В песните от тези дни,
тъй много скръб и радост се откри,
легендите за рицарски съдби,
за дами пак изпаднали в беди,
за съкрушени в мъка огнени сърца, ...

Ти ела с тихо мълчание,
ти ела, аз ще съм там,
дай ми още едно обещание,
че ще дойдеш аз вече го знам.
Обещавай ми всичко без думи, ...

Сама. Крива улица.
Разкъсани спомени.
Сълзи във лъжица
и мечти прогонени.
Студена любов във горещи нощи. ...

Невъзможен живот
Невъзможен живот
невъзможно живеем.
В мигове крехки -
надеждите креят. ...

Какво ли мъти ù главата,
в греховни постели разлистена?
Мак връз челото, нектар по устата
лъжовна, любовна и искрена...
Дрехите сваля – есен същинска – ...

Усмихвам си плача. Простирам калните
пътеки, по които съм вървял.
Посипвам ги с обелките от ябълки,
които аз дори не съм изял.
Те бяха хубави и сочни – за прасетата. ...

Светът изпълнен е с красота,
но трябва и очи да имаш ти за нея.
Очи, изпълнени със светлина,
като слънца в дните ти да греят.
Светът изпълнен е с красота, ...

Почувствах, че перо от птица
в сърце ми странно се заби.
И сякаш ток по тънка жица
душата мигом ми зави.
Дали защото не политнах ...

Нощем
Понякога е толкова дълго -
заспивам съм края.
А друг път е толкова късо -
не мога да го осъзная! ...

"У мандруту нашу, забръкаму кашу... "
Из една поема за Гига, мамин Гига
Екран, телевизионно студио, водещи, гостуващи, "мъдрости" в ефир! Уж всичко е актуално, но позициите различни, непримирими. Понякога водещите не могат да овладеят напъните за "истина" на гостуващите, а понякога недостолепно затв ...

Дълго бягах от тебе, тъга!
Дълго крих се и дълго потъвах
зад огради от розови тухли
и ръждясали, стари врати...
Прекалявах с учтивите думи, ...

Ода - за Сизиф
През живота смело преминава
образа на вечният - Сизиф,
всяка своя слабост побеждава,
но белязан е да бъде нечестив. ...

Питай слънцето, то ще ти каже
какви цветя да избереш -
дъгата ще помоли даже
от цветовете ù да избереш.
От облака ще вземеш сиво, ...

Ще бъда тази зима в бяло
и не защото ще съм твоя.
Ще бъда Снежната Кралица,
ще се науча и аз да не обичам.
Ще замина някъде далече ...

Сонче, ти си фаворитка за мене
и настана време
искрено да си призная
колко силно те желая.
Защото след няколко срещи, ...

Когато любовта ти ме докосна,
в мен изригна като огнен дъжд.
Под клепачите си аз видях една жена разкошна
да се целува влюбено със мъж.
Не знаех, че това било начало, ...

Защо пак се разпалва...
Ръцете сами се протягат,
целувки търси устата.
Твоите ласки и думи
събудиха в мене жената. ...

Аз не съм студена като зимата.
В моето сърце горят огньове.
И душата ми копнее за красивото.
Човек обича, но когато готов е.
Аз не съм като човека снежен, ...

Сини очи – сини маниста -
от уроки ме предпазват
с дъх на метличина неистов,
с шепот на море тюркоазено.
Примамващи като простора, ...

Паяче блестяща нишка вплете във косите ми,
люшна се по вятъра и с едно око се вгледа...
Бързаше за някъде, но се спря и ме попита
що съм тъжна, вяла, умислена и бледа...
По ръкава ми чевръсто надолу взе да лази, ...

Самотна кукувица кука...
това тя прави всеки ден.
И тъмни сили предизвиква...
Съдбата вика ù за мен!
Аз кукането ù пресмятам, ...

" ...Не за всичко на белия свят се говори –
да мълчим през живота си можем за всичко."
Валентин Чернев (severianin)
За какво са ни думите, Господи - хладни и слепи,
колко студ и безумие носят и колко рушат, ...

ЗАНАЯТ
Смъртта отдавна ни е занаят,
животът – опнато въже над бездна.
От раждане до смърт напред-назад
се лутаме по струните железни. ...

...защото ти си като всички...
защото ти си
с нищо по различен,
защото ти не обичаш
по-иначе, ...

Сън
Вятърът препускаше в спокоен галоп по земната ширина, галейки листата и тревата, които звънливо му отговаряха във весел, тих хор. Звездите ярко шептяха на спящия свят неразказни приказки, а пълната Луна приканваше онези, що Сънчо тази нощ не посети, към новите вечни загатки на живота.
Благоухани ...

Цвете мое, посяно с толкова любов,
цвете мое, събудено от росата утринна,
ти притежаваш аромат на любов
и нежността си финна!
Ти ли си червената роза, ...

Поредна вечер във бара,
в ъгъла пияното свири.
Изкрещявам...
Триакордно фалшивеене стяга
красиво младо момиче. ...

Тази вечер съм сам.
Тихо кацат листа,
под моите стъпки утихват.
Не блестят тези черни зеници
на отсрещните сгради. ...

Идва срещу мен,
а аз все се чудя, защо?...
...защо е толкова тясна
тази улица?
Правя опити за медитация, ...

Oт мъничко чувства и плът си направена,
чувства - неми.
Перфектна си, обичаш интригите.
Но това е просто сън,
В омраза обви любовта ни ...

Да се влюбим посред зима
в монотонния ритъм на големия град.
Сякаш топлина във вятъра винаги има,
една нежност, убила безкрайния хлад!...
В очите ти искряха две сребърни звезди, ...

Там, на мостчето, където спомени се събираха,
където зимата навяваше ни тъга.
Когато всички на топло в тях се прибираха,
а аз стоях и те чаках сама.
Там, в края на селото, под ореха стар ...

---
Аз помня — дългопръстно ме обхождаше,
превръщаше ме в грях, зърна и мляко.
Заравях в плодородната ти кожа
забравата за нещо... или някой. ...

Виждаш ли колко е просто.
Има те – и те няма.
Сляпо и глухо. Троскот
и някакъв камък.
Виждаш ли? Ала не виждаш. ...

Мразя да има сняг. Още по-зле е ако е снежна виелица. Не разбирам защо на другите хора им харесва. Каквото и да правя, ръцете ми измръзват. Няма значение дали нося ръкавици. Винаги китките ми се зачервяват и ме болят. Усещам как пръстите ми се вкочаняват, а кръвоносните ми съдове се пукат. На метри ...

Толкова е красиво вънка.
Бяло, чисто, красиво.
Излизам и виждам
как тихо се сипе белият сняг.
Навсякъде деца с ракавици на ръцете, ...

Две капки дъжд, две сълзи,
гледаш ме с поглед натъжен.
Две капки дъжд, две сълзи,
не си отивай, стой до мен.
Две капки дъжд, две сълзи ...

Нощни усещания
Разпилени парченца...
Усещания,
копнежи,
мечти, ...

Ставам, мия си зъбите, закусвам, обувам си обувките. Излизам, навън е все същото красиво, ако не се счита грозното. В офиса си правя кафе, изпивам го с безразличие. Около обяд тегля ключа, никой не е влязъл при мен. Аз пък влизам в книжарницата, която е на двеста метра над парка, който се ветрее в е ...