Обичам ги, когато се обичат
и в любовта един на друг се вричат.
Погледнат ли се, както само те умеят,
очите им сал второ слънце греят.
Копнежът им един за друг омайва, ...

крехкото стръкче любов -
саморасляче от дните есенни топли
в душата ми поникнало
нежно в тъмното светлее
и ми спомня ...

За алкохола, вредата и ползите. Направих едно проучване и стигнах до извода, че в повечето случаи двама души като седнат на чашка, не сироп за кашлица, разбира се, след втората обиколка стават първи приятели. Много редко се случва да се стигне до скандал и побой. Започва се със:
- Свободно ли е? Мог ...

Разминахме се, скъпи...
ти не си същия, любими.
Почакай, копнея да
прошепна веднъж
поне "Обичам те!". ...

Ти си сън от отминали нощи.
Лъч надежда в далечни зори.
Във сърцето ми свиваш се още,
аз те чувствам, когато кървиш,
и напомняш за себе си с болка, ...

Майчина сълза
Искам да съм майчина сълза
изстрадана в предродилна болка,
от тройна мъка да се преродя
и да запея песента на сойка. ...

Дали има нещо струващо си мъката,
мълчаливи герои, забравени чеда божии,
клети героини открили рая или пъкъла,
своя свят възкресявате като стожери.
Ликувате един в друг, когато се огледате ...

Да не бе онзи ден,
в който те видях..
Да не бе онзи миг -
в него теб пожелах.
Ако не бе, ...

Не мога да намеря онова толкова дълбоко чувство, което ме кара да вярвам в себе си. Силна съм само на думи и това прекършва в мен всяка надежда. Тръшнах вратата на теб и всичко наше, оставих един живот, в който обичах само теб и за теб живеех. Продължих сама напред вярвайки, че съм силна и мога да с ...

НАЕСЕН В ПАРКА
Край нас разстлал се е квартален парк чудесен -
със борчета и клен, с липи и със бреза,
но защо ли в тази тиха златна есен ,
с красотата си навява ми тъга? ...

В България нищо не е както и каквото трябва да бъде !
Включително и ние - и недоволните, и доволните.
Защо е така ли?
Защото:
- не ни пука от нищо, докато не засегне нас лично или член от семейството ни; ...

(27.06.1986 - 09.09.2011)
Празна стая, без живот,
липсват листът и перото.
Млад поет, човек-народ
се катурна във леглото. ...

Как искам, много искам да ти подаря простори
със дъх на сол, със дъх на меки, сънени лъчи,
но птица аз не съм, а полетът е просто алегория
на онзи смисъл, който с първия ни дъх горчи.
Как искам, много искам дъжд за теб да сътворя, ...

Обичам леката ти утринна усмивка,
когато сънлива едва приплъзвам до вратата.
И погледа обичам ти, когато
ме видиш рошава и някак непозната.
Без думи те приканвам да останеш ...

Тъмни порои. Червени очи.
Огън в мене. Всичко гори.
Ставам стихия.
Вятър и бяс.
Всичко мога да срутя - щом съм обзета от страст. ...

Разхождам се по звездните пътеки
и често търся пътя към дома.
Защо ми бяха всичките успехи
щом черна дупка гълта ми съня?
Безбройно много звездни кръстопътя ...

Мога да те почувствам...
Мога да те усетя, ако искам...
Мога и да те имам,
но сякаш не искам.
Две тела в едно се слели, ...

... когато
се страхуваш
от високото -
не се опитвай
да летиш. ...

Празен съм като открито море -
покрито със светлина пространство.
Като хоризонт, изпълнен с пурпурна меланхолия,
отразена от огледалото на нощта
и закована от звездни лъчи в съня. ...

Живот – труден.
Живот – борба.
Живот, в който всички сме роби на властта.
Брат, брата си убива за пари,
а най-голямата алчност по високите етажи на властта се корени. ...

Накани се Бай Вътьо
днес гъби да бере
и бодро се запъти
към близкото дере.
Щом първата откъсна ...

Време е за виното последно.
Време е за чашата -
да се строши
и в нейните парченца
залезът да се оглежда. ...

Не, не искам аз повторно да те срещна,
със безчувственно сърце от лед!
Не искам аз отново да посрещна,
поглед сиво-празен и объркан мироглед!
Не я искам любовта, в която ...

* * *
Стичаш се по бузата ми.
Не искам да те трия.
Попиваш в мен.
Обич. ...

Зелено, всичко е зелено:
слънцето, заплело се в косите ти,
трапчинката на лявата ти буза
и кожата ти, лебедово мека,
с която тази нощ си казах: "Сбогом!" ...

ВЪЛЧИ ВРЕМЕНА
(басня)
Дошло разделно време,
да няма накъде!...
Властта да стане бреме... ...

ЗОГРАФЪТ
Там, върху белите платна,
изографиса своята душа,
нарисува заветната мечта
с багрите на цветната дъга… ...

Да се греши, разправят, е човешко.
Ала веднъж ли само ти сгреши!
И всеки път, след всяка твоя грешка,
веднъж дори не ми се извини.
Обичам те, макар че често бъркаш. ...

Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. ...

Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...