Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,
забравил и приличие, и свян?
Със алчни пръсти до безкрай да взимаш
това, което искам да ти дам.
И все по-надълбоко в мен да влизаш – ...

Ах, колко са ми тези уикенди празни,
в които ми липсват твоите очи,
не виждам усмивката ти бяла
и не чувам гласът ти да звучи!
Ти си нейде там, далече, ...

Сега ще ги избираме
в държавата ни гола,
а после ще кастрираме
да си седят на стола.
По примера на лъскави ...

Видин - вечен страж
Аз обичам Видин - Видин, в който израснах
и където родих се сред толкова много слънца,
със свещеният плам на това що не гасне:
"В недрата на мойто сърце искри любовта!" ...

Дървото, което довчера
летя във висините,
сега е мост.

Миг колебание...
Когато моят огнен лъч блести,
посоката е ясно очертана.
Но в миг, когато буря връхлети
оплитам се и губя в урагана. ...

Погледни в очите ми
и виж как раждат се мечтите ми.
Красиви или не,
това са моите мечти,
неща жадувани от моите очи. ...

П Ъ Т Е К А
Изнизва се
животът,
а още
търся аз… ...

Броя си парченца от сърцата,
които разбих заради тебе...
И трия сълзите от лицата,
които проляти са за мене...
Предврително да им спестявам болките, ...

„Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга.”
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...

Тост.
За тишината, болезнено пропукваща се в мислите,
лишени от витлата си безбрежни,
отрязани във името на Нещото,
което определя дневното и нелогично иска да лети... ...

Ако ще вземеш крилата, които си ми дала,
любов,
ако ще вземеш крилата,
ти пак се спирай при мене,
защото аз без летене, ...

Ще си мълча,
защото няма друга, по-достойна,
ще искам срещу мене
да излезе ТЯ.
Но ТЯ е силата поройна, ...

Наскоро получих инфарктно писмо. Все едно отворих вратата на зле натъпкан с гадни квалификации шкаф, които ми се посипаха по главата. Не беше анонимно. Поне на пръв поглед - отдолу се мъдреше някакво име, което ми прозвуча познато. А Гузната ми съвест услужливо ми подхвърли поне няколко неща, заради ...

Страхувам се от страшните признания,
страхувам се дори да те погледна.
Очите ти са пълни с обещания...
Ако е обич, то... ще е последна!
Поглеждам към разпръснатите листи - ...

Тишина
планината: с шал от мъглица,
с бели ивички вчерашен сняг,
с рошави мигли, с къдрици,
вплели сребристия необят, ...

Не ме упреквай, мила,
не се сърди,
че повтарям колко много
те обичам,
това е , както казват, ...

В навечерието...
Във Навечерието днес
на идващият Ураган,
във Океана без адрес
е корабът ни запилян... ...

Живей днес защото вчера няма да се върне,
живей за мига , защото всичко може да се обърне.
Никога не плачи за това, което не плаче,
беден , богат , от пазара, или версаче.
Няма значение еднакви хора сме всички, ...

Б.Калинов "Старата къща" -комп. графика
Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така - полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е… Влезнах с взлом, защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът, па ...

- Невяно, Невяно, ма, помниш ли, когато цял ден ти сбирах горски теменужки и ти направих онова венче, дъхавото?! Ех, толкова хубава беше, Невяно, като самодива! А, косата ти?! На никого не съм казвал досега, дори и на теб, ама знаеш ли, колко много плаках скришом, когато я отряза, а, знаеш ли само к ...

Здравей, сварено яйце. Преди да те хапна
за закуска, искам да ти разкажа
за моят любим.
Не, не е тайна, истина е
и то желязна. ...

ЦВЕТЪТ НА ДУШАТА
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден. ...

Разрушени съдби… Разбити мечти… Черно настояще… И белязано със смърт бъдеще…
Ще кажете, че това ще бъде много добър сюжет за филм. Да, ама не! Това не е филм… Това е реалността… Грозната реалност… В тази реалност сега живеят семействата на хилядите невинни хора, убити по света. Те са мъртви… Никога ...

Здравей, любов, малко закъснях за срещата ни, но трафикът беше ужасен, знаеш, казвал съм ти, правят ремонт на пътя и движението е ужасно. Гледаш ме и се усмихваш, значи няма проблем, винаги си ме разбирала. Как мина твоят ден, щастие мое? Моя ли...? Моя го остави, едно и също както всеки ден, ставан ...

От моя прозорец се вижда гората
на Витоша близка, скалистият връх.
Прелита стремглаво на гълъби ято,
подава главицата нарцисов стрък.
Покрила бе зимата всичко във бяло. ...

Изневяра
Чаша от любов.
Поглед в душа надежда налива.
Действие грешно.
Лъжа и истина в едно се слива. ...

Чистите думи -
топли извори
в озверялото ни време.
Топлите думи -
чисти извори ...

Историята на малкия Цецко ме потресе.
Цяла седмица, вечер като затворя очи
виждам пребитото дете
и си задавам въпроса: „Защо?”
Нощта поглъща сивия градец, ...

МОНЕТА
Телефонът до тебе запъхтяно звъни.
Търси те другият, нахалният, казваш.
Говори, че без любов са твойте дни.
А той трупа пари в жадната пазва. ...

Замислена, тъжна, с разбити мечти,
с поглед угаснал, горчиви сълзи.
Едничка утеха ти беше за мен,
лъжливо, коварно и подло момче.
Защо ли напразно с теб време пилях. ...

В нощта прозорецът ми буден
събира всичките звезди,
за теб ги пита и се чуди –
къде ли се пилееш ти.
Навярно някъде бездомен ...

Непонятно е как през годините
е израсъл в душата ми плевел!
Без да зная какво е, наивно
съм го хранила толкова време!
И дори се стараех неистово ...

Той
Как стигнахме до тук?Да подтискам чувствата си. А твоите да подлагам на съмнения. Всичко това го отдавам на възрастта и живота, който си водила до сега. Вече си на 45 години. Правиш си равносметка. Водиш спокоен живот, лишен от емоциите, за които жадуваш. Всички социални контакти в нета те карат ...