Contemporary authors work: literature, music, art etc.
390.2K results
Изгубих те... (Посветено на Чарли 1996 - 2007)
🇧🇬
Измина време, сега вероятно всичко с теб е наред.
Ти си отиде старият - усмихнат,
сякаш казвайки ми:
"Там има някого, който има повече нужда от мен".
Но и аз се нуждаех - повярвай, ...
Новата Алиса
Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.
Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне ...
Дори не мога да заплача. И моите ли сълзи достигнаха предела? Мислех, че никога няма да свършат, но дори очите ми сега пресъхнаха. Чувствам се сама. Някога бях толкова щастлива. Сърцето ми се пръскаше от радост. Усмихвах се всяка секунда. Умеех да живея и да се забавлявам. Днес обаче се превърнах в ...
Разпиляната пепел от дракона
взе ветреца и луда се втурна
да ме търси по спомен, разплакана...
Но уви... Бях заключена урна...
Ключове, от ръждата нахапани, ...
Fuck labels! *
В нашия объркан, неориентиран и недефиниран свят на връзки, раздели, сексуални ориентации, колко трудно е да сложим етикет на себе си, на връзката ни, на това, което сме? А защо изобщо това е нужно на някого? Да, жените сме „луднали” на тема дефиниране на отношенията… все едно не може ...
Върху листа на кестени писмо ще ти напиша.
Ще драска пръстите ти, докато разлистваш,
но рани ще превързвам и лекувам в есен златна,
покрила с медни лúсти семена, които ще пораснат.
Върху кора на дъбове писмо ще ти напиша. ...
Спи, но не е нощ.
Спи, защото няма очи.
Спи, защото не може да обича.
Сън, като смърт, без пулс, без дъх.
Събужда се, колкото да пренареди мебелите, ...
Посвещава се на всички изстрадали души, които остават неразбрани, подобно на William Bruce Rose.
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирон ...
Част Втора
Юли беше необичайно горещ. След 15 август времето стана по-приятно. Летните горещници бяха свършили. На Женския пазар се появи кехлибарено грозде и огромни сливенски праскови. Градът започваше да се съживява. Отпускарите се завръщаха, загорели и обеднели. Лека полека задръстванията се уве ...
Не ми стига сънят. И денят не ми стига,
за да бъда със теб – далече от тебе,
да съшивам реалност от спомен разбридан,
да измислям любов, за да бъда потребна.
Съживявам за кратко тънкостенни минути, ...
В морето житейско два кораба плават
с издути от вятър платна.
На своя, на стръмния бряг аз заставам,
с ръце като бели крила.
Аз виждам: бразда се задава голяма, ...
Като ангел понякога те пазя,
понякога объркано те губя,
като гълъб бял в очите на нощта,
но винаги следите си оставяш,
като звезда на лунната арена. ...
Jim Croce - Time In A Bottle
If I could save time in a bottle,
The first thing that I'd like to do
Is to save every day
Until eternity passes away, ...
Когато чуя воя на сирените,
за болката задавам си въпроси.
До толкова ли с нея вече свикнахме,
че се оказахме невероятно"боси"?
И чуждото страдание докосва ли ...
Парите, парите, ах, те привличат жените!
И това не е случайност, за Бога!
Това е най-старата истина, братко...
Парите, парите, ах, те са единствен афродизиак за жените.
Само те притъпяват мъката, сбрана ...
Толкова отдавна те обичам,
в сънищата ми пристъпваш бавно
и изчезваш без следа,
а сърцето ми крещи от болка на несподелена самота.
Ръцете си протягам да докосна ...
Моя любов
Нощта спуска своите черни воали над града и шумният град заспива под ропота на дъждовните капки. Нощ, но без звезди и луна. Няма светлина. В тъмната нощ вървя по улицата, с горда изправена глава, но не устремена. Накъде съм тръгнала ли? И аз не знам. Вървейки, си задавам въпроса „Къде отив ...