Сякаш вечер тъгата сече
плодовете на своята дързост.
Като дъх я издишам далеч.
А освен нея в мен няма друго.
Страх ме е да се впусна напред ...

РЕШЕНИЕТО
Решението е винаги на една ръка разстояние! Единственият проблем е накъде ще се обърнеш...
ИСТИНАТА И ЗАКОНЪТ НА АРХИМЕД
Истината е тежка, но винаги изплува на повърхността! Понякога... и под формата на лайно.

Остани в мойте мисли като миг несъбуден
и докосвай със пръсти - всяка нощ любовта,
остани във съня ми болка с дъх пеперуден
и рисувай в ума ми с нощен прах утринта.
Остани във сърцето нежен пулс от циклами ...

В тишината на сърцето
чувам Неговия глас:
"С вас съм и съм там, където
в дълбините на сърцето
ярко свети Моята звезда." ...

На flame
Прекрасно е да вярваш в чудеса,
във всички съкровени мечти,
в магичната сила на обичта,
в щастието, в човешките души. ...

Да ме запомниш си мечтая,
когато нежно гукахме си двама.
Като птиче беззащитно мило,
на кравайче в скута ми се свило.
Играех с теб и хубаво ми беше, ...

Шест часа сутринта. Рано е, а не ú се спи, разтърка очите си, леко метна пухестата завивка и, ставайки от леглото, усети студа как се забива като борова игличина по кожата. Наметна си набързо грейка на гърба и влезе в кухнята. Включи котлона, сложи джезвето и, докато завря водата, вече беше облечена ...

И тази сутрин пак ще стана с усмивка
ще се обърна и ще видя нея.
„О, пак е тук, не иска ли почивка?
Без нея много по-добре живея.”
Ще стана тихо от леглото, ...

Снежна планина.
Ска, щека, ръкавица.
Cтъпки към върха.

След като храносмели обяда си, боата Сиси тръгна на разходка. Беше в добро настроение, подсъскваше си весело, а птички и пчелички пригласяха и внасяха липсващата мелодия. Изтегна се на един камък и замря - това беше живот, мамка му! Добре, че успя да избяга от цирка. В гората нямаше кой да ù каже ко ...

Като бяла птица всяка сутрин идваш,
в момиче нежно ти се преобразяваш,
до мене тихичко присядаш
и щастие в сърцето ми донасяш.
Природата с глас те е дарила ...

Няма да мисля за теб...
Когато правя сутрин кафето.
Когато отварям пощата си.
Когато звъни телефонът.
Когато чета стихове ...

3
Той беше млад плъх! Амбициозен и с войнствен характер. Това, прибавено към неуместно голямата му гордост, че е плъх, го правеше пръв претендент по линията на царското плъше семейство. Имаше само един проблем: За да бъде официално признат, той трябваше собственоръчно да убие едно човешко същество. ...

Обич тежка като смъртта
В друг живот навярно ще сме двама.
В друг живот, далече от света.
Но в този свят за нас надежда няма.
Тази обич ми тежи като смъртта. ...

Толкова съм малка сега – без крила, снижена, принизена,
скрита в една искрена и нежна сълза –
стичаща се по окървавената душа и преродена
от истината на една мелодия ранена.
Дали светът сега се преобърна? ...

Стига с това мъртво вълнение.
Вятърът надига глас.
Рибите хвърлят хайвера си
и морето изплаква над тях.
Не броя моряшките възли ...

Предколедно
Слънцето следи през мигли в небосвода
непукизма на мъглата и безочието на студа;
между мрежите им хора морно бродят
в лабиринта на града на Минотавъра. ...

Болката се разкъсва на хартиени
късове и полита в безветрие,
искам да открия панацеята
на болните си мисли и да се
излекувам от бездарие, ...

ПОЕТИЧНА ТЕТРАДКА
НА ЕДНА ПЛАГИАТКА
* * *
Ах, философия и медицина
аз учих в нашата родина… ...

- Татко, моля те, чуй ме. Госпожата страшно много хареса моята картина и каза, че ще участва на изложбата за края на годината. Толкова съм щастлива, не можах да повярвам, че се случва! От всички девети класове само аз се класирах. Не се ли радваш ?
- Пак твоите глупости! Вместо да си учиш уроците, т ...

Луната кашкавалената пита
търкулна върху масата на здрача,
отхапа си парченце облак-скитник -
звезда прегърна с финеса на мачо...
Засвири вятърът на флейта чудна ...

Ставаш рано сутрин от изпомачканите чаршафи, виждаш някаква физиономия в огледалото и ú казваш: "Пак не са ни издали!"
За Наталия имаше и много по-лоши дни от този - дните, в които въобще не можеше да се надигне и да каже прословутата си реплика. Тя се надяваше едва ли не да предизвика всемогъщия гн ...

Студ и мрак... всичко е потънало в тихата
и призрачна мъгла, а аз какво търся?!
Черни перелини са се спуснали над града
и като паяци отровни убиват в мен страстта.
Хладна нежност усещам в близост... ...

Не се умира от любов, така че
ще те преболедувам някой ден.
Ще чупя, ще крещя, дори ще плача,
но ще привикна да не си до мен.
Очите ти навярно ще забравя, ...

Майска вечер
Каква сребриста майска вечер
с луна велика и звезди,
дошла от скитане дълечно
душата ми да натъжи… ...

Черно цвете
Кадрите от филма се сменят
и сякаш прилеп трепва с крила.
Двама влюбени в залата на съседни места
са се хванали за ръка. ...

На нашето място
Там на нашето място -
със вкусните гъби
и любимата сервитьорка,
бяхме много щастливи ...

Жертви на жестокостта
Жертви прави ни жестокостта,
живеем в лошо време,
назовава се с различни имена,
основното е „престъпление”. ...

Реколта 67
Най обичам ония дребни винарки,
дето над моето вино кръжат…
Размазват отрова по капките
пръснати… Но бокалът за тях е твърде висок. ...

Аз имам ужасна нужда от думите.
Не ги подбирам – и ми е все едно.
Искам да поведат смешно - безумно,
абсурдно – веселото си хоро.
Да се кривят, да скачат и ръкомахат, ...

Аз не знам как
да продължа
сама
напред.
Не бих могла ...

Ако решиш да дириш корени на злото
сред мрачните дъбрави на душата си,
която уж познавал си до вчера.
Ще си преборил същото до някъде...
Не подир твойта тленна смелост, ...

Ще има утро. Винаги ще има.
Ще съм тук, ще чакам
тиха и усмихната,
както винаги съм чакала.
Ще се върнеш, зная. ...

Спомени прекрасни в сърцето ми остават
за отминалите сладки дни,
Животът е прекрасен, осъзнавам,
и не заслужава той сълзи.
Аз искам бясно да живея, ...