Къде се губих, Господи, къде
по пътищата, твоите, господни,
небрежно метнал сивото сетре,
в сърце понесъл стихове бунтовни?
В пустинята, по пясъчния дял, ...
Come with me, feel my touch, I'll light you up,
and shine on me with hidden flames,
grant me life and I will live it for you,
I'll match the movements of your dance.
Сред сенките, прикрит във кротка свян, ...
Този ден ми е просто безсмислен.
Този ден просто трябва да мине.
Ще залъжа главата си с мисли,
ще отида на бар или кино...
Ще се видя със някакви хора, ...
Само шепот ми остана сега.
Сякаш още чувам гласа ти,
от който, помня, не остана и следа.
Сякаш още усещам ръката ти,
която някога съвсем случайно до моята допря. ...
Миришеше на забрава. Въздухът бе наситен със задушливо безвремие. Събудени от утринното слънце, нискостеблените чемшири протягаха гладките си листенца към перваза на отворения прозорец. Ранната роса не бе изсъхнала все още. Напомняше множество мигащи зелени очета.
Босилко наплиска лицето си със студ ...
То беше чудо! То беше душмания!
Ама душмания да видиш! До шия!
Цял народ загроби в сиромашия!
То беше година! То беше две!
Та време двайсет и кусур годин' отиде! ...
„Името ми е Самюел Фелпс, на 26 години съм и съм адвокат. Или поне бях, защото ако четете това, аз най-вероятно лежа в някоя стая на апартамента си в локва кръв. Пиша това не защото искам съжаление, това не е бележка на самоубиец. Това е моята кратка биография, след като срещнах най-красивото и унищ ...
До мене ти си - аз съм до тебе.
Сърцата - двете - тихо си шепнат.
И мойто чувство теб ще обсебе.
Очите влажни страстно се дебнат.
Задръжки падат - кръвно се вдига ...
Приказка за непораснали поети
Сега ще ви разкажа случка смешна
със дата 06.07 - днешна.
Тя, може датата и да е грешна,
защото всеки ден се случва - ...
Без да очаквам
И точно, когато най-малко очаквам,
разливаш се в мен и без дъх ме захласваш.
И точно, когато потъвам във мрака,
ти идваш на пръсти с копнеж в тишината. ...
Лъчите на слънцето сякаш за първи път виждаха море! С такъв възторг потапяха светещите си шапчици в синевата на водата, че от вдъхновението им вълните палеха малки искрящи фенерчета и ги размахваха призрачно над гребените си.
Тя стоеше на безмълвния бряг, онемяла от почуда. Гледаше в захлас и броеше ...
,, Ограбен живот,, - вулгарен роман - 17-та, последна част
Усещах нежно докосване по ръката, по лицето. Някой много внимателно си прокарваше треперещите пръсти през косата ми. ,,Къде съм? Какво се е случило?,, исках да попитам аз, но тялото не ме слушаше. От устата ми не излизаше никакъв звук. Опита ...
Едно капризно есенно дете
разхвърлило играчки, без да каже -
хотели пусти, празнен син басейн
и слънцето, което багри плажа
в червено; синьо есенно море, ...
След всички тези милион измами,
кажи, остана ли в какво да вярвам?
След всичките нанесени от тебе рани
остана ли ми сила да възкръсвам?
Не се отказах аз! До смърт се борих ...
Всеки петък ще пускам тук по една от част от разказа ми. Приятно четене.
Ако мислите, че това е някаква захаросана история или любовна приказка, в която всички заживели щастливо, по-добре не четете това, все още имате време и възможност да затворите книгата и да я оставите да изгние на рафтовете.
Гл ...
Съученици мои, познати от старото време,
в моя спомен сте с бели яки,
със престилки и връзки червени,
а в душите с наивни мечти...
Много искаме днес да се срещнем, ...
Иска ми се все пак на някого да вярвам, надявам се не само на мен...
За последните години илюзиите, надеждите и мечтите ни се изчерпаха...
Дали заради славянските гени или българският дух, ние обикновените хорица,
вегетирайки в собствената си държава, в борбата за оцеляване (физическа и духовна),
вс ...