В планината
Небето бездънно е синьо.
Препуска небесният кон...
Опивам се, като от вино,
във скута на топлия склон. ...

ДУНАВЕ МОЙ
"An der schonen blauen Donau..."
Johann STRAUSS, 1867
Едно черно начало на устрема лих,
и в Евксинския понт - един черен финал... ...

Онази сила на живота, която тласка към летеж,
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...

Сладникаво
Отново сам, отново там.
Къде ли? Знам или не знам...
Един молец и паяк в ъгъла се смеят -
враг и жертва в клопка, ...

Поспри се, за Бога! Достатъчно скита
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви. ...

Нали знаеш, има едно чудо...
Едно, такова... сещаш ли се?
Като от онези, дето те карат
да се усмихнеш.
Става ти едно весело... слънчево... ...

Остани, тихо моли душата
и безпомощно крие сълзи,
остани, плахо шепне устата,
самотата безкрайно боли.
Остани, не поглеждай нататък, ...

Когато се паля, всичко
пламти.
Когато се паля, всичко
гори!
Тежко на всички, ...

Сдържани сълзи
наум пророних,
затваряйки очи,
мъката прогоних,
но тя преследва ме безспирно, ...

Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...

Никой не разбира тази игра,
защото тя си e без правила.
Всеки прави това, което иска,
издържа този, който му стиска.
Бог е създател на всичко това, ...

РОДЕН ГРАД
Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
За тебе и в съня си паля свещ
и мислите ми будят калдъръма. ...

И по пътя към своята истина,
вместо кон оседлал – колело,
ще научиш езика на мислите,
ще си меч, после щит и перо!
Че животът е странно понятие, ...

Две момичета и осем момчета се товарим на потрошен автобус.
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...

Луна над Царевец
(балада)
Огромна като скръб,
като декор в театър
по крепостния ръб ...

До тука бях с добрите маниери!
Подмятаха ме дълго като плик …
От днес и аз ще бъда лицемерна
и пускам в сила грубия език.
Ще бъда лоша, даже безсърдечна. ...

На есента листата плачат,
със мен, със теб, с отминали тъги
по небосклона все ги влачим
и газим, клети, своите дъги.
Отминали тъги ...

Никога не е твърде късно...
стенанието събужда ме в нощта...
гласът ти кара ме да се влюбя...
Но дебелата стена от теб ме дели...
не съм влюбена... просто се нуждая от теб... ...

ПОНЯТИЯ
Мъдрият не казва "Никога".
Умният не казва "Винаги".
Честният планини не вдига
между себе си и другите. ...

Fireal - Ariel
The leaves are falling down (Ariel)
The leaves are falling down (Ariel)
Starting to see my life
Fall to the ground ...

Посветено на шестгодишния Йован от Босна,
с когото се запознах през Декември 1990 г.
при едни много странни обстоятелства…
Две кървави петна отляво.
И тишина, ограбена от ритъм. ...

Устата ми бе пълна с мили думи,
но нищичко да кажа не успях.
Човърка Дяволът ума ми
и внася смут и гняв, и страх.
И той ли завидя на любовта ни? ...

И защо ми е, Господи, дадена даром жена -
не успях с нея даже брашно и прашинка да смеля.
Само чувствам как мислите гаснат една по една:
да си спретна гнездо, да натрупам имане и челяд.
И защо ли, когато й вдъхна безсмъртна душа, ...

Господи, защо така реши
и ни направи всичките различни,
а после ни ориса със един аршин
да гоним слепи щастие митично.
Ела да видиш, Боже, как ...

Магия.
/шега/
Чаровнице, какво направи с мен,
та нямам нито миг почивка,
без твоят глас, ...

Тъмно ми е. Отвътре, отвън.
Студът ме лишава
от право на избор.
Следи и сенки крият съблазън,
унищожават настоящето, ...

Той идва, както винаги
от Север…
И носи дъх на
ледени висулки,
но колкото и ...

Изстрел. И след него нищо.
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...

1
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огр ...

Понякога ме дострашава
във тъмната и празна стая,
не те намирам и тревожна...
изглежда сякаш невъзможно е
да те докосна! ...

Трабант и Ферари
Едно наперено Ферари
на паркинг сам-самичко свари
очукано Трабантче сиво
и го попита закачливо: ...

В нейния посредствен, стар роман,
надлъгваха се овехтели истини.
Героят в него винаги бе сам,
понеже беше главен. И единствен.
И героинята му винаги бе тя - ...