Посветено на Х.С.И
Куклата изкормена лежи на пода.
Търкалящи се крайници, глава...
Разводът! Да не би да е на мода?
А забравените от родители деца? ...

Очите ти
Очите ти, дълбоки като океана,
потъват в моите, без време.
И сини като облачна пяна
прочитат всичко в мене. ...

Със сенките танцувахме в нощта -
останали от миналото време,
когато пулсът в бялата луна
внезапно спря и лятото отне ни.
Отне мечтите ни, замръзнали завчас ...

Гонят се два свята на демони
в торсионното поле на Вечността.
Галактически сезони няма.
Любовта къде се сля?
Ще пътуват със силата на мрака. ...

Здравей, любов! Седни, добре дошла!
Навреме си. За пиене какво обичаш?
Келнер, една чаша ледена тъга -
голяма! И менюто, ей сегичка ще поръчаме.
Имат топли спомени и смях на пара, ...

Защо да те забравя аз не мога,
защо сърцето ми отново страда.
Живея в болка и тревога,
изгаря ме мъка безпощадна.
Душата ми тъне в страдание, ...

Сватьо,
не изтрайвам до зарана,
ще ти кажа днес що стана.
Ку не кажа – шъ съ пръсна.
Случката, ша знайш, е мръсна, ...

Кой сме ние? Какво сме? Същества, дарени с привилегията на разума, а може би същински полубогове? Но ние кървим и ни боли, и раждаме се, и умираме. Нима това е белег на божественото, нима в нас няма нещо животинско? Всеки наш дъх ни принизява, защото сме проклети да носим бремето на глупостта, на яр ...

Тогава,когато аз си тръгна,
ще има ли сълзи в твоите очите?
Когато тя те вика,
моят глас ще чуваш ли?
Ако някой ден завърна се, ...

Някъде там търсим нещо изгубено. Винаги ще го търсим, защото все няма да знаем какво е то. Залез и изгрев ще се сменят. Ще е още един ден повече или още един ден по-малко. Слънцето ще си отива, а с него и очакванията ни. Въпреки това ще знаем, че идва нов ден, с нова надежда.
Нужна ни е сигурност. Н ...

Сняг, студ...
Вход без прозорци.
Заспивам...
Студът пее своята приспивна песен.
Дали умирам?... ...

Извива се болката в мене
като студена, отровна змия.
Пронизва сърцето сломено,
безкрайна изглежда ми тя.
Безкрайна като зейнала паст, ...

И този двор без младост опустя.
Остана орехът и многоръка джанка.
Пейзажът - дрипав, а във него тя -
да влачи тяло и душата-сянка.
Прескочи плета черният котак. ...

Когато оглеждам се в призрачно, кротко море,
лицето ти идва към мене.
Когато отпускам се в кристалната, хладна прегръдка,
ръцете ти галят пак мене.
Когато вятърът играе с рижите ми коси, ...

Огънят угасна
завинаги,
няма кой да го
запали отново...

Мъгла
Сякаш с памук забули земята – гъста мъгла,
белезникаво безмълвие зад прозореца...
Къщи, дървета – скрила е някъде
и всичко разтвори се в нея, ...

Родена в плът,
всеки ден
умира...
… заключена
в затвора на пагубността и страха, ...

Сега ще се започне отново. Това не е обратно броене, а нещо друго, което се случва някога и някъде, но не зная къде и долавям само резонансите. Може би съм полузаспал или полубуден – нямам представа как е със здравето Негово Величество, но така пее тишината нощем и онзи паяк в ъгъла изглежда почти ж ...

Любовта е щастие в очите,
до червено разпалени сърца,
чудеса, съпътстващи дните,
светещите от топлина лица.
Ти винаги си толкова добра, ...

Кръвопийци
Ти прощаваш ми моменти толкоз нежно кръвопийски,
ала как да ти го кажа, като не е на английски?
Че е глупаво да лъжа и безумно да очаквам
как ще дойде ден, във който ме напуска съвест ся'ква. ...

Неповторим и с обич сътворен,
сред мъртвата безлунна тъмнина,
светът припламва в огъня студен
на есенна тъга и самота!
Тъй нужна си, премъдра красота! ...

Тишината ако не успея да пленя,
езиците на мислите ако не срежа
и не прескоча празнотата на шума.
Ако безвремието задуши ме в мрежа.
Как бих дочула в някой късен час ...

Баба съм на трима внука
и ще ви разкажа тука
как минава ми деня
от сутринта до вечерта.
Единият се казва Християн, ...

Упорито следвай си мечтата.
Подреди живота си сега.
Не обвинявай никога съдбата,
не чакай падаща звезда.
Държиш в ръцете си живота. ...

Розата разцъфна, събуди се вече,
щастието навън те чака, прегърни го,
ала щом прегърнеш го ти,
то изчезва в миг, нали,
защо така се случва, ти кажи?

Навън е есен и листата вече паднали са.
Небето е по-мрачно и от бездна...
Вървя през парка празен
с една бутилка отлежало вино (или тъмна бира).
Вървя и моят спътник е луната - ...

Най-синьото вълшебство
На Петя Дубарова
Ти спря със длани полета на гларуси,
с копнеж, стаен в най-сините предели.
В косите с дъх на сол вибрират радости, ...

***
Споменът за теб -
милувка на глухарче.
Лекичко нагарча...

Габърът почти съблече златната си дреха,
тополата и тя със свян оголи стройни клони.
Студен и влажен, силен вятър птиците прогони -
техните ята към юг на дълъг път поеха.

Асъм българче, горката
майка мене ме износи.
И, измъчена, жената
от света се махна този!
Асъм българче, обичам ...

Всеки път, когато срещнеш някого, се надяваш, че този път ще бъде друго, по-различно, по-добро, но не... Натъкваш се на поредното разочарование, дори по-зло... Някой ти казва, че те иска, но явно не достатъчно...
Как да наречеш такъв човек? Този който мисли, че всичко е игра, този който изрича думи, ...

В прозореца, приличен на решетка,
процежда лъч – измамна светлина.
Нощта е вещица – за чужда сметка.
Пропуска някаква мъждива топлина.
В прозореца, измамно отразена, ...

Подкована с фалшиви стремежи,
галопирам към нощи катранени.
От предишните славни манежи
само шепа сълзи са останали.
От косите ми - грива златиста, ...

(или как гълчи тя!) - аw_neli i gOra
- Не настръхвай от тишината бяла!
Слънцето днес пак високо пече
и светлината му пак те е огряла...
А животът... той все така си тече... ...

М А С К А Т А
Има такъв филм. Знам. Има и един куп маски за лице. Козметични. Има и още повече... изкуствени, пластмасови, на всички видове животни, цветя, герои, или просто измислени. Много са. Но мен ме занимават или тревожат, нашите, нашите най-човешки маски. Или... нечовешки.
Обясняват ми: живот ...