Свързват ни толкова други неща,
само любовта остана в сянка...
Прогони я като поредната жена,
държа се с нея като със държанка!
Не ù повярва, взе я за фалшива, ...

Жертвоприношение
Добър вечер, страннико късен. Влизай бързо,
не слушай вратата, че съска. Гребни
тая пепел от ъглите – като дим от цигара,
с черен нокът пиши в календара: осъден. ...

МЕЧТА
Планетата Земя ми е като на длан, колко е красива!
Синя и зелена, самотна като във пустиня.
Едничка ни е във всемира, трябва да я пазим, да се грижим ний за нея.
В космическата станция стоя, опити и изследвания правя аз сега, ...

Боже, какъв динамичен век ни отреди!
С бурни събития, тежки съдби и голи надежди.
Човечеството към своя край така се е забързало,
че няма избор вече, времето отдавна е загубено.
Задъхана, планетата едва издържа, ...

Р А В Н О С М Е Т К А
Исках целия свят да обгърна,
да помогна на всеки в беда.
И раздавах се аз все за бъдното,
а не виждах свойто сега. ...

Идваш ли? Аз те чакам.
Ще ме погалиш нежно с ръка
и вече няма да искам да бягам,
а ще се гоним двама в снега.
Идваш ли? Ставам нетърпелива. ...

В живота хвърлям свойте мрежи
късмета пръснат да ловя.
Че от разбитите копнежи
душата вече овдовя.
Залостена ми е вратата ...

С дъх на малина
Недейте ме поглежда с този плам!
На друг са вече устните ми сочни.
О, цялата така потъвам в срам,
обзехте мислите ми непорочни. ...

Брезата бърше своите сълзи,
когато е налегнала тъмата...
Най-белите са нейните очи,
сред всичките дървета във гората.
Но кой познава брезовия плач ...

Приятелят не се купува,
не се предлага и по каталог.
Ако е истински – той нищо не ти струва,
ако фалшив е - не ще ти стигне доживотен влог.
Той е ярко слънце в твоята планета, ...

Погледнах твоето лице
и видях нежното сърце!
В тях са скрити нежност, топлина,
кой ги дарява с обич и топлина?
Усетих твоя допир и твоята страст, ...

Мъж ли бе да го наричаш,
или страхливец зад излишни думи да стои,
себе си пред други да отричаш,
на тях да се харесаш, дори да те боли.
Мъж в безсрамна поза, ...

Коледа, Коледа, добрата Коледа,
вълшебен празник, закичен с венец.
Христос се ражда за да го обичаме -
ден за любов със любов сътворен.
Коледа, Коледа, свята традиция, ...

Аз говоря ти без думи,
ти мълчиш и чакаш пролетта.
Защо остана, моля те, кажи ми?
Защо не ме остави в самота...
Когато ти си тръгнеш, ще боли ли, ...

Тази вечер, китаро, ще сляза при теб,
ще оставя звездите в туй тежко небе,
аз съм само луна – много светла наглед,
но съм тъмна от страст и така ми се пее!
Тази вечер, китаро, съм твоя луна, ...

Дори да имам
на гърба си
сто лета и зими,
да съм изтъркал вече
прага на света, ...

УТРЕ
Вън духа зимен вятър, зима носи,
вън леден дъжд по клоните вали.
Под тоя дъжд душата скита боса
и всичко в мен е свито и боли. ...

Импресия за огъня
Обичам вечерите до огнището.
Огънят и онзи невероятен пукот,
когато пламъкът шепне на дървото.
Усещане за топлина и уют. ...

Обещай ми секунда от себе си.
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата ...

Сякаш
набързо скицирана и безплътна
от хиляда години обикалям
градината на твоите мисли.
Харесвах аромата ù на неузряло ...

Когато още те очаквах,
душата ми гореше в луда страст,
болеше, да, наистина болеше,
но болката обичах аз.
Когато вече бе до мене, ...

Преживей го
и върви напред,
преживей го
и бъди...
просто пръдължи ...

Снимка
Часът минаваше седем вечерта. Тъй като беше месец декември, нощта вече беше обвила земята с тъмната си прегръдка. Времето беше облачно и нито една звезда не се виждаше.
По заледения път от София към Сандански се движеше сама кола. Бяха ù пуснати дългите фарове, за да се вижда по-добре пътя. В ...

Аз съм във стъклена мида
в шелфа на мътен океан.
Имам си само безсилие.
Искам да имам свобода.
И съм издъхваща птица ...

Цял си, а се чувстваш на парчета,
пръснати по цялата земя,
здрав си, а усещаш болка силна,
изтощен си от страха.
Всяка вечер лягаш с мисли ...

И идва този момент, в който си спомняш всичко...
Плачеш от радост и се усмихваш за отминалите времена...
Не изпитваш болка, нито вина...
Просто чуваш ехото на спомена...
Виждаш всичко ясно и вече няма съмнения... ...

Студено е.
Сложи си слушалките.
Излез навън.
Студено ти е.
Върви. ...

Хубав ден
- Какво правиш?
- Че на какво ти прилича?
- На нещо, което само слепите може да погледнат, защото и без това вече са слепи.
– Какво? Стига бе! Супер е! Е, не е толкова ужасно... Ох, боже, зарежи! ...

В ъгъла на твойта стая
зла особа се е свряла.
Чакаше те в тъмнината,
да извади тя косата.
Отпускаш тялото си болно, ...

*
Мрежи съдрани
обвили са утрото
в рошави облаци
зима напира... ...

Да бяхте разрязали гръдта ми без жал.
Да бяхте изтръгнали грубо сърцето.
Да бяхте го хвърлили в черната кал.
Да бяхте го тъпкали силно, свирепо.
Да бяхте го смазали с тежки юмруци. ...

Колкото и да тичам, не мога да избягам...
вчера е минало, а утре е загадка.
През теб изживях най-силните си бури,
но без теб не виждам и не чувствам като луда!
Зловещо е да те виждам в мечтите си, ...

Като залез, разлял се по земята
в късния следобед на деня,
над хълмове и къщи - в сивотата
на тази нощ, а ти лежиш сама...
Като следобед, слязъл в залеза, ...

Облаците са играчи,
нахлузили фанели бели,
на които няма номера.
Едва полувремето вечерно
ще покаже ...

Харесвах те.
Беше отдавна и ние бяхме деца.
Деца, които бяха неопитни в любовта.
А ти ме отблъсна.
Грубо и безчувствено. ...

По вятъра
Приятно ми е да гледам,
да чувствам, като говориш.
Простор виждам у тебе,
свобода топла и истинска. ...

Пада като огън
от раменете ми.
Горещо е.
Дълбоко е.
И в тишината се оглежда. ...

Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен. ...

Мерилин Менсън - Турникет
Тourniquet
She's made of hair and bone and little teeth
and things that cannot speak
she comes on like a crippled plaything ...

Легенда за Калиакра
на Корнелия
На фона на залеза странно разпален
изваян е белият твой силует-
пред близката нощ образ тъй нереален, ...