Как искам да бъда добрия учител
и мъча се, колкото мога,
да направя така, че всеки родител
да няма в очите тревога!
Да знае, че с радост детето му учи ...
Празен лист. Така познато..
.. някак празна съм и аз.
Остави ни така внезапно
и трябва да се учим, че няма вече „нас”.
Трябва да се учим да говорим и в минало време, ...
От доста време виждам го, горкия,
пред църквата до нас да се явява.
Докарал я до там, че със просия
все някак в този свят да оцелява!
Съсухрено, изнемощяло тяло, ...
Русалка съм. Шаранът ми е брат.
А тъмносиният ми дом - морето.
В Нептуновия приказен палат
играя всеки ден със перли светли.
И не познавам сушата, уви. ...
Във съня си се сепвам и протягам ръка
към леглото до мен, но те няма.
Лунен лъч разпиля мекота
и се плъзна по рамото ми.
Аз усещам дъхът ти като нощен ветрец. ...
Решиш ли някаква задача трудна,
достигнеш ли отдавна гонената цел,
празнуваш яростно победа чудна,
и тръгваш във живота, нова грижа взел!
Такава е човешката природа, ...
Няма долар, няма евро, нито- гулден.
Днес си е празника за мен- Никулден.
Знам, че вече е седемдесет и първи
сред шарани тлъсти и безброй пъстърви.
Името ми- как се помня- е Никола. ...
Няма да ти кажа нищо ново, приятелю.
Да обичаш през нощта е най-трудно.
Надеждата е угаснала с последните
лъчи на слънцето в октомврийска вечер.
Тик- такането на часовника е спряло. ...
Аз искам днес отново да те питам
дали и там си все така нещастна?
Това, което всичко тук изпита
измъчва ли те все така ужасно?
Или щастлива си – далеч от този свят ...
Ти галила ли си славейче понякога?
С устни докосвала ли си виолетки в зори?
Държала ли си на дете разплакано, ръката?
Попитала ли си го защо плаче? Какво го боли?
Ароматът на мъглата в планината... ...
Звездата на Малкия Принц...
...Нощем ще гледаш звездите...
...ще ти се струва, че всички звезди се смеят...
...И ще те помислят за луд...
Из “Малкият Принц” ...
...а ако искаш да обичаш някого...
Навън мирише на измити улици
и в тъмното напипва своята пътека
светлината.
...Една калинка не разбира залеза на слънцето... ...