Дописки
Книгата е прозорец към света... и врата към автора си!
Д.Т.

Любовта ме търсела с години,
Пък аз дори не предполагах за това,
Живеех тъжна и самотна
И лутах се безкрайно край пусти брегове.
Преминах пътища пустинни, ...

Красота смирена,
очи любовни,
душата - пленена
с нежни окови,
огнено тяло ...

Ах, как искам да летя
и как искам да почувствам любовта.
Сърцето ми да трепери
и щастието да намери.
Да не се лута безкрай, ...

Нима щастливият край е близо
или по-далечен е и от едничка звезда.
Нишките на душите ни усети ли,
как свързаха се,
но питам, докога... ...

Много мразя в почивен ден да се събудя рано. Още повече, че снощи татко отговори на въпроса ми каква работа имаме за вършене утре със следното възмутено изявление.
-Хората са ти дали почивните дни не за да скочиш с първите петли, моето момиче! Строго забранявам да се става преди 9 часа. Това е запов ...

Една любов
Една любов неусетно си отива,
разбираш чак когато останеш сам...
Дано с другата си по-щастлива,
изгарящ в любовния си плам! ...

Природа
В гората е тихо и красиво,
всяко дърво усмихва ти се мило.
Разходката с теб то преживява,
пчелите и врабчетата я оживяват. ...

Нощ в Старата гора...
Нощта се спусна от звездите
с воал над Старата гора,
зверчетата в деня укрити
събудиха се за игра. ...

ЕХ, да имах крилата на птица,
бих пребродил аз целия свят
и тогава щях да бъда,
много душевно богат.
Ех, да имах крилата на пеперуда, ...

Не искам анализ безсмислен да правим
на чувства, ту спящи, ту шеметно луди.
Животът е пълен с фалшиви представи.
Любовта пък е низ от красиви заблуди.
Но всеки път нещо остава ...

Обичам очите ти, когато ме гледаш,
устните с цвят на бадем -
красиви и нежни, бреговете далечни,
политам към тях запленен.
Обичам косите ти - страст и въздишка, ...

България ли?
Де е?
Точица на картата обятна.
Линия на ръката ми непонятна.
Пътят на живота ми неизвървян. ...

Всичко до тук беше наред -
много раздадох, малко си взех...
Чуждите болки сложих отпред...
Имаше рани, но имаше лек.
Всичко от тук нататък добро, ...

-
Художнико, боите си приготвяй!
Смеси ги с кал от яловите двори,
та — в корен на лоза намерил котва,
отново Дионис да проговори. ...

ЕДИН ДЕЛНИК НА
ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР
Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската ...

Как по Дарвин да бъда различен,
щом по Фройд си ми толкова близка -
ти си същото светло момиче,
аз - момчето с разгърдена ризка.
Този свят е понякога клисав ...

Болно ми е страшно ми тежи!?
Че сме станали такива...
Врагове на себе си дори!?
И защо дори не знам?
Чак омръзна ми да бъда сам... ...

Здравей, мое 16 годишно аз!
Толкова далечно ти се струваше да пораснеш, нали?! А времето сякаш отлетя. Пиша ти от позицията на малко по-преживяла, повече плакала, повече смяла се! Да, наистина нещата се променят нищо, че сега всичко ти се струва невъзможно.
Пиша ти за да ти кажа няколко неща!
Първо! ...

Любов си, казват, вдъхновение,
за мен - неканена си гостенка.
Прииждаш с вихъра, изпросена
ръка протягаш за отнемане.
Остави ме за опериране, ...

Докато мълчах, не ставах ли различна?!
Другите много говорят.
На мен ми се мълчи.
Не ми се мълчи за всички.
За теб ми се мълчи. ...

Мисъл
Аз ще остана завиждай си сама,
обичана съм и желана.
Сега когато знаеш,че съм аз,
красива,млада и необуздана. ...

Народе, не те ли е срам да оставяш децата ти да гният и да емигрират. Спите ли, хора? Или чакате пак да ви излъжат. Бедни и гладни гният бездомни учени, неграмотни стават крале. Простотията надделява и никой не се бори с нея. Българийо славна тъй ли ще угаснеш, това ли са искали нашите деди и прадед ...

От очите ми дъжд заваля.
Напои зажаднелите чувства.
Всяка следваща бистра сълза,
от плача пресъздаде изкуство.
И различен се ширна денят ...

/на всички отминали приятелства,
най-много - на Бени/
Понякога се сещам за старите приятелства
носталгия
припомням си какво е значело завинаги ...

На тази пейка ще приседна -
до времето си
и до надеждата си сетна -
като погледам
играта на врабчетата ...

И си отиде есента,
сбогува се - преди малко
и вейна вятърът разплакан
последните листа,
и шала си червен прибра. ...

Ти, Боже, всичко си ми дал -
въздух, слънце и вода!
Дори във тялото от кал
си сложил някаква душа!
Но моля те за три неща - ...

Ние с теб сме
като двама пътници,
чакащи един и същ влак
на различни гари.
И влакът винаги закъснява, ...

Сянка
Лунна сянка... тишина... сляпа самота,
загърнат полъх в тъмна красота, по вълчите пътеки пак вървя,
скрила се в сълзите на нощта, сподавен вик... болка и тъга,
търся те в крясъка на сова, във вълчи вой, в размътена следа. ...

март 2014 Румяна Славова
Докато липсваше и чаках те
необяснима лудост ме обзе!
И в лунатичен пристъп
на безсъние, и глад среднощен ...

Коледа е.
Ухае на борови игли, на ароматна
пита, на сарми!
Коледари скитат още в зори,
здраве, щастие наричат побелели ...

Аз не знам от какво съм обсебен.
И не знам как да бъда презрян.
Аз не знам и дали съм потребен.
И не знам що е кралство без крал.
Аз не знам как се спира сълзата, ...