„ Пазя те“ – дума – какво обещание…
Спазвам го вярно – болка, страдание…
Толкова близо, а всъщност далеко
Колкото тежко, толкова леко.
Студено е в мене, но и гори ...

Събличам старата си кожа.
сглобявам образите си насън.
А времето да изтърпи не може -
разсърди се - и заваля навън.
Премяната на старите дървета ...

Събудих се в тъмната и мрачна стая, сега обгърнат от някакво непознато досега чувство на пронизваща хладнина, която тръгна от петите и стигна по магистралата от вени чак до сърцето ми. „Аах“ - простенах аз и свих очи от зверската, кратка болка, която сви съществото ми за броени секунди. Отворих очи, ...

И най-меланхолично
е вечер, когато и
най-мрачните мисли
не спят.
И най-тежко и ...

Вървиме ръка за ръка,
на хиляди мили от себе си.
Пътят разпръсква тъга,
а очите прегръщат небето им.
Вървиме ръка за ръка ...

Красиви са пролетните цветя.
Ухае приятно новият цвят.
Те разцъфват наново и осветяват
полу-загиналият от зимата свят.
Ха, но колко небрежно говоря. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
И тази година семейство Петрови
получи покана за бал-маскарада.
Костюмите бяха навреме готови;
той бе мускетар, тя пък вещица млада. ...

Здрaвей, любов,
реших дa ти нaпишa
(което знaя, твърде е клиширaно)
едно писмо,
обaгрено във вишнево, ...

Едно момче до езеро стои,
замислено водата то заглежда,
и знам ще го сломи,
тъгата и сълзата в миг пролята.
Навярно чака малко топлина, ...

ОПИТАХ КАТО ТЕБЕ...
Надежда Павлова /Перличка/
Когато се стараеш аз да страдам,
дали ти се харесва? И защо?
Нали най-близки бяхме двама? ...

Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.
Над пустинната степ и през вятър свиреп ...

Аз не питам защо съм роден.
Съществувам, затуй и се раждам.
Но пък зная, че има във мен
непресъхваща, истинска жажда
да създавам, да бъда творец, ...

Лягам с мисълта за теб,
сънувам те, че си до мен.
Утрото озарява празната страна,
а с нея започва голямата тъга.
Оглеждам се за твоето лице, ...

– Мълчи, мале, мълчи! – щадеше я Атанас,
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо. ...

Даже мазохистите не знаят тази любов
Дето е от болест по-лоша
За болест лекарство или гроб
А нея в гроб не мога да я сложа
Тя безсмъртна ли била ...

Като отбрулен лист,
бездомен и самотен,
Човекът се изгубва
в есента…
Той търси изход ...

За Старата
Любов умирам.
Позната ми е
по страстта.
Във Новата пък ...

Нощта изглежда сънено прозрачна.
Докосвам те през прага на небето.
Животът ми клони към своя здрач.
Поспира се по пътя си сърцето ми.
Обрулиха го халите на времето, ...

Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...

Ариза - Любовта е нещо друго
------------------------------------------------------------
Autori: Giuseppe Anastasi & Cheope (Alfredo Rapetti Mogol)
-------------------------------------------------------------------
Автори: Джузепе Анастази & Кеопе (Алфредо Рапети Могол) ...

Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла... ...

ПРИЯТЕЛСКА ВЕЧЕРЯ
Разказът не се препоръчва за лица под 18 години
- Абе…викаш, не съм бил прав. Не съм, ама съм! Така трябваше. Ти като си много ‘убав ‘що не ме спря?! Кажи де? Мълчиш! К’во ми се пулиш насреща като каракоджул? Хем ти ме накара да я заговоря, после да я поканя на кафе. Нали помниш? А ...

навън е минусово
носът ми веднага замръзва
не си усещам пръстите
дъхът излиза на вълма от устните
една дълга, болезнена тръпка се спуска по гръбнака ...

Недейте
Не пейте ми песните, о трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте! ...

Мексико…
Серенада…
Енергия в мексикански пирамиди…
Рима приятелска сред клада…
Гора, вода и миди… ...

З А Р Ъ К А Т А
За теб сълза пролях аз, майко мила.
От болката в душата ми родена,
която в мен на топка си е свила
и жива е дълбоко потопена. ...

Не искам много!
Не искам лукс и пари,
само капчица обич
разтворена в страстни очи,
само галещи думи, ...

Обичам те ужасно много, но ти не знаеш, че си най-голямата ми слабост.
Обичам те ужасно много, но явно можем да бъдем само приятели, за жалост!
Обичам те ужасно много и убивам за теб така както баща убива за своето дете.
Обичам те ужасно много, но е тъжно, че не ме разбираш и мечтаеш за друго момче! ...

Потапяш своите страни
Във мене ти момиче
И плуваш във дълбоките води...
***
Не ми бе ясно със какво плених интереса ти дете. Ти малка бе, но нямаше значение това за теб. Добре, но знаеше ли кой съм аз? О, не. Ти мислеше че принцът е пред теб; но принц не бе – демонът в човешки образ. Крадецът на душ ...

Беше лятото на твоето селце,
във очите ти блажено си танцувах,
бе изповед, признавам от сърце,
късно вечер още те сънувам.
Протягаше към слънцето ръце, ...

Типично!
Вършиш глупости,
а после съжаляваш!
Ровичкаш в Гугъла,
по Джиографик се сравняваш ...

За теб съм нещо ново, нещо рядко,
прилично хубавичка че и умна,
с две думи - симпатична патка,
която омагьосваш сладкодумно.
И, знаеш ли, наистина се хванах, ...

Докосване
Докосването - пламенна жарава
по устните ми нежно се гаси,
изгарям пак, но знам остават
след чувствата студени руини... ...

Защо Сърце, защо отново ме предаде?
Защо се влюби с много нежен плам?
Защо сгреши? Защо тъй лесно се отдаде?
Защо допусна в теб една лъжа?
Нима не знаеш, че любовта понякога ранява? ...

Апартаментът ни е старомодно обзаведен. С огромна черна секция закриваща цялата стена. Всяко място от нея е вече заето с всевъзможни боклуци. Понеже апартаментът ни е 3-стаен, а ние сме петима души, холът и спалнята на родителите ми са събрани в едно. Затова освен секцията, черните кожени фотьойли и ...

Генсекът Столтенберг
пикира в нашата земя.
При Йенс навървиха се
терк след терк,
а гражданството във ...