Изповед на едно пораснало, но много добре възпитано бебе
🇧🇬
Архитектурата е лоша
Това е отговорът
Универсалният отговор на всеки един гаден проблем
Например тоалетните са виновни
Че още се напикавам в гащите ...
Откъм колоните на компютъра проехтя добре познатото съобщение - „Невъзможно разплащане”. Марио прехапа притеснено устни, не че бе очаквал да чуе нещо друго, по–скоро се бе надявал на някакво чудо. Не можеше да се концентрира в работата си, мине не мине половин час и отваряше програмата за управление ...
Щастието е нещо, което изпълва душата и сърцето на човек. То кара хората да правят всичко с желание и любов. Когато е щастлив човек отваря много врати към успеха и се радва на живота. Щастието е много тънка лента, която лесно се къса. В един момент си безкрайно щастлив, в следващия си нещастен. Без ...
Който главно дава, е най-беден.
Оплетен в самота и скръб.
Не дава, за да се намери нему,
а с мисълта за чуждия нелек път.
Като дърво безлистно, птиче ще прегърне, ...
Беше топла, пролетна вечер. Звездите, наситили мастиления небосклон със сияние, даряваха на късния час възможността, човек да се поразходи навън без фенерче. Далеч от града, без улични лампи и хиляди осветени прозорци, реклами и т.н. , нощта разчита на луната и звездите, а човекът на разни дребни те ...
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...
Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шофьорът на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм ...
Ден не като ден, мрачен е,
погледът празен, сякаш прозрачен е.
Удар на камбана, плач ехтеше,
безмълвен стоеше и го болеше.
Зарови свой баща де го е възпитал, ...
Разбъркам сутрешното си кафе
със старите си стихове...
Не помня, колко непосилна бе нощта и болката
на лунните пътеки.
По устните ми лепнат захар и печал - ...
Сълзи небето, пролет като есен.
Един сезон тъжовен и унил.
Да беше песен, ах да беше песен,
в сърцето си да бе я съхранил.
А то ридание от болка и от липса, ...
Говори ми с думи. Нека да са сто!
Сто пъти ми кажи, че ме обичаш!
Дори и пеперудите потрепват в стон,
че с теб ужасно много си приличаме.
Лудетина! Такава вечно съм била – ...
Уютно ми е в твоите ръце.
Прегръщаш ме и вече у дома съм.
Душата ми лети като перце,
през пръстите се стича като пясък
и влива се във твоята, трепти. ...
Чудим се защо природата се руши...
например защото някой идиот клет
на "Аурубис" и "Асарел Медет" -
две компании неразумни, но огромни -
да пускат химикали отровни разреши ...
Започнах да си спомням.... И нагарча
в душата ми.... Нагазвам сякаш в тиня.
В най-ранното ми детство бях чавдарче,
със връзка на вратлето – светлосиня.
А след това прераснах в пионерче. ...
В небето затъркалял си качето,
поръси Бог земята с дъжд и сняг
на хората да каже: „Вижте, ето,
на вас ще си излея своя гняв.
Разпéти петък! Виждаме на хълма ...
Не се страхувам с Теб да се разпъна,
дори презрян и хули преживял.
Тежа ли като камък - ще потъна
на дъното от скърби и печал.
Каквото Си ми писал - ще се случи! ...