Взирам се в себе си.
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето ...

Под купчината черна пръст
остана цялото ми детство
и този тъжен, буден кръст
сега е моето наследство.
Наоколо е мъдра тишина - ...

Не мога да съм тъмнина. Боли ме
от липсата на блясъка в очите.
Обичам синевата с твойто име
и тя ме следва в нощите и дните.
Искрите в здрача мислите ми палят, ...

HEINZ KALAU Fragen
Ach, er hatte sie so viel zu fragen,
als sie endlich vor ihm stand.
Da hat sie die Augen aufgeschlagen,
hat gelaechelt, nahm ihn bei der Hand. ...

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Днес есента сред мислите ми шари
и рони най-красивите листа.
Така осъмвам, с клони оголяли,
като ръце, протегнати в нощта,
да те прегърнат, голи и раними, ...

Синът ми каза “Тук е по-просторно.
Оттатък, дето татко ми почива,
гората пази сянка и не дава
душата му да полети на воля…”
Погледнах аз простора, мили татко - ...

Добрите хора по-малко живеят –
(откривам тази истина смутен).
Дали защото повече милеят,
сами скъсяват земния си ден?
Добрият носи чуждите неволи, ...

Когато прегърнеш ме
за добре дошла, засиява
моята душа!
Когато погледа със
моя срещнеш, казвам си: ...

По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...

Keyboards, arrangements, soundtracs & vocals: DANIEL AVDALA
....

Когато искам нещо да се случи,
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите, ...

Разпукаха се пъпки на съмнения.
Очите ми боляха от миражи.
Душата ми не е във настроение –
стъклата не превръща във витражи.
Натровена от толкова неистини, ...

Какво е любовта...
Очите ти са пълни със звезди -
любящо-мили, нежно-хаотични.
В очите ти са моите мечти
и радостта, и болката излишна. ...

Прегръщам те и виждам
детска радост по твоето лице,
несметната усмивка на едно дете.
Прегръщам те и виждам
неизпълнени желания, ...

Картичка
Едно море от картичка ме гледа,
изрязано във подходящ формат,
но бреговете му - два къси реда,
към хоризонт напразно се стремят! ...

Остани. Въпреки догадките- остани.
Заспи спокоен. Въпреки неразбраното- заспи.
И помисли дали ще останеш и утре,
дали ще заспиш и после и пак
до изгрева да не се съмняваш в това, ...

В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольовата.
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е дале ...

Тя е вълната изменчива,
Той е ронливият бряг,
Тя е щурата, ветрогонната,
Той - страхливо изплъзващ се.
Тя е опасно непредсказуема, ...

Все тъй се реди открай време светът:
на гняв и любов, по форма и цвят.
Вървиш ли, вървиш, а все кръстопът.
И повече няма. То колко е свят?
Такъв си е той. С размер на кашон. ...

Погледни ме, любовнико,
обикнах греха си,
не виждаш ли - пия
кръв от дланта си.
Умирам малко, не боли, ...

Повелите разказват, че когато си загубиш брачната халка, ще те сполети нещастие или ще изгубиш любимия си...
Носех и ще нося спомена за онзи кристално чист плаж и покоя в райския кът, който открихме за медения ни месец. Незабравимо пътуване...
В днешно време лесно можеш да замениш един обреден пръст ...

Мразя да сънувам те,
но ти идваш във съня ми.
Мразя да рисувам те,
но там си пак – върху листа ми.
Мразя да жадувам те, ...

Щом настъпи есен,
някак по учебник
обвивам се във своята кора
и нарочно хората отпращам.
Оставам гола и сама. ...

Върхове желае всеки,
най-добре се чувства там,
но никой не може навеки
на върховете си да бъде сам.
Защото той тръгнал е от ниско ...

На отсрещния бряг
те познах с цвете в ръка
и студена блещукаща сълза
по румените ти бузи
Пътеката пред мен пропада ...

И пламъчето се полюшва,
свещта запалена, стоически откъртваща
сълза подир сълза и пак сълза...
Край нея светлина - съдбата на актриса.
Фитил и восък - нищо сложно, ...

Годините на прехода бяха още далеч и децата, незнаещи какво ги чака един ден, тичаха безгрижно около блока. Унесени в игри и закачки, се нижеха летните дни на осемдесетте.
Имаше един човек, болен от детски паралич, който редовно ставаше обект на подигравки. Ужасни подигравки.
Децата, може би несъзна ...