Сега въря през долината на канцерогенните черва
към задната врата на съня.
Смъртта е засищане,
а Животът е глад.
Керванът на стрелките се отдалечава, ...

Беше възрастен човек и живееше сам в съседния апартамент.
Не знаех много за него и рядко го виждах, почти не излизаше от дома си. Една жена идваше, от Социални грижи, и му носеше храна.
От други съседи бях разбрала, че навремето бил лекар, но не само по традиционна медицина. Казваха, че бил нещо кат ...

Доктор Хавиер Раес
Измина доста време, откакто Инна се изнесе от дома му и Хавиер стана друг човек. Никой от двамата му родители не го попита каква беше причината да се разделят. Разводът мина по взаимно съгласие, само с адвокати. За да забрави този кошмар доктор Хавиер запълваше времето си с усъвър ...

Пилците се броят наесен
Защо все мърмориш, човече,
очите присвил недоволно?
За теб, то е ясно, е есен,
за внука обаче е пролет! ...

Докато пътувах в рейса за стоматолог,
проведох странен диалог
със дядо, дето като чудел се какво да прави,
решил в сълзите си да се удави.
Че пиянските сълзи са много и горчиви, ...

1.
Не може да се каже, че дежурство при минус сто и петдесет градуса е нещо приятно, въпреки термозащитата, която даваше бойния скафандър. Къде по-хубаво е да си в базата, в някое уютно сепаре на бара, да пиеш нещо топло и да дишаш свеж въздух, а не като сега - да се преглъща киселият вкус на негови ...

Изскърцва тъжно дървеният под
под леките ми плахи стъпки
и хладен вятър вее от отворения вход,
от въздуха прашен поемам тежки глътки.
Краката ми из къщата ме водят все напред, ...

На моята България
Българийо, за мен най-скъпо струваш!
Със нищо аз не бих те заменил!
Обичам те, щом делници празнуваш,
а и когато истински скърбиш… ...

СЛЕД ЕСЕННИЯ ДЪЖД
Когато есенният вятър разоре небето
и сивата мъгла над хоризонта падне,
и слезе мрак сред клоните на голите дървета,
и нощ внезапна скрие късно пладне... ...

Грях ли е това, че ме измисляш
като тайна обич на балкона?
Да бъда твойта Жулиета искаш
и с любов да нарушим закона.
Верен ще останеш ли до края ...

Какво са дните ми
Какво са дните ми
без сладостната тръпка,
която в сърцето ми звучи?
Какви са моите песни, ако не са изпети, ...

Софийска сага 2
Глава първа - част втора.
Нарамил торбата със сутрешен хляб, вехтошарят отново буташе тежката ръчна количка по заледените павета. Боре му беше дал три голями самуна за цената на един, защото сутрешният хляб, така и така,утре въобще нямаше кой да го купи. Хем правеше добро, хем хлябът ...

Предисловие
Обичайте, без да очаквате ответна обич. Подарявайте, без да очаквате благодарности.
Тези, които не ви разбират и гледат да ви използват, са нещастни. Съжалявам ги.
Да си поставиш за цел да радваш хората, е трудна мисия. Трябва да ги опознаеш.
Понякога цял живот не стига, за да разбереш к ...

Неподредени мълчания
Във нощите тихи
оставам със себе си,
приглушено стискам в шепи
любовта ти, ...

Отрони се...
От устните ми,
не стигнала очите ти,
една замаяна и влюбена усмивка.
Направи изящен пирует ...

Аз седнах на бара и запалих поредната цигара.
И тихо, сама в самотата, заплака с мене тишината.
Обърнах се. Неговият поглед ме вцепеняваше.
Очите му, мили Боже, ме изгаряха.
Исках да го целуна. Но разумът ми ме спираше ...

Любов! Любовта е сляпа – гледа не с очите, а с душата.
Любовта е като живак върху дланта. Дръж си пръстите отворени и ще го задържиш. Стисни юмрук и той ще се разхвърчи на всички страни.
Всяко нещо, което ограничава свободата, не е любов. Любовта и свободата са двете крила на една и съща чайка.
Има ...

Оставяш бляна,
за да го имаш,
оставяш мечтата,
за да се сбъдне,
оставяш любовта, ...

- Гретхен, нали има ангели? - попита малката Роузи.
- Не знам, Роузи, може би...
- Но как "може би ", Гретхен?! Та нали ако аз съм добра - помагам на мама, лягам си рано и си мия всяка вечер зъбите, татко и ангелите с него ще са щастливи, така той ще е доволен от мен и ще идва по-често в съня ми... ...

На кораб съм аз,
изгубена в морето
на очите му.

Толкова много ù се искаше да умре, така бе най-правилно, така искаше тя.
Тя бе тъй красива. С огнени къдрици, с тъмни, дълбоки очи, с най-широката усмивка, която озаряваше дена на всеки човек. Всички я обичаха заради красотата ù, всички ценяха мъдростта ù. Тя отваряше сърцето си за всички и беше тол ...

Неспирното хищническо жужене стихва за миг –
няма живи свидетели, жилата не оставят следи.
Кошерът беше кутия за спомени – вече не.
Днес мухлясват захвърлени в нищото питите мед.
Восъчни рими се стичат по устни от восък – ...

Аз вярвах, че ще бъдеш моя ден,
че ще сме двама - някаква магия!
Освобождавах чувствата си в плен,
уверена, че с теб ще ги развия.
Обичах, призовавах пролетта, ...

Защо жестока е съдбата
и от рано младите събира?
Защо прерязва им крилата,
защо тъй рано те умират?
Затихна твоята усмивка, ...

Липсваш ми.
Следите от горещите сълзи по бузите ми го доказват.
Липсваш ми.
И устните, шептящи глухо твоето име, го изказват.
Липсваш ми. ...

Последиците от глобалното затопляне бяха факт. Течението Гълфстрийм беше спряло заради разтопените ледници и то не можеше да затопля северните води, респективно атмосферата. Така климатът се побърка и след затоплянето настъпи рязко застудяване, което доведе до ледена епоха.
Виктор се беше загледал в ...

Бих искал някой ден, да замина за Бургас,
и по тъмно да пристигна.
Да тръгна в полунощния час
по плажната алея да събирам мигове!
Ще има смях, китари и жени, ...

От джип генералски надниква
едра банкянска тиква.
Нейното време вече настана.
Само тя остана във бостана.
От съседната градина ...

На вятъра копнежа бе да намери листото
и, гледайки го, да го обуздае всред себе си.
На вятъра тъжната песен бе любовна,
но изтрита от илюзията на слънцето,
докато не срещна брега на твърдия камък, ...

РЕКВИЕМ ЗА ПЪТНАТА ВОЙНА
Всеки ден умират хора,
всеки ден се лее кръв,
тук черешката е в спора,
всеки иска да е пръв. ...

Небето е разтворило
пухкавия си чадър,
от който
капки се процеждат,
засилват се и звънко ...

Гласът на самотата е скрито страшилище за околните.
Яростта в тишината е като замахващ чук към пироните.
Отнесеност глупава, неуместна, смешна и погрешна.
Поднесеност нехубава, невежна, сляпа, неизбежна.
Камбаните удрят, но не за Великден, а за Погребение. ...

Лутам се с протеза, отчуждена,
лутам се из нравствения дим,
чудя се: и тя ли е щастлива,
щастлива в този светъл ден.

на жена ми Нури
По право на света принадлежа,
но той от вчера вече не е моят.
Загърбил най-красивата лъжа,
пришивам тънка сянка зад завоя. ...

А казват, че било
жестоко
да се провират тъмни мисли
в Душите -
някъде дълбоко... ...

Семе от добро
Искаш ли да видиш през моите очи
колко малко има по света семе от добро
и колко много сълзи,
и боли, боли... във всяко мое ядро!? ...

Пъстри лъчи, цветна усмивка,
озарени от него, дори и прашинките стават звезди,
Дъги от облачни блестящи извивки
Абаносено черни красиви очи.
Не е магия, нито странно понятна мечта, ...

Мъжът вървеше по пътя,
път, ужасно стръмен, кален и жесток...
Бе забравил що е то надежда, радост и усмивка;
бе забравил всички, себе си дори.
Вървеше цял живот по този път. ...