Повярвай ми! Миличка.
Има толкова сънища
в твоите малки ръце,
с които ме прегръщаш плахо.
Не са нужни доказателства - ...

аз искам да ти кажа
толкова много безполезни неща,
затова обличам в мълчание
породилите се чувства
и оставям гнева да се изпари, ...

Спри! А после пак върни се.
Огледай се във пустотата.
От тебе моята мечта роди се
и после пак ме хвърли към тъгата.
В отенъка на мрачно сивия таван, ...

Аз не съм господин Идеален,
не мислете мен за перфектен,
аз съм обикновен и реален,
аз съм толкоз дефектен…
Аз съм човек като тебе, ...

"Children Of The Bad Revolution"
Take me in your fast car Mercedes
Kissing on your neck while your driving
Doesn't care I'm always on my blackberry
All the time all the time buying into every line ...

Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Дали
той някога ще спре да трупа и навява?.. ...

Никога не съм се вписвала в живота ти.
Жалък и нищожен.
Устата твоя само лъжи изрича.
Интересуваш се само от себе си, от никого другиго.
Мислиш се ти за идеална. ...

- Знаеш ли какво ще се случи?
- Не... но дори и да знаех, какво да направя?
- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?
- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.
- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо? ...

И ето, дойде февруари,
търкалят се студени дни,
не знаят спирки, нито гари,
обвити в сивкави мъгли.
Прегръщам ризата ти стара, ...

Видях я да се крие във шубрака,
от слънце и от светлина.
Видях я да танцува в мрака
и да се задява със смъртта.
Видях окото ù, то бе дълбоко, ...

Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...

"Не мога да издържам повече... Досега издържах на всичко, но не
мога повече... И... никой няма да дойде!... Приятелите отдавна престанаха да са ми приятели... Време е да се върна към истинската
си същност... при същността си... Скорецо мой на върха на розата,
кос, заседнал като кост на гърлото ми ця ...

Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка.
Като сън си - нощите отнемаш, ...

ПРИВИЛЕГИЯ-ЧОВЕК
Тази привилегия-човек
пази я стрктно от омраза,
за нея няма читав лек,
разяжда те като проказа. ...

(Сезони много... Филмът е един! Не Го пропускай!)
Пред разкритие
Ех, Животе, гледам твоя филм –
толкова примамлив е за млади...
ала аз – нали съм остарял – ...

Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...

Любовта ни не е за двама сътворена,
тя е просто движеща мишена.
Ала стрелям ли, улуча ли я нея,
безсмислено е после да живея.
В примка да я вържа аз умея, ...

Не ме слушай! Аз така си говоря!
Чупя тънкия лед по душата си
и разпуквам онези дихания,
с които си вярвам, че с теб
сме дошли от древни предания. ...

ПРИКАЗКА ЗА ОРИМАКА
„Дядо Попе, где така?”
„Тръгнах, чадо за дърва!
Люта зима вън бушува,
Попадийката студува... ...

"Нападение срещу Израел е като срещу България."
Много "мъдра" мисъл, какво прозрение, каква ария!
Творец съм аз на тази изцепка и страната излагам,
ами като Израел толкова харесвам, там да заминавам!"

С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...

"Земя, като една човешка длан..."
Г. Джагаров
Оказва, че повече не трябва.
И длан-земя за нас е много.
Сто пъти я насичаха със брадва, ...

Обичай ме, за да ти се случвам.
Обичай ме, аз просто те обичам.
Сграбчи ме по твоя си начин,
докосни ме... да, сега те искам.
Съблечи ме диво и страстно, ...

Спи, детенце, сладко спи,
в сън дълбок се унеси!
Ангел ще те води за ръка,
феи ще ти шепнат приказки в нощта!
Спи, детенце, сладко спи - ...

Болка
Боли, когато те раняват,
тлее като въглени душата.
Доверие без жал предават -
нима това е винаги цената? ...

... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. П ...

Тръгваш си бавно, в нощта
оставяш и мене сама. Неспокойни
мисли, въздишки по теб, но защо ли?
Защо си такъв нетърпим?
Хиляди въпроси, оставяни ...

Дали прозирам в догмата измама,
аз път обратeн няма да вървя,
Когато първо си отиде мама,
след нея дълго тишина валя.
На възел татко върза си бохчата: ...

Отново ми изпращаш демон.
Поредният за тези дни.
Изкусни, все по-хубави,
лукави... гладни…
Добре, че търсят само плът и злато. ...

Само там... във съня ще сме истински
и ще палим небето с мечтите си.
Ще цъфтят водопади в косите ни
и ще пишем любов по звездите си.
Там ще е пролет! Ще плачат китарите - ...

Причернява небето - вулканите врат,
дървета се кършат - умира светът.
Градушка повяла е - дъжд не вали,
основи поддават - страшно нали.
Моретата празни са - в тях няма вода, ...

Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...

Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...