На тридесет години съм. Кажете
до колко има истина в това,
че с тази възраст почвали мъжете
да свеждат примирително глава?
Че почвали по звания и служби ...

Италианско вино устните попиват,
Аромати френски обонянието увиват,
В испански страсти нощта е обляна,
Звезди сияйни с чувство на откровеност.
Душа безмерна разтваря се в небесата, ...

Събудих се с прекрасни мечти.
Ти събуди ни, Енчев - ти!
Ти ни каза - не на мафията в парламента!
Ти ни каза - не на политическата фалшимента!
Създай нова партия, дай алтернатива, ...

Студено е
Есента е към края си
А аз съм в кварталното кафене
Пиейки горещ шоколад
В компанията на тефтерчето си ...

Миризма на лекарства бъркаща грубо в носа. Бели престилки реещи се припряно и забързано в осветени от луминесцентни лампи коридори.
Плочки!
Навсякъде само плочки! Фаянс, теракот, евтин гранитогрез и плач.
Плач и рев от дробове, вдишващи за първи път живота.
Но първи спомени свързани с родилно отделе ...

Майска вечер ме прегръща,
с топли майчини ръце,
с нежен трепет и отвъща,
мойто влюбено сърце.
Аз отлитам до звездите, ...

Безветрие -
морето се завръща
към себе си
и опустяват бреговете,
препълнени ...

Изплува от нищото зла
вещица с поглед отровен,
протегна към мене ръка
и сграбчи сърцето със злоба.
Смачка го, ноктите впи ...

Със мисъл
любовнорутинна
и носен
от жажда пустинна,
аз срещнах ...

Когато си отива любовта
Една звезда от небосклона си отива,
угасна с нея твоята любов.
Дано със другия да си щастлива –
ще те запазя като благослов! ...

О Щ Е Т И Ч А М
Още тичам сама по пътеките,
в сърцето тревата отъпкали.
Още чувам до себе си стъпките,
никога в ме не заглъхнали. ...

Свободата
не знае
кои сте,
но не се
кланя! ...

„Обичам те!“ - Колко тежи и как нещо тягостно пари когато мислено сещам се за теб.
„Обичам те!“ – Отдавна забравени думи, които бавно, кънтейки слизат
по стълбата на моята светла душа, а ехото глухо и сляпо повтаря техните вопли.
„Обичам те!“ – думи отдавна изгубили своята сила и смисъл, облечени в ...

Само сън
Стоиш в леглото ми гола.
Разголила нежна гръд.
Така нежна и красива,
че не мога да и устоя. ...

Студена е. Посърнала и бледа.
Не вплитайте венци между ръцете!
Очите ù от този миг не гледат.
Не стъпват по земята и нозете.
Зениците ù вече са се свили ...

Ние -
говорим непрестанно,
не стигаме до извод.
Политически коректни сме
и индивидуални. ...

Влюбена съм в Декември.
Много по-влюбена в теб.
И в коледното време,
и в късчетата лед.
Влюбена съм до полуда, ...

Погледни изящното небе
Погледни звездите
Вслушай се в своето сърце
Дето бие в гърдите
Какво ли ти казва то ...

Гади ми се,
любов е пак.
В мен расте, като клетка в зародиш!
Болка, защо отново?
Пот, безсънни нощи. ...

Забеляза ли?
Не изскърца вратата, когато си тръгна.
Не проплака след теб... както преди.
Широко отворена бе, когато
последния път се завърна... ...

(на жена ми)
На всички мои думи сложи край.
Сега съм сам, измамен и ограбен...
и всичко свърши...
Не намерих своя рай ...

Страст
Като вулкан.
На демон зъл понякога приличаш.
Страстта във теб бушува.
Съзнаваш ли, че тя е ...

Нагоре, нагоре, към Рая,
далеч от прогнилата земя,
тръгват към светлината на деня
с устремени погледи в безкрая.
Тръгват, ала не знаят: ...

Есенно...
Есен е!... Желанията - укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката, която гложди... ...

Есенно...
Есен е!... Желанията- укротени...
Въздухът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в душите гложди... ...

На врабците
им дожаля за дървото -
преструват се
на листенца.
...... ...

Словата юздите скъсаха,
препуснаха неопитомени,
гривите буйно развихрили,
същински диви атове бели…,
по Вазовски сакралносилни, ...

Червилото по фасовете винаги е мълчаливо.
От бледо - наслоява себе си до най-наситената тишина.
От плътността на думите, създала си червило -
изпепелява мислите си пушеща жена -
издишайки с безплътно мъртво-сиво. ...

Тя ми е майка, прие ме с принуда.
Поглежда ме строга с очи от простуда.
Потайно и бързо замахва с ръка.
Ненавист налива в моята съдба!
Нали съм ѝ чужда, навеждам глава, ...

В съня си виждах кална и шеметно бърза река.
Цялата с водовъртежи и подводни камъни.
Виждах и, че нататък няма повече земя.
И пълна е с говорещи риби, но от разум лишени.
Пропадаше реката, но само аз и виждах края ...