никога не съм ти обещавал градина с рози, дорийн
ти знаеше много добре
как замръзват ветровете по палубата на нощта ми
знаеше как сутрините ми са пълни със страх
и горчиво кафе ...

Терпентин
Ти си като някое извънземно – каза. Извърнах лице към него и го погледнах премрежено. Той все така невъзмутимо се взираше в платното пред себе си и го галеше с четката. Под дългите му фини пръсти цветните петна бавно придобиваха обем и очертания. Беше красиво. Погледнах към моето платно. В ...

С идеята за Светлина
напуснах себе си...
Върви душата ми през мъгливи поля.
В босите й стъпки няма кокичета -
понякога и тръните са Светлина. ...

Огън за пепел изстинала,
морски вълни за капка дъждовна.
Обич огромна за мъка отминала,
дума вярна за дума лъжовна.
Размених мене за тебе, ...

Страхът е само за слабите.
Силните дават смело напред.
Дали ще си принц или жабата,
зависи само,само от теб.
Страхливо е да не чувстваш. ...

Когато се пренасяш в жертва на гнева си,
сгушен удобно в тъжен черен облак,
зад който всяко слънце наднича и те търси,
но срещнеш ли лъчите виновно свеждаш поглед,
защото си само от плът и огорчение ...

Луната във очите ти гнезди,
косите ти са тих вечерен вятър.
Набрал съм ти букет от тишини
с ухание на невъзможно лято.
Смехът ти фар е във душата ми ...

Това е едно малко мишле
със сивичко опашле,
с наострени ушички
и милички очички.
Страхува се то от всичко ...

Как лекува се душа?...
на една позната...
-Драги Докторе, кажи
ти разбра ли до сега
как лекуват се души ...

Харесвам истински живелите мъже,
онези минали през хиляди тайфуни,
с издраскано от бурите лице,
здрависали се лично със Фортуна.
Със посивелите от битките коси, ...

ПОГЛЕДЪТ НА ЛИЛИ
Рубрика
Образ и подобие
„Погледът на Лили” е поредица от есета на философски, граждански, социални и лични теми. Представени под формата на разговори с малката ми дъщеря, те са базирани и провокирани от реални житейски събития, както и от общуването с детето ми, от нейния поглед и в ...

Аз още я имам.
И не говоря на Вас, а на бутилката.
Скрита дълбоко в мен
тя излиза вечер, когато съм много сам
и милва по тялото ми всички рани. ...

Със зимните сутрини се излежавам до късно.
Едва ставам, измивам чиниите и правя кафе.
В душта ми, там е толкова... разхвърляно.
Дали досега не е живяла в привиден ред?
Обирам праха, изхвърлям боклуците. ...

Малко ми липсваш.
Малко съм сам.
Малко аз искам
спомените ни там.
Малко простих ти. ...

Губя те, губиш ме, изгубени
В лицата на отсрещните
Няма ги дните бленувани
Били сме с теб май грешните
Любовници, приятели, какви? ...

не натоварвай случая
с безумните си фотоапарати
поспри се
ослепяваш го
светкавици ...

Тупване, поглаждане - и последната възглавничка върху дивана придоби съвършен вид. Огромният хол на къщата, която Нина ежедневно поддържаше, вече изглеждаше точно като на снимките в сп. „Идеален дом“. Единственият обект, който нарушаваше хармонията на модернистичния дизайн, бе баба Ана. Осемдесетгод ...

Аероплана,
дето ниско лети над село и раздира нощите, казват бил шпионски - все минава след полунощ! Щом грохота на желязното чудовище ни събуди, скачаме боси изпод юргана и тичаме на сачака – бе́лким го видим. Да, ама пустият му американец не ще да пали фарове – кара на тъмно и не можем да разберем ...

Мамо...
В тихи спомени често се рея назад
и при теб мисълта ме довя
в дом с нависнали клони със ябълков цвят,
в село китно, сред равни поля... ...

Мъча се да оцелея в твоите жестоки прегръдки
и при мисълта, че ще си тръгнеш, побиват ме тръпки.
Ти си празен, носиш ми единствено студ...
но те обичам, зная - говоря точно като луд.
Красив си, някак прекалено демонично. ...

Червено. Червено. Червенееше пред очите ù.
Червено божурено море. Божури, много божури... Като
нея – Божура, макар че от години само в сънищата
си чуваше: „Божурооо! Божурооо!“. Само там се
виждаше, с усмивка на бялото си пухкаво личице, с ...

Прокълната любов,
не те проклинам -
безпомощен съм вкопчен пак във теб,
прегръщам тялото на твойта младост,
не съществува времето за мен... ...

Знаеш ли какво искам?
Да виждам в очите ти
розово утро
от птичи трели огласено,
да виждам залеза пурпурен, ...

Тангото на смъртта
Спектакъл омагьосващ и смразяващ,
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води демонът тангото на смъртта -
плавно с него в танц - ангел със крила. ...

Уморих се!
Уморих се да лъжа, че вярвам.
Уморих се да вярвам, че искам.
Уморих се да искам да мога.
Уморих се да мога да бъда. ...

Вече заговорих в рими, а съм още много млад,
мили Боже, помогни ми, че вкъщи е същински ад!
Вместо сол и два хляба във близкия ни магазин
взел съм ,,млякото на баба" и някакъв си маргарин!
За семейния юбилей трябва торта с черешка, ...

Спъваш се. Падаш. Боли.
Ставаш. Изтупваш праха.
Продължаваш напред, както преди.
Знаеш: не си паднал в калта.

Искам да се влюбя безнадеждно!
Да се влюбя лудо, страстно, неизбежно!
Искам да се влюбя!
Да обичам като за последно!
Безумно искам да се влюбя! ...

Първа среща случайна,
с погледи палави,
смях, шеги и закачки...
вечерта си премина.
На раздяла въздържани: ...

Августовско слънце грее‚
в лозята грозде зрее.
Мома песен пее‚
руйно вино ще се лее.
Есента пристига‚ ...

О, ние стадо графомани,
обяздваме eдин Пегас...
Той цвили, цял във люти рани,
проклина се, че е при нас...

ДЕТЕТО
Всяко мъничко дете
има си ги то по две:
две краченца, две ръчички,
две ушенца, две очички, ...

Държа те за ръка и си вървим
по Лунната пътека...
Във свободното пространството
със лека усмивка се заглеждаме
в сиянието на Млечният Път. ...

Попа
С цветя в краката,
със сняг по рамената,
а може би е от светлината...
Кой чака? ...

Бях в очите ти всесилен Бог,
после бях и на земята ниско,
бях точната за теб любов
и мигом пак изгубвах пристан.
Бях и топлата сълза от зов, ...

МАГИЯ
В плик от восъчна хартия,
затворено сърце стои.
Безумно действаща магия
направи му. Защо? Кажи? ...