрат
Космическото време е безкрайно,
човешкото е твърде краткотрайно. ...

Живот на скорост.
Криволичи пътят ми.
Обичам. Дишам.

Един ден ще съжаляваме...
Високите ми токчета са от година в гардероба,
но утре на работа съм от сутринта,
сгъната прилежно очаква роклята ми нова
но не и тази вечер няма да я облека… ...

Приятелю верен
като теб неизменим
и когато дойде време
с теб да споделим.
Щастие и болка ...

Знаеш ли, Красавице?
Ти си най-ценната перла, която морето може да създаде.
Ти си най-нежното и мило създание, което може да се разхожда по земята.
Ти си.... най-красивото и нежно цвете, което земята може да роди.
Ти си усмивката на лицето ми, блясъка в очите ми... ...

Обичам те, родино мила,
обичам твоите балкани,
почитам войните на Самуила,
почитам борците срещу османските султани.
От теб страна по-прекрасна няма, ...

Пролетни чудеса...
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?
Димчо Дебелянов
Когато цъфнат вишните във бяло ...

За Бога няма шанс и съвпадения,
и в раждане, любов, съдба…
Късметът ни е избор от решения,
а щастието – нашите слова….
* * * * ...

Think of golden roses,
stuck inside my golden dreams.
Think of wine-red moments,
of festivals and cotton steams.
lay among the winter flowers, ...

Коя ръка, днес утрото извела
от тъмните завеси на нощта,
бе дръпнала чертата слънцечела
в небето, над комините в града?
Отдолу струйки дим са я подпрели, ...

Тази ранна топола – расте ли, расте,
но е някак самотно завързана вътре.
Този дом е перде, през което небе –
не поглежда дори и зад кадър.
Тази късна въздишка от триста минути ...

Тази пролет е толкова късна…
и премръзнала в сиво очакване
Ветрове я мечтаха… Невръстна.
Стана бяла невеста на Слънцето.
И зелените пъпки в душите ...

Във ъгълчето на окото ми личи
от смях изрязана дълбоко бръчка.
Тъй трудно прерисуват се очи.
И през сълзи. И по поръчка.
Най-трудно този дъх ще уловя ...

Светът е
полудял.
Драма, болка,
скръб,
терзания, ...

У Т Р О
- Понякога си мисля, че съм ужасно глупава – каза жената, докато си оправяше косата пред огледалото. Имаше дълга, леко къдрава черна коса. Намачка я леко и шепа дълги косми останаха в ръката й. Тя ги загледа, натъжи се още и ги изхвърли в кошчето за боклук. – Чуваш ли ме изобщо?
Мъжът гледаш ...

СМЪРТ
Безсилие, мъка,
страх и отчаяние.
Дали ще има край и моето страдание?
Паника, ужас и самота. ...

РЕЕЩА МЕЧТА
От прозореца промъква се надежда,
побрала се във галещите слънчеви лъчи,
които мамят те да приближиш и да погледнеш
навън от всичко как живот струи... ...