Нищо повече не ти дължа...
Ти си като лимон
сред миражи от цветя...
Ако разбираш намеците ми...
Тогава разбери това - ...

Тя бе млада и тиха река,
шумоляща сред стволове стари,
той пък строг, но дарен с доброта,
ала носещ все чужди товари!
Тя течеше тъй нежна и стройна, ...

Пееща вода
брега
докосва с
нежни устни.
Заслушана ...

Бетовен или "На Елизе" -
значение май няма.
Но пред светските капризи
душата ми остава няма.
Ах, тъй слабо ме вълнуват ...

Завинаги твоя
Не се мъчи! Не с бори със себе си,
не можеш да убиеш Ти... Любов такава!
В сърцето си ме запази, в душата си ме заключи...
И отнеси ме с тебе във безкрая... ...

Капки лунен блясък
в очите ми искрят.
Падат нежно на земята
и безсилни се топят.
Тишина прозрачно-сива ...

Една сутрин малката Мария се събудила от кучешки лай. Отворила широко очи и се заслушала. Навън в двора на къщата, в която живеела, се разхождало красиво кафяво куче. То весело си играело и джавкало с пълен глас. Тя застанала на прозореца, разтрила очи и вперила поглед в новодошлия гост. Това било н ...

Циганка стара
ми предвеща,
че любов не ще
намирам
и любов ...

Омръзна ми да те сънувам нощем,
да ме будиш със целувки...
гушни ме... и стопли ме,
че пак е зима в сърцата ни.
Не ме буди, когато те сънувам, ...

В памет на летците,
загинали и облъчени от Чернобил
Отгоре – Бог, отдолу – саркофаг
Не спа нощта от взривове червени,
вълни от огън долу гонят мрак. ...

Някой ден ще хвана асансьора
за към най-последния етаж.
Дверите сами ще се отворят,
ще ме призове красив мираж,
в който всички хора са щастливи, ...

Болката не се облича в думи!
Какво очакваш да ти кажа?!
Май няма смисъл вече, чуй -
повече боли от тишината.
Когато няма сълзи да изтичат, ...

Убити рози
С убити рози ти не ме кичи,
не ми изпращай и умиращи букети.
За миг в душата ми се взри
и виж – там живо цвете свети. ...

Пролетно чукане
(подходящо и за лица под 18 години)
Всяка година пролетта чука на портата ми.
И в петата, и в петнадесетата, и в петдесет и петата - все тая песен, все думка, здраво и безпощадно. А сърцето е податливо, чуе ли я, подема и то един ритъм – нито бетаблокерът помага, нито спуснатите щори ...

Не мога да заспя... и часовете
протягат гърбовете си към мен,
самотен, търся бреговете
на ден, със тебе споделен...
Жадувам мигове на обич ...

Пролет
В прозявка протегна се слънцето,
забулено в зимни мъгли.
Прогони студа, всичко замръзнало
в миг само се стопи. ...

За старата истинска любов
По неравен тротоар вървят старец и старица -
за старостта се знае – най-опасен е леда,
той с трепереща ръка държи съсухрена ръчица -
те заедно крепят се, запътени нанякъде в града. ...

Забраненият град, обвит от мъгла, която
изяществото и красотата в прегръдка свива,
паметник на труда вече е, когато
времето пребори мъглата сива.
С изяществото до мен достига ...

Във бездната на очите ти ли потънах,
или кестеновата им нежност ме завладя,
във водопада на косите ти ли попаднах,
или просто случайно ми открадна съня.
Миглите ти, пеперуди запърхали, ...

Пак ли да обичам, не, мерси?!
Грозно откровена съм, но ми прости.
Не искай ти от мен да се преструвам,
правейки се, че от теб се интересувам.
Сърцето ми сега добре е скрито, ...

Аз не съм в твойте мисли. Но знам,
че в душата ми плачеща скиташ
и облечена в чувства и плам,
през горещите люляци тичаш...
... Тичаш денем и нощем към мен. ...

Някои думи
така и трябва да си останат -
недоизсечени
върху камъка,
недонаписани ...

Давай, а после само гледай!
Давай, целуни я за пред мен,
но после ти ще си разрушен!
Гледай как ще ти го върна
и за мнението ти няма да се обърна! ...

> "Ах, не проблясвайте в моя затвор,
> жалби далечни и спомени лишни..."
>
>> Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла. ...

Тука плахото утро дъхти на трева,
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.
Те крещят, но отмята ги той със замах - ...

ПРАКСИ
Името ми е Евпраксия, родена съм в лето 685 от рождението на нашия господ Исус Христос и съм от най-долен произход. Майка ми беше уличница и просякиня, баща си не познавам. Все пак в живота си съм имала три големи късмета. Първо – родила съм се в Константинопол, столицата на света. Второ, бях ...

Недей да търсиш пролетните ми очи...
Не са хвърчило, кацнало в брезите,
дали Морето капките брои,
преди да ги нарони по скалите,
като сълзи от плачещи русалки...? ...

Моето щастие си ти!
Не разбираш ли, че моето щастие си ти,
че в теб намирам смисъла за утрешния ден,
не вярваш ми, нали? - А как да го докажа?
Опитах с всички начини да ти покажа, ...

Светът е добър,
помага на слабите
със бомбите си.

Свирете, бурни урагани от омраза!
Елате, бури от изпепеляващ гняв!
Донесете със себе си отровната зараза
на възкръстналия в мене свят!
И покажете ярко бурните стихии ...

Топъл ромон днес ни подсети
нежен полъх от безкрайни ветрове
и цветът на събуждащото цвете
отново в мен пак пролетно живее
Галантен изблик от гальовни чувства ...

Магьосница съм аз и в съня ти
ще вляза тихичко и ще постоя.
Там ще оставя своите копнежи,
за да ти дават сила през деня.
И бляновете си аз ще оставя, ...

Има хора, които по презумпция са нормални и такива, които по презумпция са ненормални, макар че благовъзпитаното общество предпочита да нарича вторите различни, със специални потребности и т.н. Има и други, които не подлежат на никаква класификация, защото обединяват качествата и на едните, и на дру ...

Със любовта ти светла съдбата ме докосна.
Докосна ме с най-чистата и свята обич -
изстрадана... отритвана... анатемосвана...
докрай наказвана от чужди и от свои.
Едно сърце почувствах, по детски всеотдайно, ...

Вървях със теб през бурите сломена.
Понякога се раждах, честичко умирах.
За теб съм сякаш здраво запоена,
че мога да прощавам и да се намирам.
С години се страхувах, че те губя, ...

Не съм те срещала. Не те познавам.
Не зная руса ли си или тъмнокоса,
но иска ми се да ти бях задала
болезнените няколко въпроса.
Дали това били са първи трепети ...

"Тичам бясно по паважа"
Тичам бясно по паважа,
от истерия горя,
нямам нищичко да кажа -
труповете днес броя. ...

Двамата работехме заедно от доста време. Вече не помня откога. Аз бях дизайнер в цеха за детско облекло, а той работник от поддръжката. Не си спомням и откога започнах да го харесвам. Той не беше красавец в истинския смисъл на думата. Максимилиан беше мургав, с черна къса коса и черни очи. Имаше нещ ...

Път към себе си
Път към бъдещето, това не е Шега!
Път към бъдещето, минава първо през Сега!
Път към бъдещето, минава през истината такава, каквато е Била!
Път към нечие сърце, това е Зов. ...