Много болка в живота си понесох
и страдания безбройни изживях,
в морето на забравата отнесох
това, което в миналото бях.
Повярвах на въздушни обещания, химери, ...

от Добрин Петров
Нощем по пустите улици
пак се разхождам. Самотен...
Под лампите, дето мъждукат,
вятърът тъжно косата ми роши. ...

Като празен лист хартия...
Гледм те. Изпивам те.
Изпивам всяка твоя усмивка,
всяка дума, излязла от твоите уста.
Искам те. Жадувам те. ...

Любовна мъка
Изпитвам към теб любовна мъка,
ти живота ми обърка,
психиката ми се вълнува,
тялото ми по твоя милост бленува, ...

За много години на всички!
Успех!
:)
Появили се сякаш от нищото,
сред покоя на хладния здрач, ...

Гледам хубав филм за отминало време и си мисля: животът не е нещо извън нас. Изглежда много явен извод, нали? Дори какъв извод?! Въпреки че несъмнено сме наясно с това, често имаме усещането и правим нестихващи опити да се убедим, че не е точно така. Признайте, не сте ли си помисляли, че животът ви ...

Вятърът играе си със снежната вихрушка,
небето рони сълзи по заледената земя.
Вкочанените дървета с ледени висулки
привеждат се от болка, студ и самота.
Така е и в сърцето ми сега, студено, ...

Валентин Кангалов
Отново в спомените си заровен,
сред майски рози, усетих твоя полъх,
как нежно шепнеше - не си виновен,
не съм и аз виновна... поех си дъх... ...

Ден. Улици. И хора.
Вървя объркана нанякъде.
Накъде отивам?
Откъде се връщаш?
Не знаем. ...

Позна ли ме?
Това съм аз -
усмихваща се с утринното слънце.
При теб дошла съм с капчиците дъжд
и с облак от мечти, по-сини от небе. ...

Утрото настъпи като рутина.
Всеки ден еднакви стъпки прави.
А душата ти, за да не е сама,
от моята безспирно граби.
Целуваше ме, сякаш съм една - ...

Измежду тихите стонове на утринния дъжд
се събудих изтръпнала, прималяла
със спомените от съня ми с онзи мъж,
за когото никога не бях и мечтала...
Дъждът се сипеше и валеше, ...

Тунелът на живота ми е крив и влажен,
завива в грешните посоки всеки път.
Дори съдбата на онзи плъх гаражен
си струва да харижа тази моя плът.
Разядена е вече от безчувствените мисли ...

Има толкова много неща, останали в мен от
Нищото, а в действителност,
когато гледам на нещата - виждам
Твоите очи.
Предварително отписан съм от всички. ...

Само ако знаеше!!!
И всичко е разбъркано в главата ми -
ред няма… и чувства препускат - като птица в клетка са били -
сами, измъчени и бледи, но сега птицата във облаци лети…
По теб изтлява… няма да се приземи!!! ...

Тихо се сипе
поредният сняг,
галено щипе
финансите пак.
Дръвцата свършиха, ...

СЪН
Аз съм птица тежколитна
със прекършени крила.
Волята ми монолитна,
на парченца веч е тя. ...

Аз съм жива вода -
омагьосах сърцето ти.
Всичко в него събрах
и ще бъде довеки.
Аз съм тиха вода, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Двама ВиК монтьори –
стар и опитен, и млад –
ще отпушват шахта в двора.
А отвътре… адска смрад… ...

Текст и музика Десислав Ванков - изпълнение Revelation band BG

Ти спомняш ли си първите ни срещи -
безшумни, плахи, но и като вик?
Вик, който тихомълком ни пронизва
и дните ни превръща във единствен миг.
А спомняш ли си думите омайни, ...

Не мога да редя красиви стихове,
душа не ми остана за това,
навярно така съм орисана -
... да търся и да не намирам
любов и топлина. ...

Все сънувам, че спасявам светове.
Цял живот насън се боря.
Все сънувам, че месия съм -
една надежда за милиони.
Все сънувам справедливост, дух непокорен. ...

Приятелите с тебе ще са винаги,
когато си добре, или не си.
Когато паднеш… ръка ще ти протегнат,
ще те измъкнат и от блатото дори.
Когато виното горчиво е, ще го изпият ...

Дядо ми Глимур на степен пета
(Фантасмагорична измишльотина)
Преди време, ехее, не помня га беше, се рових в къщните мазета
и беше гъст сумрак, че не бях дръпнал пустите пердета!
Напипвам нещо странно, като хулигански бокс, хм? ...

Живея с вярата, че
перката на вентилатора
не се върти напразно...
Нощта мълчи, прикрита в себе си.
Денят не казва нищо важно. ...

Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето о ...

Един поглед може да преобърне живота ти,
да разбие сърцето ти или да го окрили,
да те превземе с носталгични спомени,
да разруши, или да съживи твойте мечти...
Един поглед... само за един миг, ...

Бе нощ, но ми се струваше, че е по-сива, отколкото всички, които досега съм преживявала. Наистина, чувството ми за представа относно света бе малко претъпено, но нямаше как, животът се налагаше над мен -да живея. Често си седях у дома и мозъчето ми извърташе невероятни изобретения, но те, макар да и ...

Самотни, сиротни душите се реят,
бродят и търсят в света натъжени,
но копнеят и знаят, че ще намерят,
ще се вричат в мечти нереални и смели.
Тогава в сумрака нещо проблясва, ...

Зимна приказка
Студът окова неусетно стъклата с вълшебни, блестящи цветя.
Сниши се небето да сгрее в прегръдката облачна сънна земя
под приказна снежна премяна, обшита с пайети искрящо сребро.
Лудешки се вихри неспирно снегът в пируети на бяло танго. ...

Обичам те като дума в стих,
като песен, запята наум,
като усмивка, в сън заспала,
като дъх на свежа гора,
която вдишвам и се разтварям, ...

Очите си затварям -
отново тебе виждам,
усмихвам се широко
и започвам да мечтая -
за теб, за мен, за нас. ...

Позна ли ме?
Защото аз съм другата.
Не тази, дето ти си я измисли -
безкрайно преданата, влюбената,
лудата, ...

02.
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...

ГОСТЕНКА
Здравей! Не мина май че много време,
откакто бе във скромния ми дом...
Тъй свикнах с близостта ти покрай мене,
че вече не нахлуваш тук със взлом. ...

Аз без теб - спокойна,
с квадратната тишина,
с кръглата празнота,
с цилиндричната болка,
със елипсовидната надежда, ...

Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...