Тази вечер
Теб те няма
Сам-самичък съм
И това ме кара
Да се чувствам зле ...

Магия е. За еднократно ползване.
Звездички премрежват моите очи,
но трябва да внимавам с дозата,
преди да може в мен да се вклини.
Вълшебство е. Моментно необятие. ...

ЕСЕННО ЛЯТО
Туй лято е есенно лято.
Луда пролет през него премина.
Тя пъпки и птици във ято
прибра ги за друга година. ...

Седя и си мисля,
какво е да обичаш истински.
Истинската любов каква е?
Чувствала ли съм я найстина някога?
Или всичко е било илюзия на крехката ми възраст? ...

Моята молитва
Не мога аз вече да ти бъда наместник
- добрия пастир или злия предвестник,
не мога аз вечно да горя и да страдам,
да се мъча и гния, да падам и ставам. ...

Не разбирам упоритостта, с която археолозите търсят гробове на вампири край Созопол, когато в конкурсите за красота има изобилие от прекрасни и живи екземпляри.
Ние българите сме като хлебарките. Откъдето и да ни наритат, продължаваме наВред.
Новият подбор на Бъзик Брадър - ALL SCARES... И веднага с ...

Тя е тъжно момиче. И ухае на кестени.
Спи в заключен кафез отстрани на прозореца.
Тя е пролетен дъжд. Нямат вкус страховете ù.
Не докосва земята. Не разбира и хората.
Всяка сутрин се крие по стените на чашата. ...

Приплъзвам се по тишината с черна роба
и тя издава звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм. ...

Цигара
Допушвам аз последната цигара,
димът е черен като моята душа.
И пепел тихичко изгаря,
в ръката ми болезнената самота. ...

Хей ти, пораснало дете от спомен стар, далечен избуял;
Хей ти, изстрадал млад човек, с годините внезапно опустял;
Преплетох път със теб преди и кратка бе таз наша съдбина –
невинни, млади, живи и добри – мечтаехме за мънички неща.
Животът мил бе с нас, не знаехме коварната му същина, ...

Иисус
„А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси“ (Лука 8:48)
Когато в безумната болка горях,
разпъвана бавно на кръст,
когато в свойта агония умрях, ...

Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него... ...

Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми. ...

Желание през ноември
Шарени черги ноември тъче
и постила килими, пътеки...
За да е топло под детски нозе,
за да се стъпва по-меко. ...

Колко му е - ето я цевта.
Ето го и спусъка зад пръста.
Натиск... И летеж в безкрайността.
После - вечен паметник под кръста.
Два-три дена шлагерно ехо ...

Таз година времето не ни обича,
навънка постоянно дъжд вали,
слънцето по-рядко наднича
от непрестанните гъсти мъгли.
И студът, който ни обзема, ...

Случва ли се нещо?
Случва се!
Смалиха ми се дупките на цедката!
Ти се заклещи,
не минаваш през решетката... ...

Едно малко момченце се возеше в такси до майка си. Беше тъмно, единствената светлина бяха фаровете на колите и уличните лампи. Това момченце щеше да ходи на "абитуриентския си бал", както казваше майка му. То "завършваше" детската градина.
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...

„Една изстрадала душа…”
По улиците мрачни
ходи някакъв невзрачен,
на всяка пейка той се спира
ръцете си в джобовете прибира, ...

Спомени
Вървя назад в морето от спомени,
във тях се давя, не спирам, вървя.
Дъхът ми грабят и блъскат ме яростни-
Болка! Любов! Тишина! ...

По скалата "Човек"
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостни стени събаря
на твоята съзидана съдба. ...

Глава седемнадесета
Учебната 1947/48 година се оказа съдбоносна. През този период имаше едно прекрасно събитие- раждането на братчето ми, и две ужасни събития, които промениха живота ми. За едното ви разказах в предидущата глава, а сега ми се иска да разкажа за второто. Но ще започна малко от по-дал ...

Студът отряза песента на птиците,
начупи я на крясъци всред мрака,
проникна до дъното на зениците,
подви си опашката и зачака.
Изкусно целеше се не къде да е, ...

Мелодия от залез...
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир;
денят, като въздишка кратък,
заглъхна в стихналата шир... ...