Застанах до прозореца, погледнах към небето, към луната, към звездите. Погледнах бавно догарящата ми цигара и наполовина празната чаша с вино и в този момент осъзнах, че точно тук на този прозорец беше началото, а сега и края на всичко. Всичко започна на този същия прозорец и всичко отново ще завърш ...

ЛЮБОВНИ СВЕТУЛКИ
"Аз съм любовната светулка на мечтата" -
прошепна в съня ми непознат женски глас.
Триста любовни светулки да светнат
и да прогледне тази мечта, ...

- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...

Бог създаде мъжа,
за да му даде сила.
Бог създаде и жената,
но за да ù даде сърце ранимо.
И същият този бог, ...

Изгубихме се някак с тебе, Господи...
Не идвам вече в бялата ти църква.
И ти не идваш в мислите ми бродещи.
Доброто някак с лошото обърках.
Раздадох и последната си риза. ...

До теб съм, мили, не тъгувай!
Знам, трудно ти е... случиха ти се беди.
Силен си, ще издържиш.
Ще минеш през всичките неволи,
има какво да те крепи. ...

Студено е, вече усещам как всяка открита частица от тялото ми изтръпва от докосването на хладния, сутрешен въздух. Потрепервам леко само при мисълта. По-тихо е от всякога, сякаш целият свят бе потънал в сън. Чувам как сърцето ми бие, как кръвта тече във вените ми. Чувам го толкова ясно, както чувам ...

" За някои тъгата е спирка, за други - безкраен път"
надпис върху стена в София
Здравей, госпожице Тъга!
Днес зърнах голото ти рамо...
Не знам защо, но досега ...

Не плача.
И не се смея вече.
Ах, върни ми
безгрижните
влюбени дни, ...

Декември дойде и пак събуждат се мечтите,
надеждата обира паяжини в нашите сърца,
ще дойде Коледа, след нея Новата година,
с искряща светлина прогонват мрака в нашата душа.
Играчки лъскави събуждат позаспали чувства ...

На всички, които са чели "Блогът на местния идиот" и на всички, които не са го чели, подарявам за Коледа новата си е-книга "Коледната песен на местния идиот". Тя може да се чете и разпространява свободно и безплатно, има я публикувана онлайн, а също и във формат pdf и fb2. За подробности -
Весел Цан ...

Мило мое дете
Днес, на твоя имен ден,
знам, с енергия си зареден,
искаш много да празнуваш
и с приятели да полудуваш. ...

Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега ...

- Но защо човек сънува? - пита Поетът.
- Питай защо се събужда - казва Дара.
„Лавина” – Блага Димитрова
И аз не исках много пъти да се будя.
Подреждах си живота във съня. ...

Нека споделя защо и как искам да бъда със жена.
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...

Понякога, само понякога
ужасно завиждам на жалкия щраус –
заравя главата си в пясъка
и мигом изчезва житейският хаос.
Не е ли това облекчение! ...

ТРИ СЕСТРИ
Любовта и красотата –
завистливите сестри на човещината;
любовта е до време –
красотата е до голо и плешиво теме; ...

Всеки ден е като нов,
всеки ден е равен на обичам,
като написано във малка строфа,
в която срещам някой друг, различен.
Някой непознат, горящ, ...

От миналото нищо не отричам.
За бъдещето сляпо не гадая.
Навярно бил съм някога обичан,
дали ще ме обикнат пак - не зная.
Не се побирам някак си в калъпа ...

Дългите самотни дни,
безкрайните и тъжни нощи,
без теб,
без обич,
без усмивка, ...

Търсех себе си. И често се разочаровах толкова много от това, което намирах. Имах един вътрешен образ, който отвън имаше съвсем друго измерение. Те напълно не съответстваха. Никак даже. Това ме плашеше, смразяваше ме и се питах дали отново ще мога да продължа напред. Страхът тогава бе по-голям от ме ...

Момичето
Вчера плака и валя...
Днес пак вали и пак и е така...
Замислено и замечтано,
момичето поглежда го през рамо. ...

Път
Понякога съм просто наблюдател
на случващото се във този свят безлик.
А друг път просто съм посредник -
на финото, което грубото във мен, ...

На Недка и Цоньо Цоневи
Тя ласкаво го води под ръка
и той върви уверено до нея.
Минават по градинската алея
и дълго се разхождат из града. ...

Когато идваш уморен при мен,
събирам в шепа твоите надежди.
Обличам ги за малко в самота.
Стигат ми любовите ти прежди.
Когато тръгваш уморен от мен, ...

В този двор дръвче посях,
в този двор сам си играх,
и то с мене бързо ще порасне,
и то с мен накрая ще увехне.
Знам времето не жали млади и стари, ...

Прости й ти, че няма повече да те завива,
че няма аленото ти лице да гали,
тя всяка вечер неговото тяло ще завива
и неговото алено лице ще гали.
Прости й ти, че няма да те помни, ...

Бряг срещу бряг. Нямам мостове,
само река помежду им.
Нямам табели, ни помен от знак
със ярко изписани думи.
Влак подир влак, без коловози. ...

Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градският часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...

СПОМЕН
Разглеждам снимчиците пожълтели,
оттам ме гледат усмихнати лица
на свежи, жизнерадостни младежи,
със дръзки мечти, със пламенни сърца. ...

Хей, животе - изплезих език,
да те следвам - същинска къртица,
a пък уж обеща да си кротък и тих -
(за какво ли ти плетох терлици)
Склерозира съвсем - взе да бъркаш посоките ...

Да си призная, когато ми се стъжни в живота, гледам да се мяркам по-често при Гелето, моят по-възрастен братовчед. Това го правя не толкова заради роднинското внимание, колкото да почерпя хумор от извора, защото Гелето си e един непресъхващ извор на хумор. Той живее сам, но при него винаги има по ня ...

Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...