В зелените очи на вечерта.
В студените сълзи на самотата...
Във порива за обич на кръвта.
В горчивата прегръдка на тъгата...
В неоновия блясък на света. ...

Ако някога ме срещнеш, мили приятелю,
товар да нося на старите си рамене,
ако някога ме срещнеш, слънчеви приятелю,
да ходя бос със напукани нозе...
Ако някога откриеш богатство животворно, ...

Ще ме търсиш в цветята сред двора.
Ще ме търсиш под дюлята зряла.
Ще ме търсиш сред многото хора.
Ще ме търсиш в пътеката спряла.
Ще ме търсиш във някоя дреха. ...

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Словото – Бог е Словото
Как да зарадвам Словото,
като го няма новото –
Да седна да го изпиша, ...

Като снежинка бяла ти блещукаш,
в тъмата на дома,
и като светулка вечер светиш
с искряща, бяла светлина.
Като искрица бавно ме изгаряш ...

Не винаги знаеш.
Понякога единствено чувстваш.
И точно чувствата ти казват,
когато всичко е приключило.
Аз го чувствах, ...

Полунощ е. А теб те няма.
Разхождам се гола в стаята.
Чакам те. А теб те няма.
Мокрите краища на косата ми
Галят нежно гърба ми. ...

България отново ще възкръсне,
не е обречена на тиха смърт
и емигрантите ще се завърнат,
дори и само да се поклонят!
България ще се изправи силна ...

Бащината къща
И спомням си, когато бях дете
как мама нежно ме прегръща,
и тичах със издрани колене,
прибирах се във бащината къща. ...

Исках да ти кажа нещо мило.
Ласкаво. Надеждно. И безкрайно...
Но животът гледа ме унило...
Майната му!...
Исках да те сгрея романтично. ...

ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕЗИЯТА
/Превод от босненски/
Ако аз си тръгна от поезията
-дали поезията ще се откаже от мен?
Ако зрението ми замръзне в мен ...

„Природата – това съм аз.“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...

Една вълшебна лунна нощ в Океана...
Звездите тегнат каго грозд:
с ръка, аха, да ги докоснеш...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...

Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.
Дуварите високи още скриват ...

Последният ден
В последния ден на
тази отминаваща година
нека си спомним за
изминалите дни – ...

Прегърни мечтата,
преди да съмне
Истината...
... преди да се огледаш
в спомена ...

Случва се
Случва се да се усмихвам,
но от вътре да съм тъжна аз.
Смехът ми сутрешен да стихва,
смехът вечер, превръщащ се в плач. ...

Не можех,
да не те обичам
поне малко,
в този глупав живот.
Сърцето ми да бие лудо ...

Назад в годините поглеждам,
тръгвам по извървяната алея,
а бъдещето своето нарежда –
след миналото аз да оцелея.
Но, друго желае моето сърце, ...

Бисерите ценни
Мрак се спусна пред очите
Веч не греят към света
Те не виждат красотите
Вече само са мечта ...

Не оставай с мен,
когато свещта бавно се топи,
и восъкът тъй жално сега гори;
Не оставай мен,
когато звездите нежно чезнат ...

Самота
Самотата бавно ме убива!
Твоето мълчание боли!
Искам да си само пак щастлива,
както си била преди! ...

Последните няколко Коледи
не бях така развълнувана,
все едно непознати полети -
безразлични и сякаш сънувах ги.
Беше време, когато и аз ги обичах - ...

„В днешно време е трудно да си мъж. Някои се отказаха.
Не е лесно и да си дама. Доста дори и не опитаха.”
Прочетено в Нета
Във днешното модерно време
настъпи страшна обърквация. ...

не ми е влюбено
в тебе никак даже;
за друг не искам
да мечтая пък съвсем.
аз себе си поставям ...

Казваш ти по детски мисля, моят свят е детски,
решавам всеки мой проблем много лесно с музика и песни.
Всяка моя мисъл превръщам в изречение,
съпроводено с простичко решение.
Защо ли искаш много да говоря ...

К Ъ С Н А Е С Е Н
Слънце грее, но не топли
идва люта зима.
Никой не чуй мойте вопли
младостта отмина. ...

Когато любовта започне да боли
Когато любовта започне бавно да угасва,
когато ненадейно тръгва си от нас, уви,
тогава сякаш и сърцето тъжно гасне,
тогава почва неистово да ни горчи... ...

В мъглата гъста, зловеща
Човекът се лута, без да се сеща
какво предстои. Като овца без пастир,
изгубен, той търси своя свят ориентир,
но се сблъсква с ледната тъма, ...

Чудовище
Нещо много чупливо се гърчи и плаче
във мене. Душа ли, сърце ли – не зная.
Като насилено, смачкано малко сираче,
като Божа сълза втвърдена в безкрая, ...

Да бъдеш малък в света голям,
свил в юмруче светулка жива,
какво богатство е това, аз знам,
бих искал тайно да ви опиша.
Днес, когато мога да вървя ...

Затварям очи
и те виждам-
на Балканите гордо стоиш
малка,невзрачна, красива,
ярко блестиш с Дунав, Рила, Пирина. ...

Не сме приятели, не сме дори любими.
Със тебе изгорихме онзи праг
през който обичта да може да премине.
Не съм ти близка, а ти не си мой враг.
И пак са празници, и светят свещи. ...

Никога, не подценявай своя враг.
Всичко е обсипано във мрак.
В битките жестоки, кървави и диви.
Гонят се и викат, бели самодиви.
В очите ни свети, неугасващия пламък. ...

Не тръгвай никога на път
преди петлите да пропеят.
Не давай никого на съд
преди звездите да изгреят.
Премисляй крачката си пак, ...

Тъгуваш ти за своята любима
и търсиш срещи пак и пак...
И искаш вечно нея да я имаш,
до лудост я желаеш чак!
С мечтите си обвързваш любовта си. ...

Още от малка помня, че баба ми беше забранила да пия от водата на кладенеца.
Не питах защо, приех това като една от поредните многобройни забрани, които възрастните налагат и понеже бях послушно дете, не припарвах до кладенеца дори когато пораснах.
После, когато баба почина, реших да постегна къщата ...