За светлина родено си, човече -
в планините гайдите да надпяваш,
да превзема песента върховете,
орлите с погледа си да смиряваш…
За топлина родено си, човече – ...

(на Черен Джак 12 - за идеята)
Страхувам се от бели облаци.
Дали е фобия?
Кажи ми Драконе на
светове ...

Глава шестнадесета
В подножието на Западна Стара планина се е сгушило китно селце, разположено сред обширни ливади напоявани от две реки. Блатото и Герена. Тази втората у някои автори се споменава като Сливнишка. От памтивека, за местното население тя е Герена. Тук пролетта е свежа, а лятото прохлад ...

дълги кафета
и къси нощи
пътища – грешни
и надежда – все още
вятър – внезапен ...

И в тишината – тишина
И в тишината – тишина кинжал.
В такъв момент, човекът оглушавал.
И с всички сили, казват, че крещял,
но звук слухът въобще не получавал. ...

ЕЛАТЕ ВИЙ, НА СЛОВОТО СЕЯЧИ
Аз Твойто име в себе си ще нося,
и с Твоя огън вечно ще горя,
и любовта ти винаги ще прося,
и никога със теб не ще споря. ...

Защо сме хора ний създадени?
Кажи ми, Боже всемогъщ!
Защо сме ний от тебе забравени
да живеем ний един и същ
живот обикновен, ...

Любовта ми свири на китара
Любовта ми свири на китара
И гледа ме със твоите очи,
Разказва приказки вълшебни
И музика прекрасна тя твори. ...

Искам в шепите ти да се побирам,
в твоята прегръдка да заспивам.
Устните ти нежно да целувам,
тихо на ушенце мили думи да редя
и усмивка да се появи, ...

Ще се усмихна, ще те прегърна,
пред теб единствено ще се смиря,
главата си пред теб ще преклоня,
защото аз съм ти и ти съм аз,
Животе мой, мой дъх, плач мой ...

Стоя, гледам, слушам, вкусвам,
всяко нещо около себе си.
Чрез всяка част от тялото си,
усещам, но не чувствам.
Разбирам, че всичко е ...

Ти и аз
Сме части на различни моливи
Отчупени
Не можем да пишем история
Всеки е сам ...

Не мога вече стихове да пиша.
Не помня как думите да уловя.
Написах много, изговорих повече,
научих, че понякога е нужно да мълча, че няма думи...
Вървя със тебе - ръка в ръка. ...

-Добър ден, моя любов!
Гласът ти е нежен и мил!
-Добър ден, мой живот!
Очите ти плачат все още!
-Добър ден, щастие мое! ...

как си подритваш
живота, човеко.
сякаш е камък
по прашния път.
сякаш е даден ...

Черен Кос
Късно посред нощ
пее черен кос .
Тези счупени криле вземи
да летиш се научи! ...

Моят огън запали
Знаеш ти, че няма да е вярно.
Знаеш ти, че аз ще съм лъжец.
Ако ти кажа тук, сега направо,
че по-опиянени, няма как да сме... ...

Кратък откъс от мой стар инструментал.

Случвало ли ви се е да се събудите в ръцете на изнасилвача си?
На вас може би не, но на мен - да.
Прибрах се рано сутринта на другия ден. Майка ми ме посрещна с викове, а баща ми ме удари. Мисълта за самоубийство ставаше все по-натраплива.
Естествено, аз не казах истината. Толкова ме беше страх! Мож ...

Преди да станеш ти стихотворение
беше мъничко недоумение,
беше само някаква мъглявина,
беше радост, беше и тъга.
Преди да срина всички мостове, ...

-
Душата ти избяга от прегръдките
на топлата словесна споделеност.
Самотно стинат стъпките ни тръпни
в пътеките на лятото зелено. ...

Една лятна вечер в Париж...*
на Силвана
Бе вечер от невероятно лято
(един откраднат миг от Вечността)
без цел се шляех из Париж, когато ...

ПЪТЯТ
Пътят е дълъг и стръмен, и кален.
Почвата става на пясък ронлив.
Хвърлям баласта на всичко банално.
Погледът, онзи, загърбвам сълзлив. ...

По стръмните урви на времето
безспирно търкалят се дните,
на доброто отглеждаме семето,
засято преди от бащите!
Дано и във нас да покълне, ...

Когато дъждът покори таз Земя,
дали ще потъне, или ще залее
с една вълна Света?
Къде ли ще отидат всички хора
дарили много, много злоба ...

Понякога стоя до тебе пак,
със всяка фибра нежността ти чувствам,
завити двама с падналия мрак,
говорим с онемели устни.
Понякога от сънища боли, ...

Железан - 1948-ма!
Присъда – петнайсет години!
Съдебен процес - съвместно с Данчо Грудев и Велко Вакрилов.
Обвинение: участник в емигрантски канал за Гърция…
Данчо, болен от туберкулоза, нахлузва примка и увисва на въжето… ...

Ден след ден
по път един и същ ,
вървим и чезнем!?
Едно и също се върти-
във кръговрата на живота... ...

Една вълна ме плисна разярена
и бялата ми мантия раздра
с ръка от лед, като смъртта студена,
захвърли я сред морските недра.
Потръпнах – гола, слаба, уязвима, ...

То плаче, мрака в него спи,
спи, но сънува, че няма да се събуди,
освен ако някой не го пробуди.
То кърви, мрака в него спи,
спи, но не се събужда, ...

Кое да сторя - той в ръцете ми умира?
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира? ...

неудържима е
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана ...

Вървиш си сам насред гората,
вдишваш капчици роса.
Сутрин е, едва- едва зората
огрява спяща синева.
Зелените листа новородени, ...

Целувката на ветровете
Рея се над есенен килим
и играя палаво с листата,
аз съм Вятъра на самотата,
ти си Севера недостижим. ...