Щастието рядко ме съпътства,
по-често тъжен си стоя
и тялото си всеки ден моря,
а в живота няма кой да ме напътства.
Опитвам се света да убедя, ...

Клошарка на улицата стои.
До нея просят други две жени.
Минава до тях бизнесмен
и... ги отминава, ами ако се случи с теб и мен?!

The graves keep thousands of hidden secrets
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...

Регулировчик
Разпънат между "Раковски" и "Цар Освободител"
Палката му прехвърча като ято млади насекоми
дебел свирукащ млековар еретик на пантомимата
Паветата са жълти от всекидневния му срам ...

In this wоrld full of hatred and desires,
we come and we go, we take what we please.
Lets steal from the poor
and give to the rich.
Mother nature is our little bitch ...

Масата е кръгла, но без рицари,
и Страната е останала без чудеса,
принцове по потници без ризници,
а Красавицата още спи сама.
Даже и на на Лудия шапкар ...

Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата ...

Още сънувам, когато
Тихо се спуска сумракът,
Как ме докосваш и някак
Аз се превръщам във пясък.
Как песъчинки от мене ...

Зелена нефритена жаба
Без блясъка на този ден
кой би узнал, че в господина
с балтон от грижи изтънен,
се крие принц и половина? ...

Завръщам се, завръщам се назад.
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.
Завръщам се, завръщам се натам, ...

В компания досаден самохвалко
се хвали с прадедите си. Накрая
Марк Твен не издържал и казал; „Жалко
за славните деди... Да Ви призная,
напомняте ми вие на картоф!” ...

Сътворение
Водата тук се хвърля от скалата
и пръска капки пенеста отрова -
във равни дози ужас, страх, отплата
за спряна радост и горчилка нова. ...

Не съм светица...боже опази,
и суетата не е моята порода.
Понякога разпадам се във дни,
когато грешка ме улучва... нова!
Тогава се смалявам... до микрон. ...

Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...

Рано остана Златина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва когато наближи възрастта за женитба, забеляза, че младежите я заглеждат, но не смеят да се приближат много до нея. Явно ...

Без да искам към теб се отправям
и билет пак за двама купувам.
Но във сладкото бъдеще, знаем ли,
кой, кога, от кого е поканен?
Точно колко са сладки сладкишите, ...

На 10 си и искаш,
безброй мечти във дланите си да притискаш!
И мига във който ги разтвориш,
да полетиш след тях без дори да се тревожиш!
На 10 и трябва, ...

Буйни водопади -
безсмъртен глас на живота,
непонятен като съдба.
***
Черни облаци ...

Ръцете ти прегръщат силно и властно.
Устните ти целуват жадно и страстно.
Ушите ти помнят всичко красиво.
Очите ти гледат закачливо, щастливо.
В ръцете ти съм се извивала замаяна. ...

(на американката, ощастливена тия дни от сина ми)
Уж избягаха много години, а точно представям си пак
жените, опазили спомена за моя матрак.
Беше толкова истинско! - и сега са само ерзаци
до втръсване рекламираните модерни матраци. ...

Случва се понякога;
навън - навъсено и мрачно. Не вали,
но облаците пазят своята дъждовност.
Загубили посоката – едва вървят,
слели всички настроения в едно, ...

Той я обичаше...
Малиновите ù устни изгаряха нощите му…
дълбоките ù очи проникваха в душата и мислите,
ръцете ù рисуваха нежни сияния в мрака.
Коя беше тя?!... Стоеше на прага и чакаше… ...

Това бяха най-щастливите дни в живота ми.
Само преди броени дни се бяхме оженили, и решихме да прекараме медения си месец не по скъпи курорти и екзотични места, както всички очакваха, а в една усамотена планинска хижа. Бяхме толкова влюбени и отдадени един на друг, че не се нуждаехме от друго, освен ...

Мънички трохи от светлина...
Това бе тя - творение на зрака.
Със дози топла добрина
изгони от душата мрака.
Когато я видях за първи път, ...

Аз и Ти
Уви, нестихваща нерада
тъмнее в твоите очи,
пилее твойта хубост млада,
мори душата и МЪЛЧИ! ...

Когато те няма, сърцето тъжи -
липсата в него е твърде голяма
и устните бавно изтръпват сами -
очаквайки само пак да сме двама.
Когато те няма, очите сълзят - ...

"O AESCULALAPI ET TE NON UT ALESTRIYA VENANA NATUS SANZIO DOMENKULUS IN ABSINTHIUM DECOCTUM ET EGO NESCIEBAM EUM DEDIT.
JUSTUS ES DOMINE
LVC CEVTONII FLORIST"
Бронзовата плочка е с цвят на стогодишен махагон. Грапавата ѝ повърхност едва позволява на опитния антиквар да разчете написаното. Патината н ...

Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е и сега скръбта.
Ний мама чакаме със мойта Ени!
Прегръщам я! И малките ръце, ...

Чаша вино ще обърна
малко тъжно, но пък наведнъж.
В миналото да се върна
и да се почувствам като мъж.
Да си спомня любовта ти ...

Ще ти задам въпрос човешки
(присъщи са ми много грешки) :
Кой народен депутат
не бе оноден из-отзад?
Пред изборите - на късмет... ...

Следващите думи са писани в студен зимен ден. Записки са от едно от поредните лутания с метра из негостоприемна европейска столица. Резултат са от най-съкрушителната раздяла. С нея сега ни делят един Атлантически океан, а един друг ни събира.
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...

Странно…
Самотата ни събира,
любовта разделя...
Нещо исках да ти кажа...
Нещо искаше да кажеш... ...

Прилив – Отлив
Животът е само миг между две вечности.
Платон
Морето най-после се отдръпна
след дългата прегръдка. ...

Гости
Гостите поканих,
те пък взеха, че дойдоха двама.
Много ги нахраних,
чак накрая не щяха да си ходят! ...

Гаси угарката си здрача
във мръсносиньото стъкло на залива.
Денят събира своите играчки
и по домовете ги затваря…
Разведени, семейни и самотни – ...

Едва ли подът в тази съвсем обикновена стая е бил докосван от по-нежни крака от тези на Катрина. Малките ù, бели крака стъпваха по пода в стаята , обзаведена само с едно огледало и един диван, те описваха грациозни кръгове. Красивото тяло обикаляше стаята и се мяташе във въздуха, правейки пируети. К ...

Къде си, обич моя? Измина толкова време.
През което те обичах и винаги ще те обичам.
Не спирам да те търся сред звездите и луната.
А болката... невъзможно е да премине.
Със тебе изпариха се всички мечти. ...

Нищо, че в очите ми вали.
Нищо, че съм тъжна и ранена.
Нищо, че се губя във мъгли...
Аз съм силна. Не мисли за мене.
Мен ме мъчи само мисълта, ...

Небе. Стъпало надолу. Стъпало надолу. Стъпало надолу.
Близост. Едно стъпало след нея. Внимава. Не изпуска
парапета. Токчета. Не изпуска парапета. Последното
стъпало. Сякаш знае. Свърши. Без да се обръща, продължи
напред и излезе. Без да се обръща, продължи надолу и се ...

Септември дойде, а с него лятото си тръгна. Моят първи септември, в който аз бездействам. Моят, любимият септември, които идва и води рождения ми ден. Моят септември с тихия дъжд, с вкуса на узряло грозде, с разбъркания ми летен гардероб, с разбърканите ми мисли и чувства. Здравей, септември, с теб ...