Помниш ли онази вейка
с воал от падащи шубраци,
гласът на птица песнопойка
как разплака здрача?
Наднича със око на крадец - ...

Ела! Открехвам ти вратичката към моето сърце. Нали загуби ключа сред нощните си скитания, а после и бравата разби , за да нахълташ в него и да бъдеш всичко, за което тупти. Ела, да видиш каква тъмница е, каква бездна от заключени мечти. Ела отново да докоснеш чувствата, прашясали от неизползване. Не ...

Аз съм във тебе и ти си във мене -
нас ни не плаши пространство и време;
аз съм небето, а ти си земята -
влизаме ние в хармония свята.
Аз съм морето, а ти си вълните - ...

Дали и той без обич страда,
или като отшелник остарява.
Дали на розите се радва,
или е полужив несретник.
Дали изплаква си очите, ...

Светулки - сребърни лампички,
точици живи
гасят тъмнината.
Бръмбар - черен великан
пълзи между тревите ...

РОДИНА
Какво си ти? –
Сълза, въздишка, бяло чувство?
Думи, хвърлени напусто?
Цървул развързан на светец? ...

страдание
Мъка оковава моята душа,
нещастието ми е отредената съдба,
с път и без път посока не намирам,
на едно и също място ту отминавам, ту се спирам. ...

... Вятърна ласка,
слънчев лъч,
вълна тласка,
ноемврийска глъч.
Гларус, ...

Минах през ада и рая,
моя прекрасна, далечна мечта,
любовта ми е птица, която
те следва в деня и нощта.
Бленувам, горя и сънувам ...

Очакване... живо през есенни дни
и в нашите сънища зимни...
Картина... щом леко затворим очи,
с теб в нея за миг ще преминем...
И музика... нежна, която звучи ...

От обич
Сега се гледаме накриво.
Ти искаш пак да си над мен.
А аз от теб се браня диво...
В кавгата ни съм разярен. ...

Да срещнеш приятел
Бездомник смълчан на пейка седи,
пес уличен във него се взрял,
клекнал, за миг не отделя очи,
другар по съдба в човека познал. ...

Сирия - Чак до небето
--------------------------------------------------------
Autori: Marco Liverani
--------------------------------------------------------------
Автори: Марко Ливерани ...

Taylor Swift - Speak Now
I am not the kind of girl
Who should be rudely barging in
On a white veil occasion
But you are not the kind of boy ...

I'm not that hich is present
I'm not and what I want to be
I can not love you as I would like
I can not change even if I
I can not speak and think as I would like ...

-----
Светът е усмихнато слънце -
следдъждовно изгря отзарана!
И вече май нищо не търся,
ти си мойто последно имане! ...

Привидя ми се вчера във сайта,
че си станал на Ботев побратим
и отчаян си хванал гората...
Само нещо да питам... приятел!
Ще се кротнеш ли, или ще пишеш ...

Дочула
ромона
на ручей –
лъчезарният
смях ...

Не събуждай лошата в мене -
ще съжаляваш, обич, за това!
Не събуждай лошата в мене -
ще изгарят твоите сетива!
Страни от нея, нека знае, ...

Боли ме от раздялата... Боли,
сякаш съм по счупени стъкла вървяла,
но не краката, а душата ми кърви,
парчетата във шепи съм събрала.
Да те предпазя, да не стъпваш там, ...

Звънни ù късно през нощта,
не плаши се, че ще я събудиш.
Помогни ù да усети нежността.
Нима можеш нещо да изгубиш?
Подари ù цвете, ей така, без повод. ...

Ти помниш ли онези скрити трепети –
прохождахме като деца за първи път.
Като долитащи ята от лебеди
криле разперваше любов във нашта гръд.
Пред нас мечтите бяха теменужени; ...

Той е толкова очарователен, че всяка жена се извръща след него. Някои жени се извръщат след колата му, естествено. Той е мъжкарят. Всяка една от нас го бленува. Красив, нахакан, умен, възпитан, прекалено интелигентен, за да рискуваш да го излъжеш. Проблемът е, че взема души. Взема ги и ги погребва в ...

Аз съм причината
за доброто
и лошото
за многото
и малкото ...

Всичко е добре, когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следва ...

Искам да попитам някой икономист: При каква лихва се отпуска кредитът на доверие?
Землянино, не викай срещу всеки астероид: „Само да ми паднеш!”.
Специално за фотографи – извършвам “баланс на бялото”... на очите.
Как ли щеше да свърши приказката, ако Червената шапчица не беше срещнала Вълка, а Бика? ...

Тръгвам. Защо? Къде? Нима вървя? Не, само в мислите си...
Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде. Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с хора. Но те не са тук в този момент.
Те са някъде другаде. Вероятно бързат за ...

Странно как ми избяга сънят,
щом реших да рисувам живота си.
Взех бои, взех дузина платна
и забърках мечтите с въпросите.
На платното изгряха звезди ...

Когато вляза в старата къща,
отново виждам твоите очи.
Споменът за теб отново ме прегръща...
споменът за отминалите дни.
Когато отворя старата врата, ...