Това е всичко. Май готов съм вече.
Парче сапун, конопено въже
и табуретка... В мрака недалече,
зад двора на съседите, мъже
се карат шумно... А сърцето бие ...

Ще се изгубя сред безкрайната вселена,
за да ме търсиш докато си жив
и ще те чакам като хищница ранена
да ме откриеш, за да чуя твоя вик.
И като тигър слял се със нощта ...

Очи затварям. Искам да забравя.
Животът си тъче къделя във неделя,
когато тишината в мислите довява
била любов в очите ми преляла.
Била и не била, но още я бленувам ...

А пътят е съвсем невъобразим.
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...

Сутринта Наташа се събуди рано. Прекалено рано. Никога не се събуждаше преди алармата, но сега бе отворила очи 40 минути преди 7:00. Мразеше да гледа часовника... Въздъхна уморено и потъна в затоплените завивки. Тъкмо се бе унесла когато чу крясъци от долния етаж и тя седна рязко в леглото. Оцъкли о ...

Песента на петела
Мъж, който никога не е ядосвал жена, се е провалил в живота.
На разсъмване петлите се раздират.
Спазват обичай вековен.
Мъжът вкъщи се прибира ...

КОДЕКСЪТ НА ТРУДА – ПРЕЧКА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
Основният проблем на българската икономика в момента е безработицата, която достигна гранични стойности от 12% през последното тримесечие, без да се отчита реалната безработица, която е около 18%. Тази безработица е структурно много опасна, тъй к ...

Снегът навред застила.
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...

Искряща надежда
Знам, знам, става ти студено...
Знам, плашеш се да не би всичко да е променено...
Не можеш просто с одеяло вълнено да се завиеш,
пред камината гореща да се свиеш ...

Отронените мигове на времето
с други споделени
или дълбоко скрити в нас,
запазени за съкровения ни час
и съкровено споделени ...

Глъхне сред безкрайното пространство
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака ...

Родоостъпници се проявиха,
направиха грях тежък, голям,
становището на съдия изтриха,
че чужденци да имат земя тук е срам!
Нямат нищо свято, нямат морал, ...

Самотно сиво кълбо, тонове прах,
първи свидетел на човешкия грях.
Гледаш нагоре, оплакваш душата,
колко емоции събрала е Луната?
Тази вечер Зорницата е цяла, ...

Ах, самота...
Нощем в търсене се лутам ...
Въпроси, безброй въпроси...
В сълзи обляна, ръце в юмруци свила,
аз тичам, тичам без посока... ...

Спомням си утрото след нощта,
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...

Вечен живот или бърза смърт.
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...

Не мога да съм меко одеяло
и с мен да те завия във съня ти.
Снагата ти да стопля отмаляла
във мрака отморяващо безплътен.
Защо ли под луната и звездите ...

СРЕЩУ РЪБ
„Не сядай срещу ръб на масата, че ще си подминеш късмета и няма да се ожениш”, ми думаше баба ми и не се оказа права, щото аз откак излязох за пръв път с жена, само срещу ръбове седях, даже на кръгла маса не сядах и пак два пъти се жених, а сега с третата вече 10 години „живея на семейни н ...

Моя привечер строга, сивокоса,
не влизай, пред вратата остани,
че неглиже съм, влюбена и боса.
А най-добре за мене забрави...
Лозницата ми още кехлибар е, ...

Прочетени
На К.
Бензин и пепел. Дъх на безнадеждност.
Две пагубно преплетени ръце
се търсят в свят на посивяла нежност. ...

Копнежно...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...

В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...

Кой кръстил го е Дявол, аз не зная.
Огледах го - съвсем на мъж прилича.
Почти като Адамовците в Рая.
Е, само дето в черно се облича.
И погледът му е като на хищник. ...

Нели
е кобила. По-точно Недялка, така я наричат възрастните, но децата ù казваме гальовно – Нели!
Дядо твърди:
- Откак се помня все сме имали кон и все за мелез сме оставяли женско и все са били Недялки… С прабабата на тая изкарах цялата война като кавалерист… Свикнали сме с т’ва име - що да го смен ...

КОНКУРС
Всички обитатели на гората - и вървящи, и летящи, и пълзящи, се били събрали на горската поляна на събрание. Трябвало да решат какво да направят, та никому неизвестната им гора намираща се в полите на незнайна планина, която не била отбелязана дори на най-подробната географска карта, поне ма ...

С руси къдрави коси,
с очи големи тъмнооки,
с краченца боси,
радост то на мене най ми носи.
С усмивка като изгрев слънце, ...

Отворих сърцето си, макар полуздраво:
да влезеш, ако искаш, да тръгнеш - ако можеш,
поставих табелка с посока „Наляво”,
поръсих трошички за по-нагледно даже.
Пътят е кратък, без тръни (обещавам!) - ...

Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара - гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по-точно - изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота. В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това бърз, пътнически и ...

Какъв е питам се сега Човека?
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...

Дали от тишина не оглушава,
една любов, щом мисълта крещи,
дори устата няма да остава,
викът душевен, яростно кънти!
Не чу сърцето думите желани, ...

Мълчи ми се. Не ми се говори.
Излишни думи няма да редя.
А и защо ли?
Като и капка не остана от любовта.
Виж, погледни. ...

ДВАДЕСЕТИ ВЕК (известен като заглавие „1900” или на италиански – Novecento от 1976г.) - филмът на известния италианския режисьор Бернардо Бертолучи и музика на Енио Мориконе - един безспорен шедьовър, признат за исторически достоверен СТО процента, а няма кой да го предостави на българския зрител.
П ...

Летях във Космоса навън
и свирех лунната соната.
Под лунно-слънчевия звън
венчавах слънцето с луната.
Представих се, че съм звезда ...

Езикът ти се върти на пълни обороти в устата ми, гърбът ми е долепен до някаква студена стена и само се моля да не ме полази паяк, докато ръцете ти пълзят бавно към гърдите ми.
Толкова е тъмно, че дори да дойде някой, няма да го видим.
На теб явно не ти пука.
***
И докато ти смучеш врата ми за лека ...

Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката ...