Изминах дългия си път
Изминах дългия си път,
приятелите истинските вече ги няма.
До мене просто не стоят
хората, с които хапка съм деляла. ...

Горите на Залеза
0.1.0.1.0.1.0
„Пространството и времето са невъзможни за овладяване променливи.” С това константно знание се раждаше всеки берим-изтари и се бореше да го промени през цялото си съществуване. Всепризнаването на расата им бе дело на поколенията космически архитекти, инженери и строите ...

Можеш ли без грим да си красива,
щом хубостта ти всеки я краде,
а ти да си безумно търпелива,
но никога с подвити колене?
Да бъдеш като приказка, която ...

Наполовина разделена,
бях аз победена.
Търсех в хиляди лица
другата част от света.
Но теб нямаше те там ...

Не знам за мене ти доколко мислиш,
но аз те мисля и си те мечтая...
Не знам доколко ти сега ме искаш,
но аз те искам, страстно те желая...
Не знам в момента колко ме обичаш, ...

Помня деня, когато играехме хорото.
В болка, в тревога ти бе до мен.
Ти възвърна вярата ми във доброто.
След мрачна нощ изгрява ден.
В утрин свежа галят ме лъчи. ...

Главица навело,
нежно и бяло,
поглежда свенливо
кокиче красиво.
Над снежна покривка ...

Умирането на сърцето е нещо, което
не можеш да разделиш с никого.
Африканска поговорка
Верният път е само един –
погрешните са хиляди. ...

Отлитаме...Долитаме..
И търсим в старото гнездо
останалата топлина
крилете ни да сгрее.
И как след всяко скитане ...

Виж самотните ми стъпки в пясъка...
За малко изчезва от очите дори блясъка...
Ти си сам. И аз сама.
Сам самички сме ние на света.
Отне ни много време да докоснем ръцете си, ...

* * *
Ранни цветове, опърлени от късен сняг.
Душата ми тъгува оголяла,
че без плод наесен ще е пак,
когато всички плодове са дали. ...

От чертите крехки, чупливи
животът ми черпи виталност,
с теб, любов, само живея
в жалката сива бруталност.
От очите си със златен прашец ...

Толкова време не си ми казвал,
че ме обичаш.
Крия магии в женската пазва
и ги наричам.
Дано те стигне първата люта ...

Диви лебеди
(от поетичния цикъл "Приказни мотиви")
В талигата на скърцащото Време
седи Елиза. Плаче и плете...
До нея са копривените ризи. ...

Милиони снежинки,
хиляди листа...
Падат в мрака
на моята душа.
Сърцето ми умира ...

Епилог
.............................
Надничала е цяла нощ в прозорците звезда.
Докосвала е с пръст ефирното си отражение.
Личат копнежите - говорила си е на глас сама - ...

Отново съм тук, в твоята реалност,
прегръщаш ме нежно, говориш ми тихо,
твоята усмивка и моята усмивка
се сливат в слънчевата мекота.
Слънцето клони на запад, ...

Посветено на децата от група"Маргаритки" ЦДГ"Щастливо детство"
Обичам ги децата!
Те са ми въздухът и водата,
островът са на чистотата!
Те са ми опора и сила ...

Българийо мила,
красива страна,
обичам те много,
Родино една!
Премина през робство, ...

Интересното в живота на някои хора е, че имат възможността да присъстват на собствената си екзекуция. Но другото важно събитие, което никой не преосмисля, е, че някои екзекуции изобщо не трябва да се състоят. Паниката е в състояние да накара човек да се превъплъти в каква ли не роля, в какво ли не, ...

Миньор е моят татко –
миньор ще съм и аз!
Ще бачкам без заплатка,
пък вижте ме тогаз!
Ще къртя като татко ...

Спомням си колко дълго време ми отне, за да се докосна до любовта ти. Тъгата беше в дните ми. Тъгата бе изпълнила сърцето ми, но надеждата го караше да тупти. Болката течеше по вените ми, така както нажежената ми кръв. Нощите, в които заспивах обляна в сълзи, дните, в които умирах... живеейки. Борба ...

Толерантност
Защо се чеше котаракът?
Защото има бълхи.
Изтичвам при ветеринаря.
Фронтлайнът му се свършил, ...

Вървяхме с група хора. Една малка част от тях ми бе позната, останалите виждах за пръв път. А може би и за последен преди да стигнем края.
Бяхме на различна възраст. Имаше невръстни деца и едва движещи се старци. Присъстваха и хора като мен, на средна възраст, тепърва запознавайки се с тайните на жи ...

Любов непозволена
Любов бе пламнала гореща,
мислих си, че ще е вечна.
Това поне бе моята мечта,
да не остана аз във самота. ...

Като ухание
на роза -
всяко вдъхване
поражда светове -
омайни, ...

Мъката е смачкала Човека
Пребит от мъката върви Човека...
От зъбите ù е излязал мек!
Татрузи се едва по кривата пътека...
За болките си той си търси лек!... ...

Небето с шалче от коприна
крайпътното дърво зави -
да го потопли. Иде зима
отвъд смълчаните гори.
Мъглите в дрипи от кълчища ...

Тъга
Не си отивай, тъга!
Остани с мен
в моя дом и в мойта
душа. ...

Ще се намери някой луд да оправдае
цензурата в моите гърди.
Да я приема и дори обича,
макар да го ранява и боли.
Ще се намери някой луд да се опълчи ...

Нали обичаше ме силно
и бях вселената за теб.
Нали вярваше ми безрезервно,
а виждах промяната у теб...
Нали желаеше ме страстно, ...

Да знаеш и да не искаш да повярваш,
че винаги след залеза настъпва мрак -
това е висша, свръхчовешка дарба.
На обречените да живеят във смъртта
и да я превръщат във живот. ...

Искам сега с Вас да споделя
колко съм възмутена аз
от тез жени неразумни,
що захвърлят рожбите свои
като вещи ненужни. ...

Изкривени сенки бягат покрай мене,
виждам уморено слепите лица.
Някъде във неизвестното - в безкрая
бързам да открия своя край във вечността.
Миражите потъват бавно в океана от тъга, ...

Аз ще ти кажа...
Още я обичаш...
Чете се ясно в твоите очи.
Ти затова и не мечтаеш -
със миналото си и все си във "преди". ...

Аз кокошка съм щастлива!
Курникът не е за мен,
а свободна и игрива,
вън разхождам се цял ден.
С моден гребен, перушина, ...

Стоим и се гледаме. Той се усмихва по онзи, скришния начин, с който си мисли, че никой не го забелязва и не вижда малката трапчинка на лявата му буза, малко под крайчеца на устните, която се появява само при специални случаи. Познавам те – си мисля, не само емоционално, но и иначе, въпреки че ти мис ...

БЯЛА СВОБОДА
СВОБОДА = ЛИБЕРТА = ЛИ . БЕ . Р т А = 31 квадрата . 42 кв.км . 4 региона + 8 кв.км = 5 216 кв.км – това е архитектурен план с календарен кадастър за градска урбанизация на 190 080 жители ( виж чертежа).
Л = 3 = Литий – хим.ел. №3
И = 1 = Идрогено – хим.ел. №1
Б = 4 = Берил – хим.ел. №4 ...

Разстилай въглени
под нозете ми, Господи!
Тръпна душа е прихваната!
Сребърна нишка въздига се
от тъпан и гайда пресукната. ...

Не, не съм се усмихнала,
това са само следи
по очите подпухнали
от многото ми сълзи.
Не, не съм се усмихнала, ...