Любов на есента - бъди една
и в зимата и в лятото - бъди една
и през деня и през нощта - бъди една
Любов цветна и приятна - просто бъди една
Но ти си винаги различна ...

Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Любов, здравей, ти позна ли ме!?
Аз съм тази лудата с блясъка в очите щом те види.
Със срамежливата усмивка пред твоята осанка.
С разтреперени колене от твоите докосвания. ...

Още откакто те срещнах,
ми липсваш!
Даже вече забравих кога.
Зная само,
че имаме скоро годишнина... ...

Вечер, когато стъмни се,
почваш да чистиш грима.
През "маска" трудно се вижда,
но слагаш я пак сутринта.
Рисуваш наивна усмивка - ...

Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.
> Да си ...

Като внезапно узряла сълза...
отронени спомени в мисли смутени
за бащина къща, смях и деца,
за връщане бавно, самотно, смирено...
Като внезапно узряла сълза... ...

И дългият ми път към теб ме води
в безкрайността откривам своя цел.
След многото отчаяни безводия,
проливен дъжд излива се над мен!
В търпението си откривам подреден ...

Кажи ми сега, че си приличат
мъжът и жената, що се привличат.
Сливат се в едно изящно красиво,
прегръщат се силно, нежно и мило.
Сърцата туптят, ръцете танцуват, ...

В покров на Божията слава
И чух силен глас от Небето,
Който казваше: ”Сега дойде
Спасението, силата и Царството на нашия Бог и властта на
неговия Христос... ...

Цветни нишки (живота)
Светът пъстър е, изпълнен с цветове.
Нюанси, светлосенки разделящи емоциите на две.
Щастлив-нещастен, объркан и решен
Всичко променя се от миг сгрешен. ...

За любов искам да пиша.
За любов и красиви неща.
Но в ума ми само напира;
Мъка, сълзи и тъга...
А сърцето ми с нежност шепти ми. ...

ПЪТЕКА
Поех в живота в пътека
все нагоре и...
високо.
С отговорност и ...

Казват, че Съм в сърцето
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото. ...

винаги съм харесвала татуировките
но никога не съм искала да имам
може би защото са завинаги с нас
като белег
не зарастват ...

НЕДОПИСАНО...
Как ще ми липсвате, утринни пролетни
и вие чудесни разходки в парка!
Мечти чудни, младежки, но мимолетни...
Знам, всичко в живота си има мярка. ...

Хайде да се страхуваме
Да поплачем в скута на майка си
Само че по-бързо.
После да пием бира след училище
И да пушим трева ...

Искам да намеря онова малко кътче земя, където да откривам покой и свобода. Където ще мога да се събуждам в призори с креативно вдъхновение, да изляза на верандата и стъпвайки на мекия и все още леко хладен пясък, с чаша горещо ароматно кафе в ръка, да отпусна юздите на въображението си.
А то усмихн ...

обичта ми
към хората
с техните жестове
към чая
със сухите си ...

Кой постъпи така с това дете? Кой го превърна в това чудовище, което е сега? Тя беше толкова чиста и неопетнена. Кой глупак разби надеждите и мечтите ù? Кой...
Не я познавам. Не познавам жената, която стои в огледалото.
Пълна с емоции, но все така празна.
Няма я усмивката, няма следа от всичко хубав ...

Тя е твоя, приятел! Тя е цялата твоя!
Аз не съм подходящ – изостанах със малко.
Ти сега си до нея, аз се спрях зад завоя -
не завих, а се спрях в колебание… Жалко!
Тя сега е до теб. И до теб ще остане ...

Разнохлебие
Ей, на – смокинята разлиства...
От нея някой ще се скрие от света,
а друг – ще се обеси демонично.
Добрите майки ще сварят сладка, ...

Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...

Вечер
Мрак злокобен се простира
над смълчаното градче
и в улиците глухи пак се чува
плач на мъничко дете. ...

ЕДНА МЕЧТА
Пламък гръб обръща на студения ти ден
За какво ли той се чуди ти си тук в света роден
Мислите порочни къпят утрото, сълзят
А в денят пулсира плам, заточен във гръдта ...

Слепота
Мили мой народе,
защо си толкова сляп,
защо си толкова доверчив и сговорчив.
Не виждаш ли опасността, ...

Шумът на парите променя душата,
тя става студена, себична и зла,
трепери от страх, че ще бъде безлична
без къщи, коли, пари и злата.
От нея извират дребнавост и алчност, ...

Изгарят си злокобно небесата,
пък ние търсим в огъня и Рая,
а смъртта се носи, идва със косата,
това не е, не е началото на края.
И сред всичките страхливи птици, ...

Ще можеш ли венец да сплетеш
маргаритено нежен, уханен,
със златни нишки втъкан
коси ми в зори да закичиш.
С разчорлен от вятър бретон, ...

Добре дошла, Смърт!
Близо си. Отново.
Ти пак пречупваш крехкия ми свят
по малко повече при всяка среща… и все пак
– Добре дошла си! ...

Червени, сини, жълти и зелени...
Добре, че още няма и кафяви!
На болни цветове сме разделени,
а не на бит, на етнос и на нрави...!
И всички дърпат чергата към себе си! ...

За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...

Призовавам и двете страни към разум!
Стига насилие сред Европа и по света!
За какво, бедни Донбас, ти бе наказан!?
С диалог, взаимни отстъпки вън от калта!
В България и по цял свят сме ужасени! ...

В мъглата сутрешна, когато
не виждам как денят изгрява,
аз бях в сърцето ти богато
с любов, което ме дарява.
Денят ми станеше ли черен, ...

Странно е!
Сякаш съм в космо-тренажор!
В безтегловност!
Гледам през прозрачен визьор...
Къде е горе, къде е долу? ...

Бяла тишина, изящно подредени
бели и черни кристали.
Грешни мръсници
танцуват дяволски танц,
върху тънки дантели. ...

Ангел ли си или пустинно видение?
Щом стоиш до мен, денят ми става
слънчев и приказен.
Ангел ли си или мираж?
Без теб дните са мрачни и студени. ...

Отдавна не съм писала.
Толкова отдавна,
че вече забравих във кой свят беше.
Не откривах причина да пиша.
Предпочитах да бъда в делника. ...

Приятелката ми добра
ченето й се поразклати
и в мен надеждата изгря -
фелацио, но безопасно!
И зъболекарката - с мен! - ...