Луната
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години!)
...................
- Как си, Шона?
- О, скъпи, не те очаквах – сепна се жената. - Добре съм, но ти изглеждаш... как да кажа... някак странен. ...

Искам да тe забравя и да не мисля за теб.
Искам да забравя лицето ти, което е пред очите ми винаги.
Искам да забравя твoята усмивка, която остана в сърцето ми завинаги.
Искам да забравя очите ти, където можех да видя целия ми свят.
Искам да забравя всички моменти, прекарани с теб. ...

Билет за вчерашния влак
Отпечатъкът от твойте длани
пари кожата ми пак
и болят ме стари рани,
чакам вчерашния влак. ...

Очаквай ме в петък накрая на лятото,
когато небето е чаша лазурна
с невидимо вино, от Бога налято.
Преди с теб в безвремие пак да се гмурнем,
разпуква се залезът – захарна диня, ...

Копнежно 2
Искра съблазън в устните ми пари -
ще я погалиш ли замислен ти,
или присвил очи ще я захапеш,
опиянен от сладки помисли?!? ...

Почти биографично
Делниците стягат възли
по моето чело.
Нормално е... в това
не виждам драма, ...

Миличък, не се наемай!
Просто с теб убивам време.
Днес те има, утре не.
Сори, ама не ми дреме!
К'во помисли? Че ме "върза"? ...

Не знам кога и колко се обичате
и дните ви не знам, и нощи пусти,
но запазете своите момичета...
Доказвайте им неизменно чувствата.
Обичайте ги стръвно на разсъмване ...

Наляха се очите ми с тъга
като душата на река пресъхнала.
Напука се сънят. Дори и капка дъжд не преваля
нощес, ни вчера, нито днес по съмнало.
От изток златният ерген захвана тежък ръченик, ...

“М”
М7 5739578 беше много млада. Даже в мислите си тя се наричаше момиче, дете, никога жена. Живееше на улица “КА5” в малък апартамент. А “КА5” се намираше в шумния град “С1000”. М7 се роди в прекрасната година 2077, в която законите вече позволяваха първите числата на човеците да носят символика. И ...

I wanna give it to you
As long you give it to me
Just keep my body pumpin x2
I wanna give it to you
As long you give it to me ...

Клуб Дого - Замайване
La testa gira
(Bridge)
lascia che ti porti dove ho perso l'innocenza
sognavo indipendenza ma sono in dipendenza ...

Животът ми
бе винаги енигма -
сигналите му
тъй не разпознах...
А тялото ми ...

Коси от теб ми побеляха!
А може би от възрастта?
Но всеки път „метлата яхам”,
обсеби ли ме ревността.
Да си ми верен, ще е чудо! ...

Къде ли е края
на тая душевна
немотия - не зная.
Спи съзнание българско
и народът веригите си носи. ...

42 ВЪРВЯТ СИ ДНИТЕ
Отиват дните, безвъзвратно,
отнесени като листа…
А ти оставаш многократно,
едва спасен, над Пропастта… ...

Ще намеря някой, който ме обича,
със усмивка да ми подари звезда,
някой, който без да ми се врича,
да дойде с мен дори и в пропастта!
Аз не искам много, искам само ...

И сънувам... сънувам, че още те искам,
а пък ти ме отричаш, дори и насън.
Заиграваш ме с думи на страст, да повярвам,
че съм музика, а само съм нота от звън
на сервиз от кристал, разпилял се по пода, ...

Пиша все.
Вече се
мръква.
Моят стих —
гълъб тих — ...

Срещнахме се с теб случайно, знам,
но сякаш съдбата пръст имаше в това
пътя наш да пресече
и в любов бурна да ни въвлече.
От този ден.... ...

Спомен
Отиде си и нищо не остана,
прах по лавиците и самота тежи.
Танцуват сенки по стените и залъгващо припряна,
слънчевата светлина се скри. ...

КАКВО Е БЕЗКРАЙНОСТ
– А знаеш ли, татко, какво е Безкрайност? –
с въпроси обстрелват ме пак синовете.
– Домът на звездите и вечна потайност –
измъквам се гузен, спасил авторитета... ...

Отвори ли писмото ми?
Написах го, загледан в падащите кестени.
Два листа, откъснати от тетрадка,
нахвърлени думи
и рисунки на тях са поместени. ...

Напоследък в очите ù
се е свила тъга и умора.
Раздразнение, като сянка,
пробягва над горната устна.
Остро стрелкат веждите ù ...

На морския бряг лежах унесена,
докосваха нозете ми солени вълни.
На гларуси във песента заслушана,
с дъх на водорасли - милвах твоите коси...
Очите с морски оттенък до днес ...

Стои, стои на върха на скалата
със шепи разпиляна мозайка
и събира, събира цвета на зората,
с душата си на бяла чайка.
Върви, върви под крайбрежна дъга, ...

В призрачния град,
в тъмнината,
канал съзрях в далечината,
не достатъчно голям,
но побиращ моя блян. ...

Летяло копие едно
и в битки с точност поразявало -
и тъй си вярвало самò,
че по-добро от него няма(ло)!
И не помисляло дори, ...

Четеме чужди стихове, за друг написани
и търсим приликата с нас.
Изпиваме с надежда всяка дума,
тъй, сякаш са написани за нас!
Какво ли търсим? ...

Разлюляват се в утрото бели божури
с натежали от унеса свеж аромат,
да прекършат не могат ни вихри, ни бури
на доброто в душата безсмъртния злак.

Приказка за заблуденото китайче
Имало едно време едно малко китайско момче, на около седем години. То живяло само с бедната си майка и нямало баща. Къщичката му била твърде далеч дори и от най-близкото село, така че малкото китайче си нямало приятелчета, с които да си играе. Пък майка му по цял ден ...

Лале и птица срещнали се в индустриален град,
насред сивите павета.
Ти как поникна тук в тази мръсотия,
в безводна сухота? – зачудила се птицата!
А ти как тук дойде в този глад, негостолюбие? ...

Като ябълка измита на дъжда,
като сЪлзи по лицето на морето,
близост след неистова вражда
и пауново перо, което
е един забравен талисман - ...

Хари Потър.
Сириус Блек.
Помня дните в килията. Помня страха.
Помня спомените на ужас и огън студен.
Помня плашещата, мрачна, злокобна тишина. ...

НЕКА ДА ПЕЕ ПЕНКА
Като ми пееш, Пенке,
знай, че те подслушвам,
с чана зънкаш, бенке,
но аз си се ослушвам!... ...