Вместо да отида със приятели на купон или разходка,
аз стоя със Буда край реката на живота.
Аз съм аматьорка сред много стихоплетници,
във компания съм само на компютър, телевизор и учебници.
Приятелите ми скучаят с мен и само аз ги викам да се срещаме. ...

Бях готова да се закълна,
че чувствата към тебе са измислени,
но дълбоко в моята душа бълбука извор
от страсти, с времето пречистени.
Днес мислите тежат ми като камъни ...

Пред камината
Пред камината стоя с уплаха,
Че люта зима сее студ навред.
Снежинки вън усилено ми махат
И сетне се превръщат в лед. ...

ОПЕЛО
Не е работа туй, да ти умре попът. Прибрал се след сутрешната литургия, турила му Баба Попадия шишето и салатката отпреде и се връцнала до кухнята да застрои мисирешката чорба. Кога се върнала, бре-е-е на попа главата у салатата. Ревнала попадията както му е реда, насъбрали се комшийките, викн ...

Добре ли съм, как се чувствам?
Или ми е черно, или е бяло,
ако черно е около мен
завивам се със бяло одеяло.
Ако бяла светлина ме заслепява, ...

Колко пенливи вина пресуших
и колко пъти с пресъхнали устни въздишах?
Колко болки сама преживях
и колко радости нарочно изпуснах?
Колко сметки сама изплатих ...

Една любов ще стигне ли за двама,
една любов от вятъра довята -
без нищо друго, бяла и голяма,
вълшебна, истинска и свята.
Една любов, бленувана и чакана ...

Ела, седни до мен и си кажи...
В очите ти извира самотата.
Той тръгна си със някоя, нали?
Така се случва. Не търси вината.
Не можем да опазим любовта, ...

И нямах време дори да заплача
Преглътнах отровата
обърнах се
и не погледнах назад.
................................................................................................... ...

В обятието на прилива
удавихме брега.
На пясъка не вярвахме
и на ветровете,
затрупали стъпки и посоки. ...

“Миг”
Сега съм на терасата. Тук. После в леглото. Там!
Да, за утре къде ще съм, знам, но за другиден?... Не знам.
Вдишвам въздуха с пълни дробове. Вдишвам както често забравяме, че можем
и частица поемам живот от този миг, защото е различен, както миг със миг. ...

"Красивите души не изтрайват дълго в този свят. И наистина, как могат големите чувства да съществуват в това дребнаво, ограничено, повърхностно общество."
из "Дядо Горио" - Оноре дьо Балзак
Изтъкана от невинност и цинизъм,
от мрак и светлина,
двубоят никога не стихва ...

Когато литна като птица, припомни ми,
че вече не веднъж криле горих,
болезненото приземяване спести ми,
макар че нищо аз не ти спестих.
Когато пия лудо вино, завържи ме, ...

Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.
Сънувах те в ръце на друг, ...

В Авангарда на чувствата ни камертонно отеква Безразличието.
Безчувствието към собствените или съдбите на другите монотонничи на втората редица.
В Калейдоскопа със седем скали на сивото черните дупки на Отчаянието отскачат от мъгливото сиво на делника, а между тях се лутат градирано всички останали ...

Лудост
Езика си до кръв прехапвам,
а устните ми, алени - изтръпват,
сърцето бие, сякаш че на лъв е,
а мислите се блъскат в тъмнината. ...

Прозорец с ледена преграда,
която беше потънала в забрава!
Ситен дъжд пробуди,
някъде из непонятния предел
в съня ми при мен, ...

през преспите сняг
през мъглата
през изпотените хладни стъкла
се опитвам внимателно
да промуша по някоя дума ...

Отново сам с тишината се губя в този мрак.
Къде си ти? Защо ме изостави?
Нуждая се от теб! Опитвам да избягам, но не мога да помръдна.
Тези окови ще ме пречупят. Какво е това?
Създанията на нощта ме преследват. ...

Чат закачка
Работният ден приключи. Тя се прибра отегчена и леко уморена. Качи се в спалнята си, простна се на леглото по гръб и няколко минути зяпаше тавана, без да мигне. След това си направи голяма чаша ароматно, горещо кафе, настани се на фотьойла в хола и взе лаптопа в ръцете си. Разгледа някол ...

думите
обикновено
се виждат сутрин
пътуват с мъглите
над софийските улици ...

Какво са младите за мене
във ролята на нов човек? –
Едно различно поколение,
заченато от хищен век.
Дълбоко в крехката му същност ...

Зимна шир
Зениците блестеят отразени
в небесния свещен и бистър вир.
Потъвам в необят от съкровени
емоции и истини безспир. ...

Любовта, като крило на
жар-птица,
ако ти опърли просребрелия
перчем
и отлитне, отнасяйки едни ...

Понякога късно дохождаш, любов,
обръщаш обратно съдбата.
Почукваш уж плахо, а после със взлом
нахлуваш и грабваш сърцата.
Флиртуваш небрежно, целуваш ръце, ...

Ты хочешь... покуришь меня?...
И да димим... любоуханно? -
Не ошибайся... с друг!... Ела!...
Недей ме гледа... психостранно!...
Не ми играй сега... балет!... ...

Играя в театъра -
над планините,
и своя сън стискам
ревниво, в ръце.
Принцеса на вятъра ...

ПЪТУВАНЕ
Към теб пътувам от години,
макар че близко съм била
до теб, със времето отминало
все търся да намеря любовта. ...

Позволи ми да помечтая! За миг, минута... за един дъх поне! Ей така, гледащ в хоризонта и мечтаещ. За нещо неизпитано, порив, обзел в този момент сърцето и издигащ се в пространството пред мен. Всичко излиза, няма как да го спра и не искам. Това е изворът, от който имам нужда, за да не пресъхне в ду ...

Моето име е Клошар
Част 3
Пиянски гласове и кискане ме откъснаха от мислите ми. Срещу мен се клатушкаха с бутилки в ръце три момчета. „А може би Бог е избрал вече начин да се разправи с мен. Изпратил е палачите си.”
Младежите препречиха пътя ми и аз спрях на две – три крачки от тях. Тялото ми беше о ...

Пролог
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...

Тъжна песен в тъжна утрин зазвучава,
улицата малка с бедна кръв залята,
така осъмва София на мизерия богата.
Страна вековна с традиции, но къде ù е красотата?
Отидоха си хората добри за чуждите страни ...

Със нежни думи аз те отричам,
но ти си тук и на теб се вричам.
Сълза гореща по мен се стича,
тяло студено отрича.
И хора грешни с ръце горещи ...

Когато събереш смелостта си ,
когато погледнеш навътре
в онова нещо, което наричаш душа ,
когато прокараш ръка...
по раните на сърцето си ...

Можете да не се чудите кой е тоя умник. За моята скромна персона иде реч. От малък родата като гракна срещу мен, „умник, та умник”! Каквото и да направех - майка, баща, баби, дядовци и населението в махалата свиваха устни по особен начин и процеждаха през зъби споменатото определение. Отраснах с тов ...

Любов, ти отне ми всичко,
ти отне усмивката и светлината,
но научи ме да виждам
всичко вътре във душата.
И макар умираща, ...