Поетеса с името на птица
чисти входовете на квартала.
И любов събира. По трошица.
Малко взела. Повече раздала.
Тя душата в кошница си носи, ...

И тази вечер ще е пуста...
Звездите кротко ще ме гледат.
Луната присмехулно ще наднича
и с поглед ще ме пита пак къде съм...
И тази вечер ще съм там - ...

Понякога се случва и така,
събират се души и се разделят,
несбъднали любовната мечта,
една за друга вечно те копнеят.
Животът преминава като влак, ...

В памет на баща ми
Със теб се обичахме много,
ти беше
най-добрият баща!
Сестра ми съдеше по-строго, ...

Къщата
в края на последната редица
сред листака подивял и виещ
килнала снага като старица
вече век скръбта си тихо крие ...

Щом излезе от казармата, Борислав обиколи градските кръчми и след като натрупа големи вересии, започна да си търси работа. Не след дълго попадна в една тютюнева фабрика, където по цял ден се размотаваше с гаечни ключове в ръцете и джобовете си. Под живия му поглед машините в цеха пееха, а въздухът т ...

Защо, кажи, те искам толкова,
когато знам, че няма да си мой?
Защо ли толкова е силна болката
и всеки удар на сърцето ми е твой?!
Защо ли да мечтая аз не спирам, ...

Щастието е бесилка за поетите
и разпятие за земния им стих!
Истинските песни са недоизпетите!
Тез, които аз на тебе посветих!
В тях страдание и мъка ...

Като дете
Главата ми затегната в коса –
разля се...
Откъснах миналото в мен...
и слях се с моето безвремие - ...

Препуска в коловоза си животът -
един безкраен ешелон от дни,
задъхва се в избраната посока,
изпуска пара с ранните мъгли...
Лети край гари, скътани в душата ...

Лято
Усещам полъх във нощта
и летен въздух натежава.
По тялото ми стича се вода,
вълна от дива страст ме е поляла. ...

Съдбата, казал е един поет,
била безмилостна, жестока.
А, всъщност, тя е път, избран от теб,
преди да се родиш и толкоз.
Дали трагична ще е тя ...

Любов, преминала през много болка,
можела отново да гори.
Любов, деляща ни с години,
кара пак сърцето да тупти.
Любов, превърнала се в отчаяние, ...

Всичко давам за миг да те видя,
отново да чуя гласа ти.
През врата да влезеш тихомълком
и да ме зарадва смехът ти.
Всичките пари ще си дам, ...

Амбиции – не искам да ставам „поета на народа”.
Слава - не ми трябва, не съм от таз порода.
Мечта - да лежа в тревата, край някой ручей тих.
Желание - да разсмея някого с мой стих.
Способности – не много, но задълбочени. ...

Зареден със древен гняв,
чук извадих от душата.
И със удар мощен, здрав,
аз забих го във земята.
Тя зловещо се разклаща ...

24. ЧОВЕКЪТ
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом Денят те грабне,
мечтаеш за звезди!.. ...

Какво е да откраднат от мечтите ти,
по пътя си ограбен да вървиш,
да плисне кръв от вените разбити и
да си привидно здрав, но вътре да кървиш.
Да се усмихваш, да си просто образ ...

Твоята любов е амулет -
вляво, на гърдите си я нося.
Тя предпазва ме от лош късмет,
знае отговор на всякакви въпроси.
Твоята любов е сенокос ...

Седя в ъгъла, а в ръката си
държа нейна снимка.
Сълзите се стичат по
студена му буза.
Спомените не ме ...

- Ко?!
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...

Simple as I love you
Да те обичам… съвсем страхотно чувство. И аз те обичам, както се обича завинаги, както са обичали в Средновековието красивите и самотни жени, разделени от любовта си от войни, политическата обстановка и дори Aрмагедон. Чувствата на средновековните мъже и жени са особено вдъхновя ...

Мини през мен и дай ми:
целия си въздух
и всичката вода!
А аз със мойте пори
ще пия и ще пуша ...

В памет на майка ми
Разгръщам носията стара на мама
и мисля за нейните сръчни ръце.
С тях нишки и багри с любов е втъкала -
частица от своето нежно сърце. ...

Научих се да плача без сълзи
и да говоря с поглед – не със думи,
да виждам със затворени очи,
сама да страдам в тихата си лудост.
Научих се да бъда просто жива: ...

Листата на липата прецъфтяха!
И люлякът отдавна прецъфтя!
Ти помниш ли, с цъфтежа им туптяха
две влюбени сърца на Той и Тя!
Сега какво? Със тях и любовта повехна! ...

Така го пише в книгите... Така околните говорят.
И сигурно е истина. Дано...
Не ми се спори.
Особено пък с приказни герои...
Реалността е друга - безпощадна и цинична, ...

Самотен остров чувствам, че съм аз.
До мене нищо не достига.
Ни кораб, ни човешки глас,
дори и птица заблудена.
Изграждам аз спасителната лодка, ...