Не ви ли писна мутри да ни управляват?
На какво българите да се надяват?
Все ни казват, че нямало алтернатива.
Но не гледайте само сега какво е, а в перспектива.
Управлят ни лидери за нацията злощастни. ...

Да (пре)живее България!
Едва на третата година от брака разбрах, че съм женен за една и съща жена.
Приятелството е като делва с жълтици, но с малък отвор. Ако бръкнеш вътре и заграбиш повече, вместо да вземеш колкото са Ти нужни, няма да можеш да си извадиш ръката.
Всичко свършва добре, когато всичк ...

Заклинание
Колко Много - Те Обичам!
Ден люлее се, Нощта.
Всеки миг на Теб го вричам.
С ангелски крила летя! ...

Раят в нашите сърца
Животът от съмнения прелива,
пропити с прах, със страх и суета,
на изгреви, луни във съпротива,
за лично място борим се в Света. ...

Танцувахме случайно. Армстронг.
Люлееше се старият таван от празнични тръби.
А дълго след това ми каза -
от изрязания на прозореца ми силует си трепнал.

Не можеш да устоиш нали? Тези перфектно сини очи не те изпускат от поглед. Следят всяко едно твое движение, познават те отлично, без ти дори да подозираш. Знаят начина, по който извиваш китката на дясната си ръка и как подпираш елегантно брадичката си, знаят какво означава онази твоя леко крива усми ...

С любов към мама
Живот ми даде, мила мамо,
отгледа ме със нежност, топлина.
Няма нещо по-голямо,
от тебе, мамо, на света. ...

Ето, месец извървя се,
откак сме в ерата на Водолея.
На календара Майски беше отбелязано
"човечеството нов път ще намери".
Посока нова, различни разсъждения, ...

Без драматизъм повече и рими,
от които капе мрак по пръстите.
Я, навън каква е бяла зимата –
и дантелена, и непокръстена.
Стига сте ми мрънкали разплакани ...

Черни облаци скриха луната,
мрак загърна и приспа земята,
всичко живо сега е замряло
и навсякъде е запустяло.
С адски грохот препуска конник черен, ...

Веднъж се влюбих. Няма да повторя!
Аман от митове за истински мъже!
Налей ми нещо силно и пълни догоре,
а после може чашите да станат две.
Приличам ти на зла? Не съм такава! ...

Черно и бяло
Снегът почерня.
Черен покров -
от кални стъпки,
от кални мисли, ...

Безброй минути минаха,
превърнаха се в часове,
в тиха нежност отброиха
с обич споделени мигове.
Очите ти пак галят същността ми, ...

(Почти по Елин Пелин)
Върви Циганина от село на село, та лъже. Върви Брат му ден по-късно след него, та маже.
- Бря-бря-бря! Българи! Турци! Цигани! Елате в Университета да учите! Световни дипломи получавате! - викал Циганина.
- Хем евтино, хем сто процента сигурно! - пригласял Брат му.
Клатят глави ...

Не си онази същата, която бе.
Променила си се, за добро или за лошо.
Все едно е вече, без значение е
дали ще се познаем
или ще се разминем с тебе. ...

Провокирано от "Защо пишем" -
Райсън
Преда словестните си нишки -
от тях да си навивам стихове.
А трудно се издават книжки ...

Продавам изгревите на пазара,
да, да - изгревите летни.
Пораснах и съм вече много стара
за богатствата несметни.
Продавам мидите във слаби шепи, ...

Аз съм тази, която те интересува.
Аз съм тази, за която става дума.
Аз съм тази малка звездица.
Аз съм твоята малка душица.
Ти си сън, особено мечта. ...

Времето не трябва да е бариера,
бори се за този, когото обичаш –
да изградиш любовна кариера
и победител себе си да наричаш.
- Не забравяй това, което ти казвам ...

Да надникнем във себе си. В бездната.
Над „АЗ”–а да се надвесим.
Суетата си – безполезната -
на прах да стрием и смесим
със нови чувства, покълнали ...

Че не е в ред, не е!
Че си е малко хахо…
Хахо си е!
Че то има ли артист да не хахо?
Че какво друго е, да се правиш на друг? ...

Разлютил се Малък Сечко,
че му викат "малък"!
- Може да изглеждам малък,
ала не съм жалък!
Всички ми се подиграват ...

Щом се вдигне денят, наострил лъчи
и нощта се отдръпне тревожно,
по платната ми бели с кадифени бои
вдъхновено рисува художник.
Раздипля със пръсти от захар памук, ...

(антипис)
Написах тези епиграми,
очаквах, че ще се четат...
Във тях говоря за измами
и за грабежи в моя кът! ...

"Червена Шапчица" е нашата градина,
какво по-приказно, кажете, има?!
В нея е била и мама,
а вижте колко е голяма!
Да, страшничко е с Вълчо във гората, ...

СЪДБА
С отмерен тътен – глухо, тежко, страшно –
невидим чук взривява тишината
и кърти старата мазилка прашна,
и лющи златото сусално на душата; ...

Годините минават в крачки бързи,
и тегли всеки своя си хомот.
А времето лети като отвързано...
И този бяг наричаме "живот"...
Гневът се отличава по лицата - ...

Сини морски вълни ме прегръщат страстно, любовно.
С брюкселска бяла дантела ме покриват гальовно...
С капки солени целуват ми устните, жадно, греховно.
Креслив писък на ревниви чайки ме орисва съдбовно.
Морският бриз плъзга възбудени пръсти по голотата ми. ...

Любовта в мен напира,
иска да излезе, не се спира.
Търси те през деня, през нощта,
иска да усети твойта топлина.
Виждаш ли ме в този късен час, ...

НА ПЛАЖА
Както си пиех бира на плажа,
гърла поиска гърба да й намажа.
Лежеше сама на едно одеало.
Имаше тен и божествено тяло. ...

Вчера Бо кола подкара,
стана много важен.
Малко нова, малко стара –
някой друг ще каже.
В автокъщата край пътя ...

С всяко вдишване нещо изстисква душата...
С всяко издишване мъгла обхваща стаята...
С всяко вдишване все по-силно чувствам...
С всяко издишване все по-малко виждам...
С всяко вдишване сякаш по-възвишен ставам... ...

Мразя те, защото караш ме да съм щастлив.
Мразя те, защото със усмивки ме даряваш.
Мразя, че със теб животът е красив,
мразя и това, че всичко ти ми даваш.
Мразя те, когато гледаш ме чаровно. ...

цял ден очакване
и трепети
и бързо спускане
във делника
и чак когато времето ...

На този ден преди години
роди се малко, сладко слънце,
да радва близки и роднини,
със сладостта на малко зрънце.
Порасна бързо - сякаш в миг, ...

НАЧАЛО
Във тази приказна пиеса
героите са неизвестни.
Живеят в края на гората
във пещера изпод скалата. ...

Същност
Дълбоко в мен.
Там, където съм Аз.
Няма Време. Няма Изгрев.
Просто светлина... И съдба. ...

Аз съм като сянка в нощта,
единствено тъга сънувам в съня.
Вятъра вее навън, студ усещам -
дъждът вали и аз за онази среща се сещам.
Пролетта дойде, но не виждам красотата, ...

Не искаше - но ме нарани
и сега боли ме от това.
Сърцето ми без време ти ранù,
остави ме скърбяща в самота.
Душата ми за тебе все крещи, ...

Спри! Какво беше това?
Да, да, това което ти мина през ума, но така и не излезе...
Просто затъпена емоция... Разбирам.
Но защо? Защо така я удави? Така ли правиш винаги?
Не човече! Така не е по-добре! Емоциите са, за да излизат от теб. ...