Българка Не знам с каква ли орис съм орисана? За радост или мъки съм родена? В книга на съдбата ли съм вписана, та пак в българка съм преродена? Аз пленница на любовта си съм изконна. В багрите на чергите съм писана и вплетена в оглавници съм конни. Пак българка съдбата ме орисала.

Поискай силно!
Нарисувай с мислите
най-шарените чувства и мечти.
На фона на най-топлите предчувствия -
тъгата с радост и със вяра оцвети! ...

В изчезващ свят си избрах
грешната роля
На измислен герой
влизам в старата кожа
и усмихвам се глупаво ...

По бялата пазва на зимата
януарска сълза се стича.
Блести и крещи незримата
тъга на снега безразличен.
Януарска сълза замислена, ...

Бяла светлина, поток извира
в дълбочина от нейната душа.
Благословена от Твореца да лекува
душата първо, после и плътта .
Не лека орисия, отговорност ...

(из раздела "Лична хигиена" на книжката "Червенобуз юнак")
Като огладнеят, всички
първо се измиват, знам.
Ала с мръсните ръчички
аз пък бързам все да ям. ...

Какво им струва да се правят на всесилни -
и божествата имат своите съмнения...
Те не без уговорки и отплата са отпили
от живите води на сатанинските владения.
Властта над множеството от невежите е сила, ...

ЗАВРЪЩАНЕ
На синовете ми Драгомир и Светлозар
Прибирам се полека у дома
от тъй отдавна и от тъй далече –
под слънцето, под старата луна ...

Завръщане
Връщам се в родната ми къща!
В която детството отмина,
в съзнанието като спомен ми се връща
красотата на пъстрата с цветя градина. ...

от Добрин Петров
Не ме плашù, Съдба! Недей,
по твоите си начини коварни...
Спрù мрежите си да плетеш около мен,
не ми разкривай тъмните си тайни! ...

До кога
Като кокошки ние
цял ден ровим във
боклука -
за няколко трошички ...

ОТКРОВЕНИЕ
Аз самата съм едно откровение
на радостта и болката, която е с мене.
Аз самата съм една надежда -
развихрена като ветровете силни. ...

Часовник прашен на скрина ми стои,
бавно, бавно песъчинките брои;
отмерва времето, което си лети
и да го спреш не можеш ти.
Песъчинките са малки, златни перли, ...

Като бучка захар
се разтопи целувката ти по устните ми.
Душата ми - географска карта
с непокорени местности - пулсира.
Дълго чаках своя откривател. ...

Искам от онези любови,
които болят,
които оставят белези,
които те пребиват от чувства...
Любов, а всъщност - ...

Аз взирах се в студеното прозорче,
броейки разтопените снежинки,
претичващи по леденото блокче
като прекрасни малки балеринки
и мислех си за цветните къдрички ...

- - -
Опитвах се, бягах все по-надалеч,
но всъщност оставах в пленяваща близост.
Дъхът ти е най-безпощадната сеч!
На етер ухае... от твоята риза! ...

Аз виждам, че досадник станал съм,
но ми повярвай,
нямам избор.
След толкоз вакуум нагнетяван...
от костен мозък ...

А имаше любов,
а имаше целувки.
Неспиращ зов
и винаги усмивки.
Защо така се случи? ...

В очите нежни пак се вглеждам -
искрят, даряват ми любов.
Tе всеки трепет на сърцето ми нареждат,
но няма ли ги, животът ми е тъй суров.
Като свещи ароматни ме обгръща ...

Сега ще гръмна като газов бойлер
от яд, безпомощност и див копнеж.
Направо чувствам се оскубан бройлер,
безмозъчен, неталантлив, невеж.
Тя беше тук, приседнала на края, ...

Как да разбера сега,
че твоето сърце тупти
за някое друго лице,
което те гали с перце.
Как можеш с лекота ...

СТРУВА ЛИ СИ ?
Дали си струва насред камънаците
цветята си любими да садя,
повярвала, че разгадавам знаците,
кодирани във твърдата земя...? ...

Розата бяла на този свят е родена,
за да дарява на земята красота.
Но мислил ли е някой, че е тя влюбена,
и чезне, гасне по една мечта.
В живота си кратък - дните не броят се, ...

Стоя самичка с бабата в стая
и мисля си кога ще дойде краят;
оставих рожба, майка и родина,
да дойда тук и станах една слугиня.
Какво се случи, така и не разбрах, ...

Лицемерни бъдете!
И високомерни...
Зачерквайте всичко
вечерно и получерно
у другите! ...

Кръстопът
"И когато го въвеждаха в Царството Небесно, един човек, озадачен от това, което вижда, попита един от ангелите:
- Защо и в Рая има престъпници, лъжци и прелюбодейци?
Ангелът не каза нищо, а просто подви ОПАШКА и замина някъде из дебрите Райски!!!"
Нищо свое не намирам в тази пустота. ...

Разрушена и гола душа,
премаля от зловещи камшици!
Ще си тръгне, тъй както дошла -
по надежда от остри бодлици.
Подхвърлете ù шепа земя! ...

Изморих се да бъда скала
в океани от мъжки тревоги.
Изморих се да бъда добра
или, може би, просто не мога.
Искам нещо да вика във мен ...

На пътя сив стоя сама...
не виждам нищо пред себе си,
но знам, че трябва да вървя!...
Тръгвам бавно, с болка в душата...
Вятърът съблича и последната ми дреха... ...

Седя си вкъщи, а навън е сняг и студ.
Дъхът ми по прозореца играе...
Някой е положил нечовешки труд
тез дантели скрежни, фини да извае.
Толкова изящност, нежност, красота ...

Беше къс разказ. От най-късите. Жалък и неубедителен. Не ставаше. И си го знаеше. Беше чувал за други къси разкази, за които се носеха легенди. Самодоволни критици с дебели очила и димящи лули ги възхваляваха неуморно, изписвайки безкрайни страници. Разкази с късмет. Не беше от тях. Не ставаше. И си ...