Поети
„… Ние бяхме родени поети.“
Веселин Хр. Витков
Щастливците не пишат стиховè.
Съдбата тая болест им спестява. ...

Аз и Те
(километри редове)
Някъде там останах,
между хилядите прочетени
през последните дни ...

Защо дъждът не спира да вали?
Защо така сълзи пролива?
Защото в мръсотия сме затънали нали!?
Защото няма управия...
Сега мълчим във памет на душите. ...

Застига ли те светлина,
когато погледа извръщаш си към мене,
и вглеждаш се в момиче с топлина,
което пази я единствено за тебе?
Застига ли те любовта, ...

Запали ме отново с онези очи,
от които трепти хоризонтът,
а душата ми пръска се в дъжд от лъчи.
И не мога да дишам... Не мога!
Докога и защо? Няма нужда да знаем. ...

Sadness, sadness, go away...
Като пеперуди гонещи се над потока
въртят се в танц, а вихър ги понася
очи в очи една във друга впиват
и сините крила пробляскват ...

Шал намерих,
още топъл,
сплетен от души.
Огледах се наоколо -
няма никой, ...

Обичах ги по различен начин, въпреки, че всички бяха с кафяви очи.
И не, не съм търсил красота, заради друго аз в тях се влюбих!
Бяха жени, които ме разбираха от първата до последната дума,
такива за които заспиваш с сълзи, но се събуждаш с усмивка!
В тях намерих всичко което някога съм търсил в едн ...

И когато вече няма смисъл от лъжи,
а вините двама с тебе вместо вино сме изпили,
ти седни до мене тихо. И без думи ми кажи
колко много ме обичаш, само мен до края, мили.
Знам, безсмислено е всичко. Свят прозрачен, свят суров. ...

Далечна,
незрима
като въздух,
неуловима
като дъга, ...

Моля за коментари, мнение, критика или изобщо
за нещо, което ще ми помогне да видя как съм се
справил.
Благодаря ви предварително.
Приятно четене. ...

Цял си, а се чувстваш на парчета,
пръснати по цялата земя,
здрав си, а усещаш болка силна,
изтощен си от страха.
Всяка вечер лягаш с мисли ...

Сутрин става, не бърза за никъде...
Той животът без друго не спира.
На леглото присяда, отърсва се.
Днес е ден като другите, същият.
Пред огледалото застава и поглежда се. ...

Защото скубах си крилете във деня,
сега не мога смело да политна,
така душата ти не ще пленя,
когато във съня ми се усмихнеш.
И пропадал съм жестоко във греха, ...

Сънувал някой, че снегът гори.
Друг гол, под дъжд танцувал.
Трети, в съня умеел да лети.
На воля, във вселената пътувал.
Но идва краят на съня. ...

От врата на врата почуквам, ала не по своя воля,
друг избор нямам, сега на всекиго се моля.
Лутах се и без да се усетя страшна буря ме застигна,
затичах се, не ми остана време дори за кратичко да мигна.
Мамка му, що беше туй чудо де ме стресна? ...

няма любов,
без която не можеш.
да дишаш.
да вярваш.
да искаш. ...

Спомняш ли си времето, когато ти пишех? Ти обичаше всичко в мен.
В съзнанието си непрекъснато чертаеше образа ми и той присъстваше
навсякъде, сякаш беше станал част от теб.
Обичаше да четеш писмата ми, независимо дали думите ми имаха
стойност или не... ...

Ставам във дома, отивам до старата
порта и виждам приятелите си.
Нито един от нас нямаше мама и тати, които да пробуди.
Във нас бе развит инстинктът за оцеляване.
Ставаш, ядеш и се молиш някое бездетно семейство да прояви ...

Здравейте,
Пиша ви това писмо със скромното намерение да се опитам да дефинирам в епистоларна форма сложната семантика на дълбоко интровертните чувства, генерирани на съзнателно и подсъзнателно ниво в мен вследствие прякото въздействие на вашите чисто анатомични измерения.Част от елементите на вашат ...

Играта всъщност не свършва.
Май няма истински край.
Нива преминаваш, превърташ...
Ту ад си измисляш, ту рай.
Само за толкоз мъничко ...

Внезапен порив,
искрица светлина,
надежда родена в мечти.
Мръсен шум,
свеж полъх. ...

Заснежено
Като в приказна страна,
вали и всичко побелява,
но приказната красота
защо ли тук ни отегчава? ...

На Боби Кастеелс
Ухайна роза, цъфнала в нощта,
видение неземно, тъй прекрасно!
видение омайно, но опасно
защо на Дявола ме завеща? ...

Пристъпвам като в сън... Забравен храм
от дебрите на времето изплува.
На здрачния, небесно мек екран,
звездите прожектират светло чудо.
Тук, струва ми се, вече съм била - ...

/ За мене тия малки басни,
написани са доста свястно -
поезия от кръв и плът...
Защо на сянка да стоят?!/
1 За държавата ...

Всеки всичко да твърди може.
Трябва мислене, не лековерие.
Аз силно съм разтревожен
как хората приемат на доверие
всичко, което някой продума, ...

В началото е пролетта красива
окъпана във слънчева роса,
разцъфнала, сияеща, игрива,
даряваща живот и светлина.
След нея пламва лято знойно ...

Погалих цветето на мимолетна свежест,
докосвайки го с поглед полужив.
Загнездил се в частица вечност,
замръкна залезът сред чуждите очи...
Светът се сви в самотна черна точка - ...

Съдби
Осми епизод
Двамата сватове водиха хорото на свадбата на единствените си деца. Изпиха няколко бурета Маруд като сватове. Радваха се на първото си внуче, момиченце. Елисавета, растеше заобиколена от двама дядовци, които бяха готови да скочат в огъня за нея. Надпреварваха се кой да я глези повеч ...

Едно дете,
невидима сила създаде,
мощ всезнайна,
но невидяна.
От ...

Тридесет и девет години отброявам днес
откак от тебе, мамо, нямам вест.
Тръгна без да вземеш нищо,
но, в сърцето ми остави всичко.
Долавям стъпките ти в коридора, ...

Щ Е Т Е С Т И Г Н А
Някой ако ми затвори,
пак ще вляза в тези двори,
гдето слънцето посрещах
с румено лице, щастлива, ...

И не че съм си тръгнала защото
някога съм спряла,
защото не обичам
вече.
Не съм вървяла без посока, ...

Купувам хляб
и го режа на четири.
Първият комат поръсвам
със солени
сълзи. ...

Хвалба по Ротердамски*
(Отиквяване)
Нека и аз да се похваля. Открих я! И добре, че никога не е късно да я откриеш. Нея! Всевластната и единствената! Нейно Величество Глупостта!
Какъв е този, който изслушвайки я, я открива и признава? Какъв - невежа разбира се. Живял блажено знаейки, че другите са пр ...

Два месеца радост във твоята стая...
Аз и ти на осмия етаж,
в малката квартирка с бронираната врата
сякаш съкровища пазеше...
Даже повече... ...

По дяволите! Кога успя всичко така да се обърка! Всъщност знаех кога, по-скоро се питах как. Цял живот се бях движила и живяла в границите на разумното и редното, как така успях да се набутам в тази невъобразима каша.
Всичко започна след погребението на Марк Спенсър. Беше ни преподавател в театрално ...

Копнеж
Да те целуна момиче, искам сега,
ръцете ти в моите нежно да взема.
И нямам представа, защо е така,
че всеки мой порив, нещо отнема... ...