Не чакай да те срещна с пълни менци,
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна ...

Сама съм... в стаята във къщата -
без малко щях да кажа "У дома"...
Но не е ДОМ това, в което
почувствах се съвсем сама....
Да... празно е... ...

На татко
Бях птица в съня ти.
Така ми разказа.
И си ме учил как да летя.
И каза, ...

Героят в това стихотворение e Васко Василев, след концерта му в Зала 1 на НДК с Чамбао.
ВИРТУОЗНО ТРИО
Късна вечер, прожектор свети,
цигулката подготвена да свири,
очите бляскат като мънички комети, ...

Разиграват съдбите ни на рулетки
разни измислени типове
с пращящи от манги банкови сметки
и, кой знае защо, нарекли се ВИП-ове.
Ние сме невзрачни пластмасови пулчета, ...

Земята си отмъщава
за отношението нечовешко,
Земята предупреждава
за глупавите ни грешки.
Вървим към самоунищожение, ...

На свекър ми
Не съм те познавала никога,
а ми се иска да те бях познавала.
Виждала съм те на снимка само,
а ми липсваш!... Странно е и е необяснимо. ...

На един другар-злобар,
бивш Партиен секретар.
НА ЕДИН...
И той се плаши като слуша, дето
инфаркта удрял все там - ...

Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да о ...

ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...

На майка ми...
Не мога днес да не започна, Мамо,
с таз дума истинска - ПРОСТИ...!!
Прости, че мислих се за тъй голяма,
нали съм майка, тъй както беше ти... ...

Морска импресия
Бряг. Море - равно и беззвучно...
Какво ли споменът ми търси тук
в бяг от ежедневието скучно?
Навярно онзи шепот – звук, ...

> В памет на Димчо Дебелянов
> "... сън е бил, сън е бил тихия двор,
> сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени ...

Не мога нощем да сънувам,
не мога буден да остана
и твоето лице да не жадувам
като удавник фар сред океана.
Вълните удрят ме свирепо, ...

Ти пожела - не те възпрях насила,
раздялата потропа и у нас,
от остра болка рамене присвила,
на масата ридая глухо аз...
Да пръснеш диаманта на парчета, ...

... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...

Аз съм твоето скрито лице
и сълзите, с които си плакал.
Аз съм всичко, което не е
част от шумния весел спектакъл.
Тайна слабост съм в твойта ръка ...

Вземи си парите, моя малка Катрин!
Не струват те даже и кошница плява
разпиляна от вятър, пред поглед един
към бенката малка на бедрото отляво.
Макар да ме гониш от своята стая, ...

Моя Родино - китна градина,
пълна със цвят, с аромат!
Кипнала
като есенно вино,
пълна със плод, с благодат! ...

Морето ни
Остави ме насаме с морето
синьо – зелено до небето.
Безкрайно, прозрачно и чисто.
Тайни, лъжи и признания на дъното ...

И вече ще съм силна, неранима -
oт моето сърце не се запази и парче.
И слабостта, и болката отминаха,
защото и да чувствам ми отне.
Аз вече не съм онзи нежен ангел, ...

Когато ти не знаеш, че те гледам
Когато ти не знаеш, че те гледам, аз те наблюдавам и си мисля за твоето съвършенство. Мисля за всичко онова, което ме накара да се влюбя в теб.
Когато ти не знаеш, че те гледам, аз се възхищавам на очите ти, на устните ти и на гласа ти дори. Ти си този, който ме кара ...

Любов. Всеки се влюбва някога. Имайки постоянни емоции с избраника, базирани на продължителни и опияняващи чувства, ние възприемаме него и всичко, с което върви в комплект, за едно просто ежедневие. В момента, в който настъпи неочаквана промяна, това наше всекидневие става един огромен животозастраш ...

Моят свят за теб е непонятен,
а твоят за мен – тъй необятен.
В твоите очи оглеждам се аз,
те разтапят и най-страшния мраз.
Твоят поглед сгрява моето сърце, ...

Изминаха се три години неусетно,
дойде мигът, в който ще се разделим;
в сърцето сякаш нещо ми потрепна -
сбогувам се с моя курс любим.
Сбогувам се и с вас - професори, доценти, асистенти, ...

Не поглеждай нататък,
там няма светлина,
нека чиста остане душата ти
и в мрака пропълзи ведрина.
Светът по-хубав е - ...

= = = = =
релси от тежко желязо
се преплитат
към теб
дестинационно ...

Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...

Войник стои в тъмната гора,
проклинащ своята съдба.
Умира бавно той, самотен
потънал в неохота.
Останал последен от своята пехота. ...

-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...

Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха, ...

Разбивам бутилка в земята.
С яростно горящи очи.
Отеква звънът на стъклата.
И стаята празна кънти.
Но от това кой го е грижа? ...

"Самотата, старостта, смъртта, пръстта"
Спускам се по стръмен склон -
пропастта на самотата,
неразбран от никого
и презрян от всички. ...

Слънчеви лъчи гнезда са свили
в къдриците на твоите коси,
пламнали огньове греят
в зениците на твоите очи!
Такава се опитах ...

Дарена светлина
и път,
изгрял като мечта.
Като усмивка,
литнала ...

Още не изчезнал здрачът,
пръв разчука се кълвачът.
Искаше да извести,
че пролетта към нас лети.
Стресна се за миг лисана ...