Живеем в съдбоносно време!
Лъвът, най-после, се събуди!
Кой вярваше, че все ще дреме?
Дори Европа се учуди.
Как може, как така се случи – ...

Пътят е безкрайно кратък,
а ние, бързайки, се мъчим да го удължим.
Невиждайки, че получаваме надежда във остатък,
а горчивината, мислим си, ще подсладим.
Мирисът на дъжд ни покварява, ...

Потънало грозно градчето във мрак,
във тъмното нещо прокрадва се пак.
Пълзи тишината, сърцето тупти,
кръвта се смразява във вените ти.
И звукове страшни кръжат покрай теб, ...

Държавата тъй да се ремонтира,
че да може повече да се обира.
Избрахме лидер на нас подобен,
за да дойде момент удобен
ние добре да се обогатим, ...

Акустична версия на вече публикувана тук песен.

Когато съм се раждала, в небето
светкавици лудешки са вилнели,
невидимо и скришом, там в сърцето,
от свойта лудост семенце посели.
Съвет си свикали на кръгла маса, ...

Хубаво си, мое детство,
в спомените мои от предишни дни.
И безгрижно, и чудесно,
с весели игри.
Мисля си - имах си проблеми, ...

Н А И В Н И Ц И
През
зъбите
на
времето ...

Няма пролет без бяло кокиче.
Няма лято без златни жита.
Няма есен без дъжд прозаичен.
Няма зима без снежни поля.
Всичко в този живот се повтаря. ...

Влизам през вратата
и гледам на стената
буболечка черна
отнякъде се мерна,
с очи големи, страшни, ...

През булото на късни нощи,
през пръстите на нови дни -
с печатите на нежни пощи,
в душата своя погледни.
Във крачката си по тревата ...

Любима моя, твоят допир,
усмивката в блестящата уста,
това са част от всичките неща,
които ме държат все още на крака!
Защото в мойто тяло ...

„Светло бъдеще” ли рече, не…
старо мий сърцето, нерви слаби,
светло чуя ли, отвътре чак гризе
и не мий спокойно вляво баби...
Паля газеника вечер... на студено, ...

Баба Марта е дошла
тук пред нашата врата.
И от кошничката взела
малка, пухкава къделя
и изпрела, гледай ти, ...

По върховете има слънце и лазури.
Безоблачни са хубавите дни.
Но често там бушуват зимни бури,
в безслънцие във студ и във мъгли.
Небето често е изкъпано и чисто. ...

Ябълково дърво през зимата
　
В приказката нашенска -
стара и прастара,
трима братя и другари ...

Долитат думите в нощта,
накъсани от времето...
и твърде късно.
Преборили се с гордост,
страх, вина. Идат полуживи... ...

Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...

Франсоа-Мари Аруе, кодово име-Волтер, е роден на 21 ноември 1694 година в Париж. В публичния свят се подвизава като френски писател и философ от епохата на Просвещението, но са малцина тези, които знаят, че той е просто французин от епохата на Просвещението, който обича да си философства. Той всъщно ...

И днес народ събуден сме, сънувал истини...
Кипящ казан - накладохме огньовете на вярата.
И тутакси наскачаха ездачи с викове неистови
в борба кой пръв да ни отнеме залъка.
С подправки от мераци гозбата пресищат, ...

Денят поглъща мислите-неземници,
не са за мене вятърните мелници,
а колко трудни, колко тежки седмици
и неизвестни, мрачни понеделници...
Когато Слънцето стои на прага ми, ...

Бяхме щастливи,
за ръка се държахме,
гушнати заедно
като децата си спяхме..
А сега стоим един срещу друг, ...

Да пием за неидващата радост,
за полъха на скритите въздишки,
за прехода на чезнещата младост,
превръщаща душите ни във мишки.
Да пием за пропуснатия шанс, ...

Пустиня
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.

Обичах те, но на себе си не бях.
Летях из облаци, от щастие не спях.
Промени ме от главата до пети
и непрестанно търсих себе си в твоите очи.
Обичах те, но на себе си не бях. ...

Безкрайно син светът минава:
небе, море и планина.
В екрана вечер ме огрява
ефирен образ на жена.
Друг път в кафяво е обагрен ...

Не бе случайно, Аз го призовах -
с разцъфналите клони на душата ми,
(когато в ирисите му видях
онези белези от мъжка жажда).
Реших, че мога да го утеша - ...

Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове ...

Любов в резерв
Ти беше винаги до мен,
любов първична, разнолика.
Когато духом съм сломен,
душата ми ще те повика. ...

Дълго ще помня в очите ти блясъка,
дъжда, снежинките и листопада...
Ще чувам отново на вълните плясъка
и ще те целувам насред водопада.
Дълго ще поливам в градината ...

по текста на
"Партизан за бой се стяга"
Млад гамен за бой се стяга,
мята сопа на рамо:
– Гудбай, мадър, гудбай, фадър, ...

Обещах ти да не те забравя,
да ти пиша всеки ден.
Обещах ти да се върна
там, където те оставих.
Писах ти, но ти не отговори. ...

През безмълвната пустиня,
потопена в сънна тишина,
ви се моята пътека
към миражна, мнима светлина.
Кат' самотен дъб прекършен, ...

От тихото на зимния пейзаж
във мен прокрадвам две-три нотки.
Красиво е, когато съм сама
съблякла задължения и болки…
От книгата поглежда ме герой ...

О, ракия! Два месеца те правих
и рецептата забравих.
Само като те подуших
и носа си аз отпуших!
О, бира! Толкова хора те купуват ...

Старият тъпан
(басня)
Когато бях млад и кожата здрава,
бях тачен добре и носен весден,
после тъй стана – изпаднах в забрава - ...

Ти демон си и в душата черен,
но до гроб ще съм ти верен.
Очите ти са тъмни, но не зли.
Поглъщат моите, но не боли.
В твоя ад ласкаво съм призован ...