Изваля се след тебе порой
и задраскаха небето светкавици.
Гръмотевици викнаха в хор,
че призовал те е Господ при себе си.
Бог обсипа небето с звезди - ...

Уроците на Любовта
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той б ...

Нямам намерение да довършвам това стихотворение. Посланието му все пак е ясно.
В ерата преди Христа
се родила детелина
с четири добри листа.
Казвала се Венелина. ...

Александрия - 1971 година след Христа
Мохамед Хамада облече дебелото вълнено сако. То влизаше в употреба само през хладните зимни месеци. Огледа се изпитателно пред огледалото в антрето и напусна къщата си, която се намираше в египетския квартал Ракотис. Професорът по физика в Александрийския универ ...

Толкова си истински, дори когато те няма,
между приливи и отливи в мислите ми идваш,
а после образът ти бавно си отива.
Море!
Как вълните се вливат в скали отдавна забравени. ...

Май
на П...
Простря килимите си май.
Изви изящна шия макът.
Здравецът опъна ласо ...

В Светлината на Светите Братя
(акростих)
Като единоравни на апостолите на славянските страни
Истината азбучна в писмо и слово прогласихте
Радост Богомъдра в сърцата просветихте ...

Странно е чувството, че мога да пиша за всичко,
че това е красиво и за мен се превръща в привичка.
Искам да пиша така както дишам
и думичка даже да не изричам излишна.
Господи, води ми ръката и не позволявай ...

*
Пролетен дъжд -
денят на просветата
дали ще го спре.

Думи от Краси и мен сътворени -
на теб, Поли, с обич посветени!
По дните семена с любов посява душата,
палитри цветни поникват по пътища бели.
Открехната порта, стрък тишина в ръката, ...

============
Животът е система - на доизтичане...
Не помага и атропиновата инжекция.
Вече не вярваш - ни в истини, ни в притчи,
подложен от Бог на душевна дисекция! ...

Помня я бегло но споменът е най-скъпото, което имам. Момичето с оранжеви обувки.
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...

Отрязвайки косите ù на слънцето,
героите се смееха прегракнало,
септември припълзя и змиеустно
облиза послевкуса на пожарите.
Измисли си и тайната закуска, ...

Вера
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...

''Като всички същества в този свят магаретата не избират къде да се родят.
Но магарето избира къде да се прослави!'' (из ''Изгубените Магарета''/проф.Валери Стефанов)
Йерусалим...
Пътека...
Преди двайсет века... ...

Мълчеше Даница, като утринна звезда по несъбудено небе. Рано бе познала самотността. Животът я бе погълнал и асимилирал в недрата си. Оголяла бе като поле... А какъв ли бе онзи цвят на огъня, който изпепелява човешкото време? Тъмен като вишна или ален като кръв...
Та и първата кръв, която я посвещав ...

Загатващ чар и буря във очите
мъжът с морето аз ще го сравня
вълни от чувства крие в дълбините
заливат всичко щом се зародят
Минават през морето необятно ...

Честит празник!!!
Нека пребъде нашата писменост и култура!
Въпреки всичко!
Б.
Св.Св Кирил и Методий" - икона ...

Тази вечер
седнах до голямото езеро
и не заплаках.
Не проклинах. Не ругах.
Не обвинявах. Не чаках. ...

ПРАЗНИК БЪЛГАРСКИ
Поздрав към всички ОТКРОВЕНЦИ!
Фанфарите
звучат тържествено
отново ...

Преди няколко дни спонтанно реших да вляза в интернет, при което „случайно” попаднах на новата книга на Паулу Коелю – „Алеф”. Внезапно ми хрумна следната интуитивна мисъл: „бъди благодарен и Вселената ще ти донесе още от това, за което си благодарен.”
Интересно! Природният Закон гласи така: „Това, н ...

Любимо място за отмора
е мъжкото ти рамо.
С косата тихо да говорят
пак устните ти само
и само пръстите ти нежни ...

ЗА ТЕБ
За теб дори и вятъра студен бих с трепет уловил
и в шепите ти от сърце за теб бих го смирил.
Но пусни го, вятърът тъй мощен има нужда свободен да вилнее,
а вместо него, аз в ръцете твои ще оставя любовта си силна там да тлее. ...

На разсъмване
ще се стопя в
безкрая.
Роса ще ме
погали. ...

Крепи ме нещо –
патерицата живот,
но и убива тя.
***
Под мишницата ...

Това се случи някога на село.
Събуждаше ни всяка сутрин той.
Голям артист! Бунището му - сцена,
но има своя час да е герой.
Какво се случи след това на село? ...

И винаги се любим като за последно
и пеем във възторжена възхвала.
И винаги се търсим като безнадеждност,
и винаги ридаем на раздяла.
Започна със усмивка, започна със закачка, ...

Дори светлината да не беше,
пак щях да те видя,
дори я нямаше, по-добре, че
дойде за няколко мига...
Ако потрябва на някого обяснения, ...

И все пак той дойде -
момчето, което завладя моето сърце.
Което не ме попита "моля те",
а направо си го взе,
но не го изхвърли, ...

Уловена частичка от времето
от нас бяга по пътя сама
и се мъчим да хванеме стремето
на човешката своя съдба.
Всеки миг ни сближава, разделя ...

Нощта е тъй млада и нежна -
нима искаш да спиш?
С нощта нека се слеем,
в тъмата да се стопим.
Изгревът на пролет снежна ...

Клюма селцето, с руини от училище, с шепа старци – спарушена шума. Боли тишината – като на помен… Дори калдъръмът е буренясал. Едно време по него чак до читалището се стигаше, а там ту книги се разменяха, ту песни се пееха, ту сценки се играеха, ама това беше едно време… Сега в купчината камъни, ост ...

Странни разсъждения за още по-странни неща.
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение ...