Рутина
Затрупани сме със рутинни задължения,
очакват ни отсам оттам разни постъпления.
Жадуваме да грабнем лев и два,
не осъзнаваме, че движим се едва-едва. ...

О, красива моя Афродито,
със форми нежни от Олимп,
като те гледам - огнено либидо,
привлечен от Венериния хълм.
Към нежните листенца - розови, ухайни, ...

Равноденствие
Слънчевият фалос нежно люби майката Земя.
***
Небесна арфа
Земята трепти в своя ОМ. ...

Една пътека...
стъпките се срещат,
преплетени в един-единствен миг...
След ласка лека
надалеч отвеждат ...

Среднощна болка
В тъмни нощи
ще изнеса
призрачните мощи.
Реките със сълзи ...

Децата с физически увреждания продължават да ме засипват със свои стихове, които редактирам, римувам и публикувам.
На 28.03.2011 от 18:00 в ОКЦ "Красно село" ще има втори концерт "Родени в България", на който каним поетите от този така необходим сайт.
Усмивка
Вики Денчева / Тодор Трайчев
Когато Слън ...

Самотен спомен ме прегърна
с криле - и сякаш полетях.
В очите му - отново зърнах
усмивки и забравен смях.
В очите му - отново бяха ...

Раните лекувах и в сърце събирах,
от болките негови и аз боледувах.
Оздравя вълкът ми - озлоби се още,
за мъст - и кръв все смучеше -
на луната златна нощем. ...

По клепачите ми пеперуди припърхват.
Станаха двойни салтата в сърцето.
Длани парещи пак се докосват,
впитите устни от морета по-жадни.
Тъй поглъщаш ме, ще ме удавиш. ...

Сърцето ми за теб написа песен,
мотив най-нежен бе моята душа.
С нотите на вечната безбрежност,
сив океан - несподелена самота.
Познах мечтите ти най-съкровени, ...

"Безлично общество"
Без лица, зад маски скрити,
в дяволския кръг на своите лъжи,
лутаме се със сърца разбити -
куп покварени души. ...

Ще ти скъсам копчето, да знаеш,
само да усетя, че си дръзнал
друга като мен да изиграеш,
че си ангел, паднал в грешен пъкъл.
Тя не знае колко маски имаш, ...

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!
1.
И сякаш от Луната паднаха търкулнати
и хукнаха на воля пролетни вихрушки.
Учудено Зорницата ги гледа, ...

След доста продължителна житейска подготовка,
намерих си логична и практична обосновка,
на идея да започна да строя ракета
и с нея да летя в небето.
Събрах набързо всички части, ...

Близка луна
Суперлуние се наблюдава циклично веднъж на всеки 19 години.
Връзката му с разрушителни природни явления е недоказана...
Все още.
Не приближавай повече! Не смей! ...

Пролет е
Как искам да чувствам ухаещо цвете,
пролетна песен от птичия звън.
Пролет е! – излезте навън и силно викнете,
събуди! - природата от зимния сън. ...

Отново всяка сутрин ти прощавам,
оживяваш пак във моите очи,
усмивката ти болката стопява
и в мен сияе всичко от мечти.
Но денят когато се разраства, ...

Дали си моя пролет закъсняла,
от лястовичи полети орисана,
сред ятото от черни оцеляла -
не приказна, а само недописана.
Дали защото всъщност си различна ...

Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...

Ще минат дни и месеци,
години може би ще отлетят.
Но споменът за нашата любов
в сърцето ще е кът.
Ще трябва много време ...

Усети ли ме в светлината,
проникнала през кожата на времето,
достигнала до теб с любов позната
и дала лекота да смачкаш бремето?
Позна ли ме в Луната нежна, ...

… в пазва
на облак
щом от бури
гнездо
съм си свила ...

Единствено ти ме правиш щастлива,
единствено ти ме правиш жива!
Само ти внасяш радост в моя живот,
накара ме да те обичам доживот!
Успя да направиш от мен човек, ...

Живот – една театрална сцена, един безкраен маскарад.
Играем в нормални роли, отрекли лудостта на този свят.
Живот – картина на художник... неразбрано нарисувана за нас,
а ние пак самите хора се стичаме в цветния нюанс.
Живот – една безкрайна песен, изпята от хор на радостта, ...

Не ми казвай, че съм вечност,
когато аз съм просто миг.
Една прашинка във полето,
един прощален стих.
Когато часовникът се обърне ...

След 25…
Вечеряме мълчание…
На масата
са подредени педантично
омраза, страх. ...

Бяхме в чистилище.
Двамата.
В едно прокълнато място,
дето цветята все умираха
и хляб все не се раждаше... ...

Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си пр ...

Протестирай, земеделецо, сега му е времето
Трактор трака, трактор чака,
„Бръм” по градското шосе!
Щом днес и земеделецът заплака
и вдигна към София ръце... ...

С южняка нощес долетя
и сви гнезденце направо на двора.
От седемцветно яйце след дъжда
дъга се излюпи в простора.
Художник палитра разгърна, ...

Бялата пелена
на скръбта
покрива властно
очите ти.
Някъде, ...

Конквистадори*
Изследват моретата, за да завладеят нови земи.
Войски, наредени в боен ред от църквата,
осветени и благословени те са определени:
кръстоносци - бич за езичниците. ...

Днес исках да пиша за снежинките.
Обаче щом погледнах през прозореца, и видях - вместо снежинки, цветове са обсипали дърветата отсреща на хълма. Бели... Розови... Розови... Бели... Пухчета. Като накацали пеперуди. Една до друга. Една през друга.
Няма ги вече снежинките. Със зимата се свърши. Една ре ...

Твоя съм... Ръцете ти са стряхата.
Само днес да приютиш мечтите ми...
В погледа ми сто слънца изгряха –
сплетохме ръцете си с лъчите им.
После с теб една лоза разлистена ...