Едно щурче в кората на вратата
бе изпълзяло в моята кола.
Навярно е подскокнало в тревата
във търсене на майчина пола.
Наместих очилата. Що да видя: ...

Диагноза
Ако се хванете, че се смеете от нищо
значи Ви има нещо!?!
Констатация
Може би и Вие сте забелязали това ...

Моите загуби все са безумни,
заблудени в лабиринта на къщите.
Събудих се в Царството на думите
и вярвам в красивите, всъщност.
Животът ми, между села, ...

Казваш ми, че съм щастлив?!
Празнота в щастието.
И болка в празнотата.
Спомени в болката.
Обещания в спомените. ...

Защо се залъгваш? От мен ли искаш да скриеш?
Дори с теб да нямахме много, само ние знаем какво е било.
Не бъди такъв страхливец, не бъди фалшив, не бъди прикрит...
не струваш нищо така...
късно го разбрах... ...

Стига
Когато се раждат спонтанните строфи
и нямам време да пиша,
тогава извиквам. Дъх поемам дълбоко
и спирам за малко да дишам. ...

Не бъде тъжен
не плачи.
Не оставяй мъката със сълзи да те заслепи.
Не оставай сляп за всичко друго,
не оставай безчувствен за друг, ...

Сред пясъците на Саркания. Част четвърта: Сблъсък и примирие
Автор: Светослав Александров
Архиепископът окончателно призна качествата на дромеквините, след като в продължение на почти десет часа (според усещането на Геофрей) тичаха в тръс или галопираха неуморно. Даже Загзъг сподели, че това е вероя ...

са свикнали да обясняват преди да попитат -
да започват с оплакване и обяснения за причините,
с оправдание за какво се е случило междувременно
и за „колко се чувствам виновен“ или каквото там предстои.
Хората, които познавам, ...

Събул си си обувките и газиш във жарта,
очите ти в иконата се взират.
Неистова е болката под твоите крака.
Народе мой, как само те разбирам.
Червени стъпалата са, червена е кръвта, ...

След теб
какво остава
празна стая
огледало
празнотата ...

Чета се сама.
Пиша за двама.
Живея за трима.
Мисля за четирима.
Ям за петима. ...

Да усетиш дъха на настъпваща есен -
как земята изстива,
как вехнат цветята
и да чуеш как вятърът свива във песен
приглушения стон на отстъпващо лято; ...

На тази моя мила гара
и моя болка... болка стара,
стоят на среща двата влака
и майката ми се разплака.
Единият е за на запад, ...

Над всичко, що е неспокойно,
царува бялото пространство.
И всичко там е бяло
както Цялост -
със цвят на истинска усмивка. ...

Кръговрат
RemaTe
Защото е жена от сняг,
пролетна целувка я стопява,
усмихната, с кокичета в ръка, ...

Потроших много думи!?
Удавих своите мечти...
И стихове без бой
преминаха през
мойте мисли...! ...

Понякога ти доскучава
друг път сърцето ти се наранява
и така прекомерно времето си минава
а понякога падаш и не можеш да станеш
друг път се изправяш и без проблем ...

Ветрове е е е
по Л. Иванова
На кого е нужна китара без струни
и бабе като мене кой ще целуне?
Ветровее се гонят в главата ми празна ...

Дух над материята:
Огън и вода,
въздух и земя:
Каквото мислиш - това и да говориш!
Каквото говориш - това и да правиш! ...

Събуждам се,
отлита моя сън
с Нея вътре, жива,
поглеждам
през прозореца ...

Преминах през безброй аномалии,
обрулен от въздушни течения.
Форсирах жълтите реки,
прерових постните им наноси.
Обличах се в зелено. ...

МАЙКАТА НА ПТИЦИТЕ
Изпратих ги... И двете си деца...
Стръвницата Европа ги нагълта.
Крилата им - с оскубани перца -
ще търсят път във времето безпътно. ...

Дори привидно заспала,
аз все още се уча
да стоя неподвижна.
Да стоя неподвижна.
Дори привидно избягала, ...

ЕСЕННИ РАЗМИСЛИ
Тревите вред са зажълтели,
витай някаква умора
и младост още не видели
вървят забързани хора. ...

Червените карамфили
Беше онази паметна 1990 година. Време на ентусиазъм и еуфория от предстояшите първи свободни демократични избори. Митинги, шествия,
опиянение!... Сега поглеждайки от пиедестала на настоящата си възраст, се виждам – млада и вдъхновена, изпълнена с непоколебима вяра в утрешния
по-д ...

Самотата сива ме изпълва,
сърцето ми обляно е в тъга.
Любовта ни страстна си отиде,
с нея тръгва си и той...
Аз знам, не е щастлив, ...

Пришълката
Тя, Тъгата,
няма да почука на вратата.
Тайно ще се шмугне
през ключалката. ...

Ако съм сама – и ти ще бъдеш.Ако плача – ти ще се виниш.Ако съм добра – ще те изгубя.Ако те отхвърля – ще боли.
Ако съм ранена – ще ме риташ.Ако пък съм силна – ще пълзиш.Ако те намеря – ще избягаш.Ако си отида – ще рушиш.
Ако те забравя – ще ме помниш.Ако те застрелям – ще кървиш.Ако те спася – ще ...

По желание на едно творческо приятелче
Векове върху мене растат
храсти, крехки треви и дървета.
Много тайни в недрата ми спят
и основа съм на върховете. ...

Срещнах я.
Нея.
Музата на любовта.
Душата се усмихна.
Сърцето замълча. ...

Как грохотно бунтуваш се море!
Тук корабите хвърлили са котва.
При Ватерло, на бойното поле,
вълните идват – конница, пехота.
Със гръм прииждат. Каменната твръд ...

На брат ми
Този град ме съкруши.
Този град остана верен
на инстинкта да руши
туй, което е във мене. ...

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
17
- Брееей! То пък, да не вземе човек да ви остави да свършите някаква работа самички... Все гледате да си слагате ламаринка на дупетата... Че какъв ти е проблема, че ме няма? Нали ...