Нарисувай ми, художнико, любов,
тъй чиста, като утринна роса,
тъй ярка, като слънчев небосвод,
тъй искрена, като сълза.
Нарисувай ми, художнико, любов, ...

Дните се отронват педантично –
като капки от дъжда
застигат се.
По прозореца пред мен се стичат
монотонни ...

Усмихваш се! И знаеш!
Усмихваш се, така изглежда!
Но болка има в твоето сърце!
Усмихваш се, нали,
от кеф! ...

Чрез другия
Защо сме от тревоги обладани,
дали от страх за идващите дни,
нима не вярваме на любовта ни?!
Света да се стопи, не сме сами! ...

Лица с балони
и в балоните... лица.
(спукани)
Не, те не са!
(спомен) ...

Студът е в мен…
И властва
точно
заради онези думи,
написани от теб за някого… ...

Всяка вечер, щом си ляга малкият Огнян,
чаша мляко му се дава, да расте голям.
Все се сърди, че му казват „малчуган“,
а пък той се перчи - вече бил голям.
Приказки чете му мама, да се отнесе ...

Отдавна те затрупах с камъни -
на тънките змии храна да станеш,
на тъмно да умираш, да изгниваш,
луна и слънце да не видиш.
Клетвите ми били са напусто - ...

Драконова песен
Изкушена те чувствам,
в тебе глад е притихнал,
скрит зад маска намусена,
демоничен и вихрен. ...

Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели ...

Зaщo cъм тyк?
Kaквo мe тyк зaxвъpли?
Bъв тoзи кpaй, cpeдa нa пycтoштa.
Tyк нямa кoй, ни - кoй за да пoдxвъpли!
He cъм cкaлa, a кaмъчe в cвeтa. ...

Остани, само миг остани
и не тръгвай от моите мисли,
цяла пропаст сега ни дели,
а сърцето ми още те иска.
И не пита дали е уместно, ...

***
Ще те срещна ли някога?
Някъде? Ще дойдеш ли при мен?
Ще ме познаеш ли... някога?
Ще дойде ли този ден? ...

Кратка проза
... когато го видя на последния ред. Мургав.
Красив. Внушаваше увереност да постига
обещаното на себе си, с цветно присъствие.
След оня огън не намираше място близко ...

А днес аз безмълвна стоя.
Около мен вали тишина.
С въпроси е пълен света -
колеги, домашни, деца!
Дори пред себе си не мълвя. ...

Сутрин рано е, бухтички пържиш,
за да има закуска любимия...
После пак във леглото се връщаш,
щом разбуди се - ти си на линия...
Съблазнителна, топла милувка, ...

Бездушна риба на латинска сцена,
такъв си, щом говоря за любов.
Страстта ми ще запали цялата вселена,
студен, безмълвен си като картоф!
Аз се тръшкам от година, ...

Баба Злата
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата. ...

БАЩИН ДОМ
Бащин дом, нежна милувка
в спомен нося вред.
"Малка, спретната къщурка,
с две липи отпред." ...

Тъмната нощ е разплела коси,
целия свят е приспала.
Всички небесни звезди угаси,
всички самотни - прибрала...
Само едничка звездица трепти - ...

Само ще е трудно да си тръгнеш...
Имам си една мечта.
Искаш ли да ти я споделя?
Искаш ли да те допусна
в моето сърце? ...

" Вали, всичко стана мрачно, в душата ми есента натежа толкова, че потисна сълзите ми, трудно усещам дори себе си. Искам да крещя, искам да извикам пред всички колко ми е тежко, а дори не знам как да се обоснова. Усещам едновременно празнота и пренасищане, усещам апатия и в същото време се интересув ...

Когато ме поискаш, ще съм с теб,
ще се завърна още по-обичан,
прегръщайки те с чара на поет
житейски мъдър, чувствено-лиричен!
Когато ме повикаш, на мига ...

Поканих я и тя не ми отказа,
уви се нагло и ме задуши,
но пък достатъчно ревнива се оказа -
напада ме, заканва се, крещи...
Аз знам, че ú е време да си тръгне! ...

Венера и кръв
Като статуя през нощта
Жертвоприношение
На боговете легнали на бездомно празно легло
И пак им е тясно ...

В КРИВОГЛЕДИЯ МРАК
Ти си птица в юмрук
и замръзнал капчук
е сърцето. Сълзи вледенени.
Гледаш с плахи очи ...

Строшиха въздишките кварцови
на времето подредения ход.
Разтече се гримът на пластове
от красиво измислен живот.
Поспряха мечтите ми, хукнали ...

При залеза на слънцето
виждам твоето лице в небето...
Разположено в дланите ми,
усещам как сърцето ти бие.
Виждам танцa на вятъра ...

---------
Ти дойде през септември. Помля като гръм
всички чувства, думи предишни.
И още се питам - жена или съм
разцъфнала пролетна вишна! ...

Посветено
И в този стих ще съм откровен.
Дойдох тук да те спася от ада,
за да обикнеш единствено мен
и повече никога да не страдаш. ...

Слънце, пясък и море,
над теб е синьото небе,
до тебе любовта расте,
в миг те гледа смаяно дете.
Вяра в сърцето ти се вижда, ...

Омръзна ми да вярвам в приказки! Поне
една от тях да беше станала реалност…
Наслушах се за принцове и за коне –
(Конете днес са просто тривиалност…)
Не искам принц! И аз не съм принцеса ...

Живот на длан
На Мили
Днес държиш живота си на длан
и сама редиш самотните постели.
Болката във мрака е закон, ...

Аз в сърцето си злоба не нося,
просто имам уста и език.
Неудобни са мойте въпроси
и отвръщат ми често със вик.
Не веднъж съм охулван и плют. ...

Празен поглед над празна душа,
излъгани напразни надежди...
Само тъпата болка във ляво сега
ми напомня че още съм жива.
Тъмнината, приятел добър, ...

Мараня
Селото беше до морето. Спрях с мотора да похапна и почина.
Беше рано сутринта, през лятото, когато чувстваш особената бистрота на тишината. Кръчмата беше още затворена, затова приседнах на една от дървените пейки отвън да изчакам стопаните да дойдат. Имах достатъчно време да мълча и да гледам ...