Тъмнината ми сряза зеницата –
сякаш в кадър на Бунюел.
Оттам твоят образ изтече –
топъл, кървящ, незабравен,
лудостта ми достигна зенита си, ...

Ще се боря
Забрани ми да споря, да мълча, да говоря.
Забрани ми да плача, да се смея дори.
Забрани ми да чувствам, забрани ми да виждам,
забрани ми да стена, щом от гняв ме боли. ...

Ситня още след теб, а не чакам
да обърнеш към мен своя взор.
Излиняла, без трепет разбирам,
че светът не е бял, нито чер.
Щом до дъно изпия горчилка ...

Изплашени мисли прокрадват се бавно,
разливат се плавно, обсебват ума.
Като с пипала обгръщат го хладно
и впиват се лепкаво те във плътта.
Впръскват на струйки отрова горчива, ...

Среща с Нея
След няколко часа ще бъда при тебе!
Напира вихрушка във мойте гърди…
Аз лудо се радвам! И страст ме обзема.
И ти ли със обич ме чакаш, кажи! ...

Денят не иска
нощта да го приспи.
На хоризонта светъл
крокодил догонва
малка черна щука. ...

Приемна грижа
Наранена от безличието в този свят,
днес подавам своята ръка
на децата в нужда да даря
надежда и усмивка, начало ново на деня... ...

Като куче и котка
Като куче и котка я караме с теб -
сутрин в седем е точка критична.
Новини, политика и ругаеш наред,
а пък аз съм аполитична. ...

Защо отне ми любовта,
защо постъпи с мен така,
защо ме тежко нарани
и забрави хубавите дни?
Приятелка ми бе добра, ...

38 Градуса по Целзий.
Лятото беше в разгара си. Бяха настъпили юлските горещници. Навън камък се пукаше, въздухът беше нажежен като прегрята пара. По улиците беше пусто. Софиянци бяха край морето, във вилите си или крачеха по сенчестите планински пътеки. В градинките между блоковете беше пусто. Няма ...

Секундите бързат – поточета влюбени
в безграничната мощ на космичния Нил.
Часове и минути, „наужким” изгубени,
сред морето от спомени, дълбоко съм скрил.
Урагани от чувства бушуват край мен, ...

Размисли на кея
Очи присвити, малко смръщен поглед,
по ъглите обрамчени със мрежа бръчки,
устните са стиснати до болка, но усмивката
под тях напира да излезе на талази. ...

Разговор с Поета
на Томи Таберман
на Т.Т
Питаха ли те
пред портите небесни ...

Остави ме такава!
Не убивай детето във мен!
Остави ме такава!
с пламък в очите и с много мечти -
облачета лилави! ...

Вик измъчен пронизва нощта,
вик, пълен с болка,
една жена загубва своята дъщеря...
Съдбата жестока я отне от нея,
открадна я безмилостно, ...

Случайно си вървях по плажа
и гледах залеза красив...
и чудех се какво да кажа,
той бе и тих, и приказлив!
Червеният му цвят ми каза сякаш ...

Ти сто на сто не си такъв.
От мене бе измислен.
Във вените със синя кръв,
мъжкар, галантен, искрен.
Вмених ти качества безброй: ...

ДОКОГА?...
Докога ще чакам?
Неволята не дойде!
Докога ще мякам?
Повече няма накъде! ...

Броя дните до края,
има още много,
но мога да чакам.

ВОДАТА Е ЗЕЛЕНА КАТО ПОГЛЕД,
от който трябва да се върна.
Сега вярвам, че реките си отиват,
че след тях остават камъчета -
да препъват мислите. ...

Когато в блатото се озовеш, запратен
там с един замах от шегаджийката,
зовяща се Съдба (случайна среща),
самодоволно устни изкривила
в ехидна, снизходителна полуусмивка - ...

Не ме обичай тихо и полека.
Обичай ме безумно. И на екс.
Жигосай ме с целувкова пътека
и с просека маркирай моя лес.
На кожата ми вехне красотата, ...

Жадуваш ли да те обичам -
тъй, както никой досега?...
И да запаля огън романтичен
в огнището на твоята душа...
Не мога да вървя върху водата... ...

Черна е нощта сега за мене.
С дяволите скарахме се на белот.
С картите желаех да погледна
към хоризонта на моя живот.
Там не съзрях те. Беше видение, ...

~ ~ ~
Двамата с тебе играем комар.
Не залагаме. Напук на съдбата.
Изтрили сме от хвърляне заровете,
а никой от нас не затваря вратата...

Знам, че някой ден ще се завърна
там, където почна този път.
Тишината в огън ще превърна,
уморена, пак ще полетя.
Ала днес нощта е наранена, ...

Ревнувах те... защото те обичам,
но ти недей се възгордява!
Не вярвай, че след теб ще тичам,
щом пак навън си до забрава...
Красивите жени, знам, твоя страст са, ...

Том 3 – Загубата на всичко
Когато си допуснал грешки, усмихни се на тях и ги поправи! Момчето се прибра гневно, изкарваше си яда, ритайки всичко, което му видят очите. Отиде до хладилника и взе бутилка с вино, в момента, в който опита да пие, той тресна бутилката на пода.
- Уморен съм вече от това! ...

Когато Луната
тайните си зашепти,
звезда проблясва в мен.
И знам
- може би това си ти. ...

Дните ми са като косъмчета
на разпръснато глухарче,
ефирен облак от свят,
разкъсан от вятърни
закачки и слънчеви нагревки, ...

Когато двама души се оженят или се съберат да живеят заедно, родителите на двамата рядко приемат безрезервно и с обич изборите на децата си. Доста често се чувстват трайно разочаровани, дълбоко огорчени и силно прецакани. Те обикновено смятат, че децата им не са получили това, което заслужават; че е ...

Тази нощ ми се искаше да си поплача.
Но да плача не умея.
Спомен тегнеше ми в душата...
Но е толкоз тъмно в нея,
че дори и слънцето да блесне - няма да го видя. ...

За всички радост пролетта е,
тук всеки българин я знае.
С живот ни тя дарява,
сърцата завладява!
Пристигна тя с надежда и вълнение, ...

Arrangement "SIGMA 2", 1987: DANIEL : lead vocal, bass, rhythmbox; MIROSLAV: guitar, vocals; ANGEL: keyboard
...............................................................................................................................................................

КОЙ ЩЕ ПЛАТИ НА ЕМИЛИЯ? - I ЧАСТ
/РАЗКАЗ В ДВЕ ЧАСТИ/
- Много го обичах, о, колко го обичах...! – прошепна жената с блага усмивка. Изглеждаше приятно уморена от всичките бързо прехвръкнали години, спокойна, ленива, малко високомерна, жена с благородно лице, добило цвета на отдавна излята, медна камб ...