Платих заслужено за синята луна,
превърнала нощта в магия,
платих със тухли от последната стена –
зад нея вече нищичко не крия.
Платих за пеперудената ласка ...

Едното ми се сля със вечността,
а другото до мен заспива,
едното е отронена сълза,
а другото е приказка красива.
Едното ми израства ден след ден, ...

Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост дивна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...

Един от големите проблеми в България е демографският срив, който е пряко свързан с икономиката на държавата, защото има ниско производство, лошо заплащане,което принуждава младите хората да емигрират в друга държава, търсейки по-добра реализация, която не могат да я намерят в България. Друг фактор е ...

Не си гоня опашката, нито в кръг се въртя,
съвсем са ми твърди стените в главата.
Посред светло по Млечния път си вървя,
само дето никой не ще да ми плаща.
А градът ми е бляскав и безупречно чист, ...

ПРОПАСТ
Няма нужда от толкова думи - заблуди.
Ти си решила. Просто тръгни.
Защо да мислим кой ще спечели,
кой ще загуби? ...

Глава 8: Надежда
Последните капки дъжд се отичаха по свежо зелените пролетни листа на буковата гора. Миризмата на влажна трева, липсата на жужащи буболечки и завръщащите се пойни птици създаваха приятната илюзия за разцъфтяващ свят след дългия зимен сън. Дълбоко вдишване. Всяка глътка въздух опияняв ...

Любовна нощ...
Небе от кадифе...
Гореща страст към мене се излива...
От две ръце, изпълнени с копнеж,
които по тялото ми нежно се разстилат. ...

И сякаш от речник сянка пада,
върху горещ асфалт, в сурово лято.
И думите превеждат се сами,
асфалта полират, горещо олио излято.
Такива са думите в сърцат влюбени, ...

Обичам те, море
безбрежно,
в нозете ми стихия усмирена,
с отблясъци в златисто и
зелено – ...

За първи път сега обичам.
И щастието е във мен.
Във нов живот сега надничам
и от това съм вдъхновен.
За мен си всичко във живота. ...

Не спря да вали!
Небето свъсило вежди
вдовишки сълзи над България лее.
Оплаква ни всички.
Съдбата - кучешка, ...

Тост
За управниците наши
дето нямат капка срама,
дружно вдигнем пълни чаши
и пием за тях и...тяхната мама!?!

Борих се, чаках те, страдах и падах,
пак се изправях и другата буза подлагах.
Надявах се, молих се и сляпо си вярвах,
копнеех за теб, за твойта любов се надбягвах.
Стигнах и минах всички човешки лимити, ...

:):):)
Колко простичко е всичко,
но за чуждите беди,
осъзнаваш ти за тях,
всичко до последен грях. ...

Сипах си айрян.
Научи ме на преглъщане,
защото аз такова… май не мога.
В носоглътката бодат ми всички спомени за връщане,
а трябва да преглътна доста „Сбогом!”. ...

Есен моя
(Добре дошла)
Добре дошла, есен моя.
Така те чаках да оцветиш живота,
да припомниш, че ти си моя ...

Твоята полустрогост, моята полунежност...
Отгоре се спуска сякаш Небето.
Не ти обещавам пожизнена вярност.
Просто ще бъда, щом зная, че светиш.
Сега сме и тук сме. Само в тази минута. ...

Водители
Когато човешката правда голяма
поемем на собствени длани
и тръгнем към слънцето, нека да няма
напусто оставени рани! ...

Научих се да броя
дните, в които те няма.
Мисля,
това е най-лошото,
което мога да правя. ...

Каденца
RеmaTe
Дреме някой в залата
(и той не знае)
други лицемерно ръкопляскат ...

Живяхме във времена вечни,
в години славни и сезони тъй далечни,
там, по драконовите земи,
където всеки е свободен и щастие цари.
От седемте морета оградени, ...

Най- безгрижното лято
Забранено за лица под 12г. възраст
Наближаваше лятото, Петьо отново се беше завърнал на село, след дългия престой при баба Димитра. Седнал на малкото столче пред къщата, той попиваше зелената свежест на градината, като с любопитство наблюдаваше живота, който извираше от всичко, ...

Приспивам, у мен, таралежа.
Ще трябва да бъда добра,
оплетена в жалката мрежа
„За малко пари на ръка“.
Заспива бодливата същност. ...

Глава девета
Аранжорът
Кака Яна усмихната метеше плочките, припявайки си рефрен от весела народна песен, а радостният ù поглед не можеше да се откъсне от новата метална порта, която стоеше като бижу, закачено за оградата.
- Минчо, какво си се свил и гледаш жално като куче? Вземи, че се изпълни с ене ...

Къде е смисълът в това да бъдеш сам?
"В парите?"- изкарани да чуждата земя!
Къде е смисълът във твойто раждане? -
"проплаквайки без свой баща."
Къде е смисълът на сладкия ни дом, ...

Подай ми смело ръка. Хвани я и тръгвай със мене,
не се плаши от калта, от студеното и смачкващо време,
знаеш, че друг като мен няма и няма да срещнеш,
който със дъх притаен всеки удар усмихнат посреща,
който е газил във тинята с песен и до днес куплетите помни, ...

Забивала ли си пръсти в стената?
Усещала ли си тръпките, някой те преследва.
А ти търсиш път към светлината...
И от тъмния ъгъл се страхуваш.
Усещаш го, до тебе е. ...

Нощь
Слънцето въ крѫгозора бавно се стопява,
по златото отъ свѣтлина
се плъзнаха злокобни сѣнки. По жаравата
на заника пристѫпваше нощьта. ...

ЗАБРАНЕНО! СТРАХЪТ!
Като малко дете хлътваше по теб, мислеше те за специален - беше за нея, в момента, в който разбра, че си като всички други - ЕДНАКЪВ!?! Търсеше и намираше безброй начини да ù привлечеш вниманието, държеше се като "малко" дете, макар вече на възраст да не си това, но ù харесваше. ...