Сижу за решеткой в темнице сырой.
Вскормленный в неволе орел молодой,
Мой грустный товарищ, махая крылом,
Кровавую пищу клюет под окном,
Клюет, и бросает, и смотрит в окно, ...

Слънчево и приятно, такова беше времето. Птиците му се радваха хората се разхождаха и събираха последните есенни лъчи. Беше последният ден от поредицата топли и слънчеви дни.
Този път синоптиците като по чудо бяха познали. Слънцето едва беше се скрило за последната панелка и задуха студеният северен ...

Една любов
RemaTe
Една любов е, все ви казвам,
една любов със сто лица.
Една любов от стих показвам, ...

Поглед с духовните очи
Свода погледнах със слепи очи
Свода на храма, прозрачни лъчи
Пак те проникват през таз тъмнина
Със звуци на птици, покой, тишина ...

Гордост
Из "Греховете"
Грях ли е да се обичаш?
Но от тази обич хиляди умряха!
Грях ли е да си повярваш? ...

Празна стая
Сам в празната си стая,
спомените си преглеждам,
болката си да призная,
пак при тебе се отвеждам. ...

Изпей ми песен, моля те, дори и да е тъжна.
Ще ме пресели в друго, необятно измерение.
Сегашното утехата от мене надалеч пропъжда
и няма бряг за никакво уклончиво спасение.
Забравих как умело се надпявах с тишината - ...

Той бърза
не иска да спира на сянка, не иска да променя гласа си
бил е на вечеря с детайли – шарени, отдавна объркани, късни
събрал е часовете на куп, усещането не е изпуснал
почеркът му с различен шрифт вече е стар и привидно изкуствен ...

в последния ден на септември джазмин
когато любовните ни сънища
пристъпваха из въздуха
и слънцето заспиваше между ръцете ни
слушахме под дърветата ...

Нежни слова Тихи Заглъхнали
Нощ пуста Трепетлива
Ръце протегнати Слаби Изсъхнали
Усмивка немощна Плашлива
Тъжни очи Дълбоки Замислени ...

Мое приказно цвете, моя дъхава радост,
във очите ти още танцуват звездите!...
Живи спомени, пръски от влюбена младост
върху гривести гребени носят вълните!
А брегът е начало и път към безкрая, ...

V.1
Тъжно ми е.
До небето.
Тъжно ми е.
До недрата. ...

Господи, колко ти вярвам!
И колко е пусто в душата ми!
Прощалното ти писмо?
Извини ме, но ще го пратя
право в кошчето. ...

Два молива,
с гумички на края,
върху бялата
хартия си играят.
Единият прави права, ...

За вятъра, съдбата и живота...
Дали съдбата на един човек прилича на носещ се облак, който не може да бъде управляван? Или е възможно незначителният човек да контролира вятъра, който носи този облак? А може би посоката е винаги една и съща, независимо от всичко? Дали пък всеки не създава свой собств ...

Семейството е една единица от общността. Но въпреки това то е много важно нещо в живота. Всеки човек се учи как да комуникира и да се разбира с останалите именно в семейството. Още като се роди човек имитира държанието и отношението към околните от членовете на семейството. Затова се казва и следнот ...

Не, не е виновна самотата,
виновен съм си само аз,
че потъвам в тишината
на собствения си глас...
Искам да извикам, ...

Обичаш ме... Крещиш го вече часове,
но ти незнаеш, че не ставам за обичане,
защото преди тебе други ме обичаха
и тази моя вяра ме остави без сърце...
Кажи... Какво очакваш да си вземеш ...

Знаех си ,че така ще стане
Какво да ви кажа? Някои събития могат да се предвидят. Примерно - ако всеки път, когато пресичате улицата с твоя възлюбен, ти го подръпваш да не бърза и го призоваваш да се оглежда, а той си прави оглушки и се мисли за експерт по пресичане на градски улици с твърде натовар ...

ЕДНО ГОЛЯМО НЕЩО
При всички положения от нея щеше да стане голямо нещо.
Бе висока и без да е стройна, притежаваше такава импозантност, че лесно можеше да бъде сбъркана със самосвал или комбайн. Прическата ù винаги подчертаваше фигурата по такъв начин, че да служи за доказателство: голям чайник има н ...

Ако бях...
Ако бях аз фея крилата,
щях да раздам щастие по Земята.
За да могат всички да се усмихват
и чувствата им да не притихват. ...

Знание, което пазим само за себе си, се превръща в духовна гордост - най-голямото препятствие пред осъзнаването и сливането с Цялото.
На първо място ние не трябва да делим хората на готови и неподготвени за истината. Истината, както и любовта, принадлежат на всички същества. Водата, въздухът, слънце ...

Вярвате ли ми или пък не, но светът около нас е пропит от мръсотия. Глобалната мизерия е разперила пипала като слузест октопод и прониква до всяко късче от нашия бит... Тя е около и вътре в нас... Тя е навсякъде и във всичко, но ние толкова сме привикнали с нея, че дори когато я забележим я възприем ...

В очите любими
нестихваща болка съзрях
от жажда погубени
загубили своята страст
в екстрема захвърлени ...

Политнах в сън. А после паднах.
С небесен гръм. В душа на ангел.
И там сиях. Сиях, където...
преди болях. С любовен шепот.
Мечта отпих. Сега дете съм. ...

Жлъчка и вино
Дори на петдесет години пак съм беден!
Какви ти къщи, лимузини и пари!
Дали ще има хляб и бобец за вечеря
и топлина през зимните студени дни? ...

ПРИЯТЕЛСТВО
Дъждовно е, мъгливо и студено
а аз отново съм на онзи кръстопът,
където разделихме се смутено
и тръгна всеки сам по своя път! ...

търся те
в спомените стари.
по устните –
в откраднати целувки.
по пръстите – ...

Да се видим под луната нощна
сред хиляди усмихнати звезди.
Любовта си сляпа, денонощна
да я опазим в нашите гърди.
Нека облаците са чадъри. ...

На Мотопистата вземах тролея
и както винаги, така и днес,
успях в морето хорско да се влея,
и станах песъчинка, без адрес...
Шофьорчето, едно момченце младо ...

П Ъ Т Е К А
Има ли от трепет ласка лека,
значи има и за нас пътека.
През гората в дъжд от златни листи
ще разцъфнат спомените чисти. ...

Моя бедна душа,
скиташ в мрака сама,
нещо търсиш ли ти в тъмнината?
Кратък дъх топлинка,
споделена тъга ...

Последния полет на малкия Карло
Бащата на Карло бе загинал през Втората световна война и той живееше сам със своята майка Флорентина в Неапол.
Костите на любящия татко и съпруг Ампелио лежаха някъде из пясъците в далечна Африка, но духът му всяка нощ идваше в съня на Флорентина. Понякога я милваше и ...

Откровения
Споделеното откровение
е безвъзвратно похабено.
За да се върне при себе си,
с друго следва да бъде подменено. ...

ОТ ТРЕТИЯ ОПИТ
Купих си пистолет! Хубав – един такъв черен, тежък, лъскав. Дето се вика – пистолет та цъка! Пълнителят – пълен…дюкме. Иначе среден, не от големите. Циганина дето ми го продаде, ми каза, че няма проследяване и ми намигна. Демек ако ще върша няк’ва работа с него, да съм спокоен, че ням ...

Има дни, в които съм облак.
И така ми се иска да завали.
Да скрия сълзите си в мрак.
И само тихичко да ме боли.
Да се наплача и да не казвам ...

Ято от думи - излитат на юг
гнездо да свият в сърцето ù,
ще останат след тях обещания куп
да презимуват сами на лицето ù.
Напукани срички, от напукани устни, ...

Усмихвай се все тъй страхотно
да ни минават дните неохотно.
Стаси, щастлива ти бъди и
тез пегаси от сънищата ми
ти яхни. ...

ЧЕТЯЩОТО МОМИЧЕ
Заровила се е в книгата. Сякаш не може да излезе, запленена е. Докато чете, косата ù пада: забулва и нея, и книгата, все едно за да скрие поредния свят, в който се е пренесла; за да може да го има само за себе си; да го лиши от натрапници… все едно го пази като съкровище.
Около нея х ...