През 1837 година, в един слънчев, юлски ден,
истински българин е роден,
Васил Иванов Кунчев се казва
и огромно влияние в историята ни оказва!
Карлово е градът му роден, ...

О, не за първи път летя...
и гледам през стъклата.
О, колко малка е
далечната земя...
Не виждам аз от тук ...

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
Една завеса бисерна мъгла във сиво-синьо
драпира утрото и тежки дипли стеле
и хоризонтът като недовършена картина
се ражда трудно изпод бледите пастели. ...

Стръкчета вярност
Идвай понякога в моите сънища жадни -
както в началото, както в последния ден.
Всяка илюзия храни с надежди душата,
сякаш дърво разцъфтява сред зима край мен. ...

от тази любов няма да се излекуваш дълго
и дълго ще си мислиш за мен,
а аз ще живея със този спомен,
с който си мисля, че ще заменя това,
което няма да имам... ...

Настъпи миг да се разделим
със своя град роден и любим.
На път потегляме сега,
за да открием нашата съдба.
Ще изплуват мигове добри ...

Космически докоснато съзнание
оплита чувства, мисли, страхове,
оплита болка, звук, страдание,
душа на демон и дете.
Пулсират кървави тоналности, ...

Обичам думите
Те -
кротки мравчици усърдни
в експлозия избухват пищна
от музика и цвят и дъх ...

дали когато
вечерта ти
смирено ще изгрее
в пазвата на планината
или луната потопи се ...

Гледах те, когато полетя,
как сияеха очите ти,
гледах те, когато спря и огледа се под себе си,
гледах как се радваш на дъжда,
гръм разсмиваше те даже, ...

Колко пъти съм се чудил след поредния мутраджийски сериал или просто след прочитането на новините – откъде се взеха тези изроди. Убийци, насилници, търговци на роби, продаващи даже неродените деца. Откъде изникнаха тези караконджули и защо се разположиха в китната ни родина. Понякога имаш чувството, ...

(не съвсем за птичките и пчеличките)
Светулките всъщност
излъчват сигнали,
подобни на кликване
по космически джиесем ...

Вълчето
Вълчето, заченато от любовта,
родено от огъня,
ще оцелее и ще води глутницата.
Сърцето вълче - вихър от чувства. ...

Ще изсекат на Витоша гората!
Дърветата не са си плащали
на общината
за данък смет!
А са им падали листата! ...

The Carpenters - The End Of The World
Why does the sun go on shining?
Why does the sea rush to shore?
Don't they know it's the end of the world
'Cause you don't love me anymore? ...

Soundgarden - Black Hole Sun
In my eyes
Indisposed
In disguise
As no one knows ...

Къде е твоята звезда?
Капризът на дъжда
прозореца разплака...
И бяла пелена
се спусна тихо в мрака. ...

Докато е пълнолуние,
искам да посадя живо дърво
до гробищата,
за да пази мъртвите.
Докато е пълнолуние, ...

Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна; ...

Кълбо от тръни съм!
Бодлива!
Не ме докосвай -
много ще боли.
Създавам рани. ...

Обичам те, мила! Не виждаш ли как,
от есен посърнали, листи се ронят?!
Не могат да чакат те лъх на южняк,
ни птици, гнездящи сред белите клони!
Следата мастилена пари! А в мен ...

в понеделник
навсякъде е мрак
слънцето се счупи
добре поне
че сутрешната ù усмивка ...

Нямам спомен била ли съм някога. Дръзка и огнена
се излива над мен на извечното слънце жарта
и изгаря минути живот и настръхнали корени,
впити в рохката почва на вечното зло - паметта.
Нямам спомен била ли съм. Тежко се свежда лозницата. ...

-----
Горчивото в любовите изпих,
и всеки огън в бучка лед ще скрия.
Ненужни, на житейския тепих
победи и падения ще гният. ...

Със теб живея - смърт.
Танцуваш ти край мене.
Косата ти - наточен лунен сърп,
най-светлото и грешно ще ми вземе.
В любов и радост, в мъка и тъга, ...

В сухия вятър
в грозните листи.
Буца на гърлото
мъчи небето ми.
В чуждите звуци, ...

Седеше сама пред вратата на църквата,
угасваше нейната свещ,
дребна, стара и гърбава,
със дрипи и малко копнеж.
Не смееше друго да иска, ...

В живота плувах напосоки
аз – непокорен, див шаран,
водите порех тъй дълбоко
и в тинята все търсех блян...
Пътувах в езера красиви ...

Представете си небето с пътища и магистрали,
регулировчици на всеки облак с палка,
къде и колко да летим ни сочат светофари,
по правила и разпоредби да мечтаем с мярка.
И птиците закотвени във клетки, ...

Красивите цвтетя на масата -
те винаги напомнят ми за теб.
За розата по пътя ни откъсната,
за спомена ми - даден и отнет.
И розата стоеше с дни ...

Ниа ша гониме вЕтаро, пОмни ми думата!
Образе, я най-после зех та се научих `а улазям у двата си профиле и даже се оказа, че зех `а пишем унЕтре. Даже веке ти пишем и на тебе. Све още не знам къ `а си прОчета тава дека пишем и дека ми пишат други. Ете оно логиката, коя води моюто "подразбиране" не е ...

Къде си, щастие, кажи,
къде си, в мрака ли се скри,
зад хиляди изгубени планети,
зад купища посърнали мечти?
Къде си, щастие, кажи, ...

Днес под мойта непревзета стряха
и под керемидени усои,
уморени ветровете спряха
и си свиха тук гнездата свои.
Тук от днес - след дългите разходки, ...

Честно да ви кажа, не съм го планирал да стане така!
Вярно е, че обичам жените и никога не съм могъл да отказвам, а моя ли е вината, че винаги са ме харесвали?!
Вероятно е защото съм кавалер във всяко едно отношение и доста често, когато съм мил с една жена, дори не мисля за секс, е, не, че не мисля ...

Където и да отидеш, вярвай ми,
като сянка след теб ще вървя!
Като огън ще топля дните ти,
като малка щастлива сълза!
Като дългия път под краката ти ...