НОЩ В РАЯ
Полуздрачът се спуска отсреща по склона
и полите си черни раздърпани мята –
хоризонтът виси като стара икона
върху древния тъмен олтар на земята. ...
Умният човек задавал умни въпроси, а глупавият човек отговарял с глупави отговори. Глупавият човек не разбирал умните въпроси, а умният човек не разбирал глупавите отговори. И станало така, че и двамата се объркали. Дали въпросите, които се задават, са умни, и дали отговорите, които се дават, са глу ...
Тръгвам, за да се завърна - изнервена и уморена от престорени приятелства, изсъхнали сърца и изхабени думи. В понеделник сутрин автогарата е празна и ръмжи от самота. Двигателите предвещават заминаване, а заскрежените стъкла на автобусите - нежелана слепота. Стоим! Аз - на единия край на света, ти - ...
- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...
Цял ден обущарят трака, чука,
има всякакви обувки тука.
Черни, бели, цветни, старомодни,
с чудни форми, малки и огромни.
С токчета високи, със каишки разни, ...
Фалшиво аз показвам, сякаш от своето се крия...
И нови спомени стремя се да натрупам, а старите дали ги трия?
Открия ли стратегия, сърцето си ще защитавам от разрухи...
Да мога вече да съм себе си, а не да бъда сляп сред глухи...
Дали намерих път? Дали не бяха два? А накъде ме водят? ...
Здравей и заповядай в моя скучен свят,
където думите не шепнат, а крещят,
където болката е скрита, но и стене,
а в душата има само пламък - не горене...
В приказки празни смисъл не намирам, ...
И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...
Поредна нощ - в кръвта - алкохол,
самичка седя в празния хол...
с пресъхнали устни и блясък в очите
се губя отново назад към мечтите.
Държа без сила чашата празна, ...
Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...
Реших го вече, край! От днес нататък
ще се усмихвам, ако ще напук.
И всички тъжни мисли, без остатък,
и болки, и сълзи - далеч от тук
ще пратя, ще се заредя с надежда, ...
Тежък аромат на сладко грозде
обзема празната бетонена кутия.
Главата ми се замайва, а устните ми искат още.
Ненаситни са за вкусната магия.
Дробовете са запълнени със тежък дим, ...
"Отлитащи неусетно, се нижат годините.
Броеницa шарена - аз я наричам Живот.
В нощите неспокойни бродя из руините
на преживени спомени. И вия. Като койот.
Обхождам тъмните им обширни владения. ...
Все същото небрежарско парче, но с други най-любими небрежари:)
Ще стана аз голям епикуреец.
Ще стана философ-алкохолик.
На всичките невзгоди ще се смея.
Ще бъда сам за себе си велик. ...
Твърде дълго скитах се по безпътната шир!
Сили не ми останаха!
А те ме молиш за мечти - отдавна са продадени!
Любов да давам, вече непосилна съм!
За обич те смятах, а как грешила съм! ...
Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се раз ...