Спомен, затворен в кутия.
За малко оставен на рафта:
„Аромат, впит в пожълтяла хартия,
опитах и от тебе тайно да скрия.”
Запечатани в плик без подател, ...

И няма как да бъда друга,
щом хванах ПЪТЯ (не погрешка),
но вместо да съм ти в услуга,
изкупвам грехове, с болежки.
На мен в кармичната игра ...

Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла e за да погали сламеноруси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света.
Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцет ...

На път с любовта ще тръгна аз,
за да намеря теб и твоето лице,
от къде ли да започна аз не знам,
спомена за теб ще ме води все.
Жестоко е да чакам часове без теб, ...

Още едно изпълнение на Гергана Тачкова от песните на Мариза.

Казвате, че си избираме сами съдбата?
Хммм, в това не съм напълно убеден,
имах години наред да мисля в самотата,
чрез словото Господно отново сътворен.
Кога и какво съдбата ще ни предостави, ...

Млада, пурпурна трева,
ликува и се къпе във роса.
Събира слънчеви цветя,
но вехне по изгубена мечта.
Иска да види как обагрени листа, ...

Самотата дали я познаваш?
Тя не е човек когото можеш да опознаеш,
тя е мисъл която не забравяш,
тя е капка която минава през всичко.
За нея няма грях нито страх провалящ нейните мечти. ...

Постой още мъничко така. Да го погледам… Да потъна в цвета на бадемовите му очи, да вкуся от красотата им. Да докосна с върха на пръстите си косата му, да я погаля. Да вдишам от аромата му и да го запомня. Да седя така до него и да го гледам непрестанно без да знае. В мислите си да му хващам ръката, ...

Ода за късата памет.
Червени бабички и старци,
изпаднали в деменция,
с въздишки бъбрят, сътворяват
История с превенция. ...

Изчезнал блян самотен,
безбрежно тиха пустота,
стоя и чакам още
да си отиде вечерта.
И с нея да изчезне ...

ЩАСТЛИВА КОКОШКА
Аз Кокошка съм щастлива,
като волна самодива,
а цената на яйцата
ми расте до небесата. ...

Любов, ти всичко ми отне -
и смях, и сълзи, и сърце.
Аз мечтаех да се вкопча в теб,
да притихна в твоите ръце.
Любов - тръгвай си от мен, ...

С очите твои, така безкрайни
и с усмивката, така омайна,
пленяваш ме, като рибар в дълбочини.
А думите, изречени от устните ти,
оставят ме безмълвен, ...

… някъде в Началото… и след това...
Нямаме нищо общо.
Това и аз потвърждавам.
Измислих си любовта ни рошава.
Нощем иска. Денем не дава. ...

Неделно утро, улицата спи,
а слънцето усмихва се сънливо.
Във стаята е много, много тихо,
кафето недокоснато изстива.
Една самотна чаша аромат, ...

a(i)mer*
имам проблем с вкусовите рецептори
и не мога да разбера –
сладко ли е
или горчиво ...

Обичах те, не мога да те мразя -
ти бе щастието в мойте дни,
споменът за теб прекрасен ще запазя
ще забравя всичките беди.
Ако ни срещне някога живота, ...

Очаквам те, а пролетта нахлува,
във клоните събудени цъфти.
Полето вън за ласките жадува
на топло слънце в младите треви.
В стъблата, възродени от магия ...

Слънцето се отразяваше по повърхността на малката рикша на Тамир. Беше едва средата на Април, а улиците се бяха пропили с неприятната миризма на пот и тежко сандалово дърво. На където и да се обърнеше виждаше търговци, които нервно пренареждаха стоката си отново и отново, с надеждата някой да се спр ...

Любимите могат да ви разлюбят,
приятели могат да ви изменят.
До края си тръпнат, да ви не загубят,
единствено майките в целия свят.
Децата ви могат да ви изоставят - ...

Кукуригат петлите. Почти се разсъмна
и нощта по стрехите се стича.
А очите ми още са страшно безсънни -
цяла нощ тъмнината са сричали.
Цяла нощ са броили овце и кошари, ...

Искам, искам да те има
в моя ден и в мойта нощ,
пролет, лете, есен, зима -
искам те за цял живот.
Да се будя сутрин искам ...

С чашата към дъното
Всеки божи ден става със мисълта
как ще стисне в ръцете си чашката,
всеки ден върви по пътя към гибелта,
а така силна и неутолима е в него жаждата. ...

Заредил пълнител с коментари
и прихванал с мерника целта,
порази къде когото свари!
После... дълго лъскаше цевта!
Бяха коментарите критични! ...

Просто малко забава...
:)
Иначе -винаги съм смятал, че студентите ще ни измъкнат от тази дупка, в която ние и тези преди нас сами се вкарахме...
Успех!
:) ...

Коя е тази старица грозна, с посивели коси,
която пътя ми пресрещна?
Чии са сбръчканите, уморени очи?
Коя е босоногата жена отсреща?
Защо излязох сама посред нощта? ...

Отново не се получава,
кой е виновен за това?
Нещо пак се разминава
и помръква радостта.
С мъжете вечна разпра, ...

И сега със какво? Със какво да закърпя душата си,
този пролетен цвят, избуял върху острите храсти,
тази топла сълза, съхранила небето в очите ми
и доляла любов във олтара на бившите страсти.
Със какво ще летя? И къде да намеря крилете си, ...

Беше празник, беше радост и бяха поздравления.
Писах писма и поздравих всички, поздравих и теб, любов моя. И във всичките ми поздрави имаше капчица от любовта ми към теб, тези капчици правеха всички мои поздравления много по-красиви от всеки друг път. Не казвам, че с тези поздрави съм мислил само за ...

Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "
Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги.
Ще оставим ли вратите з ...

Как да те забравя
Как да те забравя, как,
без да мога себе си по малко да убивам?
И когато мисля си за нас,
безразлично своя да заспивам? ...

Светъл лъч, сякаш истинска магия,
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.
Толкова време не се събуждах. ...

Искам да съм розов цвят,
безгрижно гален от слънчеви лъчи,
с роса по своите листа.
Да ухая нежно в тъмна нощ
и да пленявам младите влюбени. ...

За самоубийците на пътя
Край мен фучат колите безразсъдни...
В гърдите си се тупа глупостта!
Забързани към пътища отвъдни,
от гдето няма връщане в света... ...