Тази вечер луната ставаше свидетел на малък емоционален апогей. Нямаше караници, нямаше сълзи, просто тишина... Снегът навън вече затрупваше и последните сиви парченца от земята. Вятърът пееше своята печална песен, а всичко наоколо беше притихнало и слушаше внимателно.
Там, в тази хармония от звуци, ...

Намери ми небе, във което да вържа душата си,
да не бяга от мен всеки път, щом самотен замръкна,
за да скита сама през баири - по друми и пътища,
и щом стигне до изгрева огън от съ̀лзи да стъкне.
Намери ми сърце, дето иска само да остане ...

Автобиографично
Ретро
За всичко вече писахме.
Живота - не проспахме.
Не въздух - сажди дишахме ...

Повечето от хората приемат думата ,,начало'' като някаква светлина там, в края на тъмния тунел.
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но ба ...

Остани!
Твоят дом е сърцето ми.
Остани!
Ще те топлят ръцете ми.
Остани! ...

МАЙЧИНИЯТ КОМПАС
На моят син
Невинност детска в погледа ти има
и с чистота тъгата ми топиш...
Недей очи затваря, мили сине! ...

Събужда се то сутрин с мрънкане
и целият му ден така отива,
мърмори кисело то чак до стъмване
... и вижда всичко във нюанси сиви.
Не е доволно то от времето, ...

Нощта изпъна нежната си струна
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето ...

За себе си поиска всичко. Само
вината искаш да делим по равно.
Виновен ли съм аз, че ти със слама
поиска огън да гасиш. И пламна.
Крещеше ти сред пламъци любовни ...

Лунни еднорози
Ако луната може да се сипне
в златни трици и трохи сребро
у шепите на някой скитник –
какво ли би помислил той? ...

(Тази пародийка не е моя. Със специалното съгласие на автора, мой приятел, Мирослав, лекичко я пригодих за сайта и реших, че трябва да се види от повече хора. Приятно забавление!)
(Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)
Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. М ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Късна нощ. В семейното легло
лежат си двама. Марчето и Пешо.
Той просто инженер, тя – филолог
в английската гимназия. Не щеш ли ...

Хей, стари приятелю,
защо се оставяш на сивото,
стари ми скъпи приятелю,
не загърбвай у себе си дивото ...
Хей, стара моя любов, ...

Залипсваш ли ми, слепвам спомени
в букет от миналите сбъднати мечти.
От мислите със цветните палитри,
рисувам те във моите очи.
Потапят във зениците от синьото ...

Хей, детенце, я се спри
и в този Детски кът влезни.
Той е пълен с чудеса
за добричките деца.
На батута скачай ти, ...

Докато от небето се сипе бяла красота, аз седя и гледам сивите новини. Там ми казват, че не е хубаво да излизам, мога да закъсам с колата, може някой да ме блъсне. Може без да искам да се озова на някоя хижа, високо в планината, където няма ток. От екрана ми говорят, че мога да измръзна – трябва да ...

Понеделник - светло начало,
меко син небесен плюш,
слънцето е разполовило
облака с меден ботуш.
Млечни точки на хоризонта ...

Нявга сравнявах те
с Коста Цонев -
бяхте ти и той.
Нявга не говореше много,
говореха твойте ръце. ...

от Добрин Петров
Топлиш ми сърцето с доброта,
аз пък дадох своето без страх.
годините отлитат, сякаш на шега,
но не съжалявам аз за никоя от тях. ...

Погледни ме! Не в очите,
а в душата надникни ми!
Призови ме със мечтите,
ако можеш, обикни ме!
Не защото те обичам! ...

Когато на вратата ми почукаш, Смърт,
ще те посрещна с топъл хляб и сол.
Ще те омая с благи думи.
И ще ти говоря за безсмъртие!...

Аз искам да те гледам
Ще те прегърна аз!
Но стой - да те погледам!...
Със теб не се насищат
моите очи... ...

ВИДЕНИЕ
Защо съм тук, на този бряг напукан,
край който Дунав влачи сив гръбнак?
Защо пристигам всяка вечер тука,
сбогувам се и се завръщам пак? ...

За някои сигурно звучи като алтернативна версия на Благоевското творение "Що е социализъм и има ли той почва у нас" и вероятно написаното ще събуди различни реакции.
"Да, ама не!" Тук става дума за нещо по-различно от "марксистко съчинение" .
Всички "сериозни" телевизии (ако в България все още някоя ...

“Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.”
Петя Дубарова
Дремещото коте на морето
мърка тихо на замижалия бряг, ...

Романс край синьото езеро
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...

Да дишам,
да дишам
не мога,
всяко дихание
причинява ми ...

Ти вечност – миг раздаде трепет
денят ми светъл приглуши в тъма.
Уби живота в мене, блед и крехък,
погуби личността, преди тя сама...
Излъгани надежди все раздаваш ...

*****
окапват листи
есен търгува вечност
със старо злато
***** ...

Мъжете, които до днес съм обичала,
подреждам усърдно във радостен пъзел.
Във чувства възкръснали с тъга коленича –
безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.
Как искам да взема от всеки по нещо - ...

СЕКСЪТ И ГЛАДЪТ
Естествен мургав тен.
Косата ù е черна.
Живее ден за ден.
Обича ефимерно. ...

Отново е нощ, а аз съм сама,
безсилна съм даже да плача.
Виси над прозореца тъжна луна
и споменът нищо не значи.
На молещи длани обърнала гръб, ...

(приказка за пораснали)
... на всички Жени, които са ме
обичали: с Любов...
Аз
...Във дън горите тилилейски ...

по-леки и от атоми
нотите на нощта се лутат
между първия и петия час
на трамвайните линии
електромагнитни полета ...

Мила, тъгувам да гледам снегът как лудува
в моето поле, как го носи северен вятър...
Мила, боли ме да гледам снежинки да се целуват...
Мила, уморих се да бъда статист в този театър...
Мила, боли ме да мисля за чужда постеля... ...

Не ме състарявай - аз още цъфтя...
Не ме унижавай - аз още държа,
не ме пренебрегвай, дори и сега -
аз още съм хубава, млада жена...
Не ме подценявай, не ме наранявай, ...