Монологът на едно залитане
Всеки звук се стреми към съвършенството на класическия изказ. Всъщност, съвремието не знае какви са били терзанията на несъвършените човешки ежедневия тогава, но това не му пречи да се повдига на пръсти за да наднича в тях и да назидава, с предположенията на логическите си ...

Старото куче повдигна глава,
нещо дочуло на двора,
мръдна уши, след това изръмжа
срещу дъждовния говор.
Тука, на прага, ще си лежи - ...

ЖЪНАТ БЕЗСТРАШНИ ЖЪТВАРИ
Поглеждам нагоре и ето,
небето отваря врата,
през погледа чист до сърцето
във мене вестта долетя. ...

CHLOE HOWL
RUMOUR
СЛУХ
When she turned eighteen she went astray
With her brother's dealer, so they say ...

Ключ
/Превод от сръбски език/
Ето ти ключа на моята килия.
Там съм написал
какво е самотата полет. ...

"Scarborough Fair"
(На панаир в Скарбòро)
Дочувам, че ще ходиш скоро.., на панаира във Скарбòро ти? -
Магданоз, градински чай, розмарин, и мащерка -
Предай тогава ей това известие на един човек от местните, ...

Балада .

Една жена ме води във сърцето си,
а друга през мъгла и пустота,
една ме гали нежно с ветровете си,
а друга ме захвърля в бурята.
Една ме обладава само с думи, ...

Как съм те обичала - само аз си знам.
Но отмина. Като буря през април.
Опитвах се в снега да нарисувам плам,
а не виждах, че ти кибрита ми си скрил.
Как съм те сънувала - само аз си знам. ...

Небето се бунтува,
проблясква във искри;
еуфория царува
в човешките души.
Земята пак очаква ...

Смъртта сваля маската на живота!

От лоното родих се на тъмата,
грехът бе мой рожден баща
и търсих с писък да намеря
пристана за моята душа...
Животът блъсна ме насам-натам, ...

Каква е тази топла зима,
във януари няма сняг.
От туй се радваме за трима...
Къде се дяна Дядо Мраз?
Един път помня в мойто детство, ...

In some days her love is like a chamomile tea...
she make him relaxed, feel melted, peaceful.
In days like this they spend the day in bed –
kissing and caressing, hugging observing their peaceful faces and bodies.
Listening to nice music. Sometimes he will stand up and play piano for her, ...

Нея той чакаше там всяка вечер,
по няколко часа в нощта стоеше,
тишината чуваше някъде отдалече
и секундите бавни пак броеше.
Когато светлината лицето му изтрие ...

Аз мога да сглобявам радостта
от няколко парченца на тъгата.
От празни приказки кънти светът.
По-тиха съм дори от тишината.
Аз мога да се скривам във сълза. ...

Болка ли е?
Толкова ужасна, ясна,
че чак най-голямата стая ти се струва тясна.
Тъга ли е?
Непоправима мислиш си, ...

Да вдигнем въстание
Да вдигнем въстание! Утре!
На нож! Свобода или смърт!
Ще бъде възторжена сутрин
и ясен - избраният път! ...

Аз се вливам в танцуващия листопад
Есен. Аз се вливам в танцуващия листопад. О, какво богатство на цветове, които ласкаво се преплитат!
Не! Есента не е златисто жълта. Тя не е тъжна, не е плачеща. Тя
просто е есен, а аз съм едно листенце във вихрушката на багрите -
живо и трептящо. Аз търся с цялото ...

Една частица от любов,
това съм аз - любов човешка.
Тайфуна вихрещ се в мусонни пари.
През пламъци, клокочеща и жежка
съм самородна буря от пожари. ...

Художник: Леонид Афремов
Ромонът тих
на дъжда
ми е по душата,
защото за него ...

Донори разни са тихите хора.
Използвани само за вотове скрити!
С коричка изсъхнала и много страх,
гласуват отново за тях!?
Пионки безименни, страхливи очи. ...

На дъщеря ми Даниела
Кога ли ще се видим пак?!
Кога ли? И дали?
И има ли тъгата праг,
щом толкова боли? ...

- Къде отиваш, облечена в тези черни дрехи?
- На погребение!
- Но какво се е случило? Кой е починал?
- Една мечта!
- Мечта ли? Не мога да те разбера! ...

Настръхвам. Всеки път, когато усетя устните му върху кожата си, настръхвам.
Сърцето ми започва да бие лудо... и онези пеперуди в стомаха ми…
Всичко в него ме възбужда – очите, устните, ръцете, гласа, всичко.
Всяко негово докосване кара тялото ми да изтръпне, неистова страст се смесва
с кръвта във ве ...

Октомврийски следобед
Земята е подгизнала от
влага
оглежда се във локвите небе
със хладни пръсти ме пощипва ...

Не търсих те, а ти дойде случайно,
появи се странна във нощта.
Два погледа в едно и за миг незнайно
промениха моята съдба.
Лежиш до мен и гледам голото ти тяло. ...

"Ако продължавам да ям така, ще им трябва багер, за да ме извлекат оттук, когато умра." - помисли си жената, докато загребваше поредната лъжица сладолед.
Беше се разположила на удобния диван с оранжеви възглавници в гостната, мебелирана в стил 80-те. Разсеяно зяпаше някакво предаване по телевизията ...

Гретел прекопаваше лехата с чушки, когато чу познато изсвирване.
- Здравей, братко Хензел! Какво стана, успя ли?
- И още как. Излъгах дъртите, че отивам по малка нужда и ги изоставих на една поляна, вдън гори тилилейски. Няма да им видиш повече очите.
Гретел се засмя щастливо, откъсна една зелена чу ...

Любов ли го наричаш? -
Аз все след теб да тичам
и ти след мен да тичаш?
Целувки ли са,
целувки, пълни с отрова? ...

Добре дошъл в града на страха
Тук хората са ловци, а ти си стръвта
Скоро ще отвориш вратата на ада
Няма спасение - готвят ти клада
С техния гняв и тяхното безумие ...

Вечер… Тъй пуст е Сан Марко без своите гълъби, без смеха на деца, строгостта разбълбукал.
Вечер… Може би най-подходящото време за вникване в същността на всичкото, за размисъл в кафенето „Куадри“, където да поседнеш с лорд Байрон и да усетиш магията на поезията.
Но какво е Сан Марко без своите гълъб ...

May be I was born here,
in the middle of lies and fear,
but inside me I know -
here has never meant to be my home.
I may not have fairy wings ...

Сега разбираш ли ме по-добре? Исках да разбереш колко много ме боли, как едва не полудявам като ви виждам един до друг, как ми се повдига непрекъснато, откакто научих! Всичко това беше, за да усетиш и ти този световъртеж, от който ми се повдига! Най-много от кое боли знаеш ли? От това, което премълч ...

От време на време, когато ми оставаше свободно място през деня се срещах с един приятел, беше странна птица, хората му викали „Обезумелия“ с някакъв хумор и лека шега. Винаги когато сядахме някъде, на някое местенце, където няма много нация, някое местенце в града което обезшумяваше гласовете, смеха ...

сенки по клепачите
сенки под очите
между тях гледам
изгубена
в кръговрата ...

Огледай се и виж живота.
Огледай се и се усмихни.
Защо го свързваш само с болка?!
Вместо усмивки избираш сълзи.
Огледай се и виж сърцата, ...

Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял, ...

Разбрахме се със Любовта,
че всеки своя път поема,
тя си отива във ръжта,
аз продължавам със поеми
и само хубави неща ...